Решение № 2568 от 02.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2568 гр. Бургас, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА в присъствието на прокурора ГЕОРГИ Евт. ПОПОВ като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА Гражданско дело № 20242120103131 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба (уточнена с молба от 02.10.2024 г.) на С. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Р., чрез пълномощника адвокат Б. Я., против Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. София, бул. „Витоша“ 2, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в постоянен стрес, напрежение, страх от несправедливо осъждане, притеснение, срам, безсъние, накърняване на доброто име, чест и достойнство, претърпени вследствие образуването на 19.03.2023 г. на досъдебно производство № 36/2023г. по описа на РУ - Приморско и воденето му до приключването му с влязло в сила Постановление от 28.09.2023 г., ведно със законната лихва от влизане в сила на постановлението за прекратяване на 28.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че на *** г., около 13:35ч., полицейски служители от РУ - Приморско спрели за проверка ищеца С. Н. Д., движещ се по второкласен път № 99, управлявайки лек автомобил „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № *** в посока към гр. Бургас. При проверката техническото средство „Drager Drug test 5000” отчело наличие на наркотични вещества - амфетамин. След това Д. бил отведен в ФСМП - Приморско, където предоставил кръв и урина за изследване. В резултат на положителния 1 тест Д. бил задържан със заповед за задържане рег. № 4635зз-15/19.03.2023г. в 13.49 ч. за срок от 24 часа. По време на проверката бил съставен Акт за установяване на административни нарушения и било иззето СУМПС на Д.. На *** г., със съставянето на акта от първото действие по разследването протокол за разпит, било образувано наказателно производство срещу Д. по реда на чл. 356, ал. 3 от НПК за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК. Със заповед била наложена принудителна административна мярка - временно отнемане свидетелството за управление на МПС на Д.. По образуваното наказателно производство била назначена съдебна химико-токсикологична експертиза, от заключението на която се установило по безспорен начин, че в предоставената кръвна проба на Д. няма съдържание на наркотични вещества.

С Постановление от 20.09.2023 г. прокурор от Районна прокуратура – Бургас прекратил воденото наказателно производство.

Твърди се, че в продължение на целия наказателен процес, от образуването му до връчването на препис от Постановлението за прекратяване на наказателното производство на Районна прокуратура – Бургас, Д. изпитвал непрекъснат стрес и страх от несправедливо осъждане.

Цялата ситуация повлияла изключително неприятно и на личния му живот, като се отразила негативно върху отношенията му с близки и познати, които започнали да се държат пренебрежително и да го отбягват. Преди това Д. се ползвал с добро име и хората го определяли като добър, възпитан и честен човек, но след като се разчуло, че има наказателно дело срещу него за престъпление, свързано с наркотици, той се превърнал в обект на подигравки и подмятания, че е престъпник, наркоман и други неприятни коментари.

Самият той се чувствал изключително унизен и изпитвал огромен срам, че е станал обект на наказателна репресия без да има вина за това, бил напрегнат, не можел да спи, излизал по-рядко и ограничавал социалните си контакти, за да не се налага да обяснява на всеки, че не е престъпник и наркоман. Наред с това Д. бил лишен и от възможността да управлява автомобил, което налагало многократно да ангажира своите близки, да ползва таксиметрови услуги и услугите на градския транспорт, а това го карало да се чувства неудобно и зависим от чужда помощ.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата на Република България чрез прокурор Г. П. от Районна прокуратура – Бургас, който оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.

Поддържа, че твърдените вреди са изцяло от или във връзка с действия, извършени от полицейските органи, по реда на ЗМВР и ЗДвП преди образуване на наказателното производство и не са в пряка и непосредствена причинно-следствена с дейността на прокуратурата. Счита, че за евентуално причинени вреди от извършената полицейска проверка при спиране на автомобила, съставения АУАН, отнемане свидетелството за управление на автомобила и контролния талон и за задържането по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР Прокуратура на РБ не е пасивно легитимирана да отговаря, тъй като 2 не носи отговорност за постановените административни актове, които не са издадени от нея или са издадени от органи, действали при условията на обвързана компетентност. Отбелязва, че в хода на разследването с ищеца не са извършвани каквито и да било действия по разследването и процесуални такива.

Оспорва твърденията, че фактите за водено наказателно производство са станали известни на широк кръг лица, довело до накърняване на доброто име и чест на ищеца в обществото, тъй като съгласно чл. 198 от НПК органите на прокуратурата не са давали разрешение за разгласяването на факти, свързани с водено наказателно производство, и не са извършили и действия, чрез които фактите да са станала достояние на лица извън страните по делото. Намира за вероятно ищецът сам да е допринесъл за разгласяването на обстоятелството за воденото досъдебно производство, поради което да е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.

Сочи, че образуването и воденето на наказателно производство (впоследствие прекратено) за престъпление от общ характер, в хода на което лицето не е привлечено като обвиняем, не е сред изчерпателно изброените хипотези на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, която не може да се тълкува разширително. Поддържа, че изразът „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува в тесния му наказателно-процесуален смисъл, а именно, че началният момент от който лицето, срещу което е образувано наказателно производство търпи вреди, е датата на привличането му като обвиняем и предявяване на обвинението. Твърди, че ищецът не е бил привличан като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, по отношение на него не е прилагана мярка за процесуална принуда и с него изобщо не са провеждани действия по разследването и процесуални такива.

Направено е евентуално възражение за намаляване на размера на претендираното обезщетение, тъй като е неадекватно на твърдените вреди и социално-икономическите реалности в страна и не е в съответствие с принципа за „справедливост”.

В съдебно заседание ищецът моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът моли за отхвърляне на предявения иск.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети като писмени доказателства материалите по досъдебно производство № 36/2023 г. по описа на РУ – Приморско, вх. № 3852/2023 г. по описа на РП – Бургас и вх. № 206/2023 г. по описа на ТО Царево към РП – Бургас, от които се установяват следните обстоятелства.

На *** г., около 13:35 часа, на УП ** на ВП 99, км 37.600 служителите 3 на РУ - Приморско – Н.Г.Д. и И.Г.И., извършили проверка на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с peг. № ***, собственост на С.Д. от гр.

Бургас, управляван от С. Н. Д., ЕГН: ********** от с. Р.. Водачът на автомобила бил тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Drager Drug Test 5000”, с № ARKL – 0027, като пробата отчела положителен резултат за употреба на амфетамин. Водачът на автомобила заявил, че не е употребявал наркотични вещества и че не е съгласен с резултата, като пожелал да даде кръв и урина. На водача на автомобила бил издаден талон за медицинско изследване и бил отведен във ФСМП Приморско, където дал кръв и урина. Въз основа на дадените проби била назначена физико-химична експертиза. Водачът бил отведен и задържан в сградата на РУ – Приморско за срок до 24 часа съгласно ЗМВР. На водача била връчена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.

171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. На водача са били отнети СУМПС и контролен талон.

На 20.03.2023 г. е било образувано по реда на чл. 356, ал. 3 НПК бързо производство № 4635ЗМ-36.2023 г. по описа на РУ – Приморско със съставянето на акта, удостоверяващ извършването на първото действие по разследването – протокол за разпит на свидетел, за това че на 19.03.2023г., по второкласен път 99, землище на общ. Приморско, обл. Бургас, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с peг. № ***, след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено по надлежния ред за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози - с тест за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози „Drager Drug Test 5000”, с № ARKL – 0027 – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

На 11.08.2023 г. е било изготвено заключението на вещите лица по назначената съдебна химикотоксилогична експертиза от ВМА - София, от което се е установило, че в предоставените биологични проби от С. Н. Д., ЕГН: ********** от с. Р. няма наличие на наркотични/упойващи вещества.

Заключението е било регистрирано в администрацията на ВМА на 15.08.2023 г., а на 23.08.2023 г. е достигнало до разследващите органи на ОДМВР в гр.

Приморско.

На 20.09.2023 г. с постановление на прокурор при Районна прокуратура – Бургас досъдебно производство № 36/2023 г. по описа на РУ – Приморско, пр. пр. № 3852/2023 г. по описа на ТО – Царево при Районна прокуратура – Бургас е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – поради липса на извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

Указано е, че постановлението подлежи на обжалване пред Районен съд – Царево в 7-дневен срок от получаването му. Препис от постановлението е връчен лично на Д. на 03.10.2023 г.

4

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М.С.Д. – баба на ищеца, кредитирани от съда при условията на чл. 172 ГПК, доколкото по делото не са събрани други доказателства, които да опровергаят непосредствените й впечатления относно претърпените от ищеца неимуществени вреди. Свидетелката е отгледала С. Д. от дете и живее в една къща с него в с. Р.. Помни, че на 19 март 2023 г. били много разтревожени, че С. го е нямало цяла вечер, а когато се прибрал на сутринта, не искал да говори – бил депресиран. Свидетелката разбрала от снаха си, че от полицията са го спрели и са му взели книжката заради прием на наркотици. От семейството на С. никъде не разказали за случилото се, за да не се чувства той зле, но при полицейската проверка той бил с друго момче, което е разпространило информацията за това. В селото всичко се разчуло бързо и приятелите на С. започнали го наричали наркоман – защото са му взели книжката заради наркотици. Свидетелката споделя, че С. не искал да излиза от дома им, защото го било срам да го наричат „наркоман“. Наложило се да ангажират човек, който да превозва С. до и от работното му място в гр. Приморско, където работел като готвач. Свидетелката разказва, че С. бил депресиран, „осакатен“, постоянно ревял и не могъл да се успокои, докато не му върнали книжката. Не е ползвал лекарска помощ, а сам е преодолял депресията си.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Правната квалификация на предявения осъдителен иск е чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.