Решение № 155 от 01.11.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Първомай, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20245340100262 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на Р. Д. И., че дължи на „Йеттел България” ЕАД следните суми: 330,40 лв. – дължима сума за предоставени електронни съобщителни услуги и абонаментни такси съгласно Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 18.01.2022 г. за периода 18.01.2022 г. – 24.03.2022 г., и 365,84 лв. – договорна неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 18.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.12.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 395 от 20.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 729/2023 г. по описа на РС Първомай.

Ищецът твърди, че на 18.01.2022 г. сключил с ответника Р. Д. И. договор за мобилни услуги, съгласно който на клиента бил предоставен предпочетен номер +*** срещу заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 20,99 лв. Посочено е още, че на същата дата – 18.01.2022 г., по силата на горепосочения договор ищецът предоставил на абоната устройство ZTE Blade A51 Grey на преференциална цена.

Поддържа, че ответникът не изпълнил задълженията си по този договор за периода 18.01.2022 г. – 24.03.2022 г. на обща стойност 330,40 лв. Вследствие на неизпълнението мобилният оператор начислил неустойка в размер на 79,94 лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси, както и неустойка в размер на 285,90 лв., представляваща съразмерна част от направената отстъпка от цената на устройството, като бил взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора. Тъй като ответникът не заплатил дължимите 1 суми, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми. Въз основа на заявлението било образувано ч. гр. д. № 729/2023 г. по описа на РС Първомай и била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за горепосочените суми. С оглед обстоятелството, че заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, предявил установителни искове за вземанията си. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 729/2023 г. по описа на РС Първомай се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 395/20.12.2023 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 696,24 лв., представляваща стойност на неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по фактури за период от 25.01.2022 г. до 25.05.2022 г. съгласно Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 18.01.2022 г., ведно със законната лихва от 19.12.2023 г., 25 лв. – платена държавна такса и 480 лв. за адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поР. което в изпълнение на указанията на съда на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

От събраните по делото доказателства се изяснява, че между страните на 18.01.2022 г. е сключен договор № 625742589, по силата на който ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни услуги за телефонен номер +*** съобразно условията на стандартен месечен абонамент в размер на 20,99 лв. В договора е посочено, че на потребителя е предоставен мобилен апарат ZTE Blade A51 Grey срещу заплащане на цена в брой от 1 лв., както и че стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) е 389,90 лв., а отстъпката е на стойност 388,90 лв.

В приложения договор за мобилни услуги е посочено още, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В тази хипотеза в случаите, в които на потребителя било предоставено устройство за ползване на услуги, той дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.

За ползвания от абоната Р. Д. И. мобилен номер +*** ищецът е издал три броя фактури на обща стойност 337,85 лв., както следва:

- фактура № 7330982110/25.01.2022 г., с падеж на плащане 09.02.2022 г., за отчетен период от 18.01.2022 г. до 24.01.2022 г., за сумата от 295,87 лв., ведно с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена;

- фактура № 7332246605/25.02.2022 г., с падеж на плащане 12.03.2022 г., за отчетен период от 25.01.2022 г. до 24.02.2022 г., за сумата от 20,99 лв., ведно с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена;

2

- фактура № **********/25.03.2022 г., с падеж на плащане 09.04.2022 г., за отчетен период от 25.02.2022 г. до 24.03.2022 г., за сумата от 20,99 лв., ведно с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на предявения иск е от значение установяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки: валидно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и че ищецът е предоставил тези услуги на ответника през исковия период.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че в разглеждания случай между страните са съществували облигационни правоотношения, по силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни услуги срещу заплащането на уговорената цена. С оглед естеството на договора и представените писмени доказателства, съдът приема, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предостави мобилни услуги на ответника съгласно абонаментния план. Поради това и като съобрази, че към изброените по-горе фактури, неоспорени от ответната страна, са приложени детайлни справки за потреблението от ползвания от ответника телефонен номер, съдът приема, че искът за признаване за установено дължимостта на сумата от 330,40 лв., представляваща цената на ползваните далекосъобщителни услуги, е доказан по основание и размер. Въпреки че действителният дълг е в по-голям размер, с оглед действащия в гражданския процес принцип на диспозитивното начало съдът не би могъл да присъди сумата в размер на 337,85 лв. Не се доказа от ответника, при разпределена за него доказателствена тежест с доклада по делото, да е изпълнил процесното задължение. Затова заявената искова претенция за признаване за установена дължимостта на процесната сума в размер на 330,40 лв., представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги, за която е издадена Заповед № 395/20.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 729/2023 г. на РС Първомай, се явява основателна. Като законна последица от уважаване на предявения иск следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 19.12.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

По установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

По своята правна същност неустойката съставлява акцесорно съглашение с предмет задължението на неизправната страна по правната сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. За да бъде уважена тази претенция, ищецът следва да докаже, че е налице уговорка за заплащане на неустойка в договора за далекосъобщителни услуги, както и че договорът е бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка съдът намира, че не е доказано осъществяването на последната предпоставка, от което следва, че не се породило в полза на ищеца правото да начислява претендираната неустойка. Съдът не споделя становището на процесуалния представител на ищеца, че за да възникне вземането за неустойка, се изисквало единствено потребителят да е нарушил договорните си задължения, тъй 3 като не съответства на съдържанието на горецитираната клауза от договора („последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване“). За да достигне до горния извод, съдът съобрази, че от събраните доказателства не се установява кога са били прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата. Тук следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази връзка не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора не се изисква форма за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не се опровергава от клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за едностранно прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване на договора без насрещната страна да бъде уведомена за това. От това следва, че когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника (така Решение № 76 от 13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС, I т. о.). В случая ищецът не е изпълнил дадените му указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК да ангажира доказателства, че е отправил до ответника писмено предизвестие за прекратяване на договора. Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме, че преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка. В разглежданата хипотеза и исковата молба не може да послужи като изявление за разваляне на договора, тъй като препис от нея е получен от ответника едва след като е бил изтекъл срокът на договора на 18.01.2024 г. В тази връзка съдът намира за необходимо да изясни, че връчването на длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК не може да замести отправеното от кредитора уведомление за разваляне на договора, тъй като тя представлява акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по договора. С оглед всичко изложено, съдът намира, че ищецът не е установил, че е уведомил ответника за прекратяването на договорните правоотношения преди датата на подаване на исковата молба, поР. което липсва основание за възникване на неустоечното вземане.