Решение № 13484 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13484 гр. ***, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20211110174305 по описа за 2021 година намери следното:

Делото е по производство за делба, във фаза на извършването .

С Решение № 1756 от 07.02.2023 г., постановено по гр. д. № 74305/2021 г. по описа на СРС, е допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: апартамент № 36, находящ се в гр. ****, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от *** квадратни метра, при съседи на апартамента: стълбище, двор, двор и апартамент № 35, заедно с прилежащото избено помещение № 65, без описана квадратура по документ за собственост, при съседи на избеното помещение: коридор, двор, мазе № 64, заедно с 0,836 %, идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена, върху който е построена сградата при квоти: ½ идеална част за И. Б. К., ЕГН: ********** и ½ идеална част за Е. П. Ж., ЕГН: **********.

В първото по делото заседание след допускане на делбата ищецът И. Б.

К. прави искане ответницата да бъде осъдена на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да му заплати сумата от общо 23480 лева – обезщетение за лишаването му от ползването на процесния апартамент за периода от 14.03.2018 г. до 14.03.2023 г., както и сумата от 2224,19 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 01.04.2020 г. до 14.03.2023 г. В срока за това ответницата е оспорила тези претенции. Заявява, че никога не е получавала писмена покана да предостави ползването, никога не е възпрепятствала ищеца да ползва имота и от 2016 г. самата тя не ползва имота. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

В първото по делото заседание след допускане на делбата ответницата Е. П. Ж. прави искане ищецът да бъде осъден да заплати на основание чл.

30, ал. 3 ЗС заплатени от нея суми по договор за кредит за покупката на процесния имот, както следва: сумата от 13000,46 лева за периода от 17.01.2001 г. до 17.06.2005 г. и сумата от 16293,91 евро за периода от 1

26.06.2005 г. до 26.06.2025 г. Прави също така и искане за възлагане на имота в неин дял на основание чл. 349, ал. 1 ГПК. В срока за това ищецът е оспорил тези претенции. Заявява, че оспорва направените от ответницата плащания, взима становище, че като съпрузи, страните били солидарни длъжници по договора за кредит и ответницата можела да претендира единствено половината от заплатените суми. Прави възражение за изтекла погасителна давност. По отношение на направеното искане за възлагане на имота, взима становище, че не фактическия състав на чл. 349, ал. 1 ГПК не е изпълнен и моли имотът да бъде допуснат до публична продан.

На база представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

По делото е представен препис на Решение № ІІІ-5-26 от 2009 г., постановено по Гражданско дело № 4768 от 2007 г., (л. 6 – л. 8 от делото), с което бракът между страните е бил прекратен, а процесният апартамент е предоставен за ползване на ответницата. На нея също така са предоставени за упражняване родителските права върху роденото от брака дете – *** И.ова К.а.

По делото е представен препис на нотариална покана от 21.01.2008 г. (л.

143 от делото), отправена от И. Б. К. към Е. П. Ж. за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползването на процесния апартамент. На гърба на поканата са направени две нотариални отбелязвания. Първото сочи датата 21.01.2008 г., името на ищеца, думата „***“ и цифрите „381“, „1“ и „5“.

Второто сочи датата 25.01.2008 и думите „…при отказ, в присъствието на свидетеля С. Г. М., ЕГН: **********, гр. ***, ж. к. ***, 25.01.2008 г.“ В останалите си части нотариалните удостоверявания са напълно нечетливи и не могат да се ценят от съда като документи.

Представен е и препис от искова молба, предявена от И. Б. К. срещу Е.

П. Ж. от 08.09.2008 г. (л. 144 от делото), с която е предявен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на ищеца от ответницата на обезщетение за лишаването му от ползването на процесния апартамент. Въз основа на тази искова молба е образувано Гражданско дело № 26987 от 2008 г. по описа на СРС. Видно от представения препис на Определение от 28.01.2011 г. (л. 183 от делото) това дело е прекратено на основание чл. 231, ал. 1 ГПК.

Представен е и препис на втора нотариална покана от 04.11.2011 г. (л.

184 и л. 185 от делото), отправена от И. Б. К. към Е. П. Ж. за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползването на процесния апартамент.

Поканата е получена редовно от Р. И.ова И.ова – дъщеря на Е. П. Ж. на 07.11.2011 г. със задължение за предаване.

Представени са и преписи на два броя договори – договор за кредит за покупка на недвижим имот № 1234 от 17.01.2001 г. (л. 135 – л. 137 от делото) и договор за кредит за рефинансиране на недвижим имот № HL 895 от 26.05.2005 г. (л. 130 – л. 134 от делото). И двата договора за сключени между Българска пощенска банка АД в качеството на кредитодател и страните по настоящото делото в качеството на кредитополучатели. Погасителният план за втория договор, както и извлечения от банкови сметки също са приложени по делото. Сключването на договорите, както и тяхното съдържание не се оспорват от страните.

О т Е. П. Ж. беше представен препис от справка от Агенцията по вписванията (л. 287 – л. 302 от делото), от който се установява, че тя не 2 притежава друго жилище.

По делото беше изслушана и приета оспорена от ищеца съдебнотехническа експертиза за поделяемостта на имота (л. 211 – л. 217 от делото).

След анализ съдът не счита, че тя не следва да бъде ценена като доказателство. Същата е добросъвестно и компетентно изготвена и се подкрепя от доказателствения материал по делото. Вещото лице беше уведомено за наказателната отговорност, която носи при даване на невярно заключение и няма основание за съмнение в неговата обективност. Поради изложеното настоящата инстанция кредитира експертизата в цялост. Дава заключение за неподеляемост на имота и определя стойността му на 119368 евро. Средномесечната пазарна наемна цена за периода от 14.03.2018 г. до 14.03.2023 г. възлиза на 23200 лева.

По делото бяха изслушани и приети оспорени от ищеца съдебносчетоводна експертиза (л. 376 до л. 385 от делото) и допълнителна съдебносчетоводна експертиза (л. 393 и л. 394 от делото). Съдът ги кредитира като доказателства по делото със съображения, изложени по-горе. Установяват следните обстоятелства: сумата, изплащана за погасяване на задълженията по договор за кредит за покупка на недвижим имот № 1234 от 17.01.2001 г. възлиза на 5846,74 евро, като не се установява от кого са внасяни; погасяване на задълженията по договор за кредит за рефинансиране на недвижим имот № HL 895 от 26.05.2005 г. е изплатена сумата от 2730, 38 евро от И. Б. К. чрез негова банкова сметка; чрез вноска на каса и валутна сделка са погасени общо 2449,60 евро, от които 1344 евро са погасени от Е. П. Ж., 347,10 евро – от И. Б.

К. и 347,10 евро с неизвестен вносител, но отново по тази банкова сметка; по банкова сметка на Е. П. Ж. и от нейно име са погасени 16973,06 евро.

Изчислена е също така мораторната лихва върху обезщетението по чл. 31, ал.

2 ЗС за периода от 15.11.2021 г. до 14.03.2023 г. в размер на 111,38 евро.

Като свидетел по делото беше разпитана В. Г.а К.а. Заявява, че познава ответницата от 1991 г. Запознали се в М.Т.. Живеели в един блок и работели заедно. Тя се преместила през 1999г в гр. *** и живеела първо на квартира със съпруга си в ***, на последната спирка на тролеите. През 2001 г. си закупили жилище пак в същия квартал, близо до 42-ро училище. Свидетелката не знае точния адрес, но е посещавала апартамента. Имал кухня, хол, спалня и остъклена тераса. Бил на трети етаж. Закупен бил частично от собствени средства и частично – с ипотечен кредит. Е. Ж. плащала сметките по кредита.

Тя и свидетелката работели заедно, като учителки, получавали заплатите си в Общинска банка и се срещали пред офиса на банката на ***. След като изтегляла заплатата си, Ж. ходела до офис на „Пощенска банка“ и внасяла там парите, за да погасява вноските от заема. Това било почти всеки месец, стига някой да не е болен. Свидетелката не знае дали ищецът е внасял пари по кредита. В момента на разпита в апартамента живеела дъщерята на Е. със съпруга си и двете си деца. Е. живеела на друго място в гр. ***. От 2016 г. не живее в апартамента в ***. Свидетелката не знае Ж. да е казвала, че бившият съпруг е искал достъп до апартамента. Съпрузите на Ж. и свидетелката били колеги и много често се събирали. Дъщеря й винаги била живеела в този апартамент. Е. живеела там до 2016 г. с дъщеря си. И. К. идвал в дома на свидетелката. Никога не изявявал желание да попита за този апартамент.

Идвал на гости в дома на свидетелката и след развода. Той живеел в ***.

Свидетелката не знае К. да е бил гонен от апартамента. Свидетелката винаги присъствала, когато Ж. е плащала кредита.

3

Като свидетел по делото беше разпитана и С.Д.Л.. Заявява, че познава ищеца от края на 2014 г. Запознала се с него чрез социални мрежи. Към момента на разпита ищецът и настоящата му съпруга живеели в ***. Видели се на живо през 2018 г. Свидетелката не познава Е. Ж., знае, че е жена на ищеца от самия него. Свидетелката знае за процесния апартамент и знае, че в момента на разпита там живеела неговата дъщеря и ответницата Ж.. К. влизал в блока, но не са го допуснали. Апартаментът се намирал в гр. ***, кв. ***, на ул. *** до Мелницата, бл. **, като свидетелката била ходила там. К. искал да преспива там, докато бил в България. К. и свидетелката отишли веднъж, до апартамента. По спомен на свидетелката бил на четвъртия етаж, вдясно. Пред свидетелката, К. позвънил на звънеца, но никой не му отворил. В присъствието на свидетелката, К. посетил апартамента отново през 2018 г. и 2019 г. Когато идвал в България, К. звънял на свидетелката, която го карала до различни хотели. Бил говорил предварително с бивша си съпруга по телефона.

Тя казала, че апартаментът бил само неин и на децата. През 2019 г., когато свидетелката отишла там с К., се случило същото – не го допуснали.

Свидетелката знае, че ищецът имал една дъщеря, с която не били в добри отношения. Тя не контактувала с него. К. и свидетелката се виждали в *** през 2018 г., 2019 г., 2021 г.,2022 г. и 2023 г., като два пъти били посетили апартамента заедно. Разговорът по телефона между ищеца и ответницата бил проведен в колата му.

Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:

Основен принцип при извършване на делбата е получаването от всеки съсобственик на реален дял от съсобствеността. Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН, всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно.

В случая предмет на делба е един имот между двама съсобственици при различни квоти. Експертизата по делото дава извод за невъзможност за поделяемост на имота. При това положение съдът намира, че да се премине към теглене на жребий би било невъзможно.

По направеното от ответницата искане с правно основание чл. 349, ал. 1 ГПК, съдът намира, че съгласно тази разпоредба ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развод и бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. За да се приложи тази разпоредба е необходимо да се установят следните юридически факти: 1) имотът да е неподеляем; 2) имотът да е жилище; 3) това жилище да е било придобито при условията на съпружеска имуществена общност, прекратена с развод; 4) на направилия искането бивш съпруг да е предоставено упражняването на родителските права, по отношение на децата от брака и 5) този съделител да няма друго жилище. Първите два факта съдът намира за доказани от приетата съдебно-техническа експертиза. Третият факт се доказва от представените по делото писмени доказателства и не е спорен между страните. Петият факт се доказва от представените от ответницата писмени доказателства. Четвъртият факт, съдът намира за недоказан. От представеното по делото съдебно решение, с което бракът е прекратен, се установява, че родените от брака деца – Р. И.ова К.а и *** И.ова К.а – са родени съответно през 1989 година и 1994 година, като тези факти не се и спорят от страните. Към 2026 г. и двете деца са 4 навършили пълнолетие, т.е. върху тях не се упражняват родителски права.