Решение № 507 от 13.10.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Търговище, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоханна Ив. Антонова при участието на секретаря Я.Т. като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело № 20233530100651 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК вр. чл. 240,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Д. С. Б. от гр.Търговище, действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.А. С.-ТАК твърди в исковата молба, че предоставила на ответниците В. Ц. С. и Л. Т. А., двамата от гр.Търговище, в условията на солидарност на задълженията паричен заем в размер на 5621,68лв. по силата на договор за паричен заем от 25.07.2022г.Излага, че съгл. чл. 2 от договора е уговорено, че предаването на заемната дума ще се извърши в брой в деня на подписване на договора, като последния служи като разписка за получената от заемателите сума и договорът е подписан от двамата ответници.Сочи, че договорът съдържа и погасителен план с падежи на всяка вноска, като предоставеният заем е безлихвен и се дължи законната лихва само при просрочие.Твърди също, че ответниците да извършили общо три плащания по договора на обща стойност 500лв. чрез преводи по сметката на ищцата, наредени от В.Т. - майката на ответницата Л. А., но останалата част от заемната сума останала непогасена в сроковете, предвидени в 1 договора, поради което ищцата се снабдила със заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК № 216/11.04.2023г. по ч.гр.д. № 453/2023г. против двамата длъжници, която била оспорена от последните, поради което ищцата приема, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове за съществуване на вземанията по заповедта в размер на 5121,68лв. главница и обезщетение за забава върху главницата в размер на 211,98лв. за периода от 10.11.2022г. до 07.04.2023г., претендират се законната лихва и разноските по делото.В съдебно заседание предявените искове се поддържат от процесуалния представител на ищцата адв.А. С.-ТАК, която пледира за уважаването им, претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответниците, действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Ю. К.-ТАК предявените искове се оспорват изцяло, като неоснователни.Оспорва се и изложеното в исковата молба, като ответниците твърдят, че не е налице договор за заем между страните и не са получавали посочената в заемния договор сума, а сделката е симулативна и прикрива непогасени задължения по договор за наем, доколкото ищцата, като наемодател не желаела да оформят наемния договор писмено, тъй като не желаела да заплаща данъци, излагат се подробни съображения, при което се иска отхвърляне на претенциите изцяло. Въз основа на изложеното се иска прогласяване на нищожността на договора като симулативен; в условията на евентуалност и след уточнение в съдебно заседание се претендира унищожаемост на договора поради грешка в предмета на осн. чл. 27 вр. чл.

28,ал.1 от ЗЗД; претендират се разноски.В съдебно заседание възраженията се поддържат от процесуалния представител на ответниците адв.Ю. К.-ТАК, която пледира за отхвърлянето на исковете, като неоснователни; претендира разноски; въвежда и възражение за прекомерност по чл. 78,ал.5 от ГПК.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото писмен договор за паричен заем от 25.07.2022г. се установява, че ищцата, като заемодател и ответниците-като солидарни длъжници-заемополучатели са уговорили, че заемодателят се задължава да им предаде в собственост сумата от 5621,68лв., а заемателите се 2 задължават солидарно да върнат заетата сума по реда и съгласно условията на договора, като изплащат сумата на вноски, съгл. погасителния план, представляващ неразделна част от договора-чл. 1.Съгл. чл.2 предаването на заемната сума от заемодателя на заемателите ще се извърши в брой в деня на подписване на договора, като последния служи като разписка за получената от заемателите сума.Съгл. чл.3 заемът се отпуска от заемодателя на заемателите безвъзмездно, като същите не дължат лихва върху сумата, освен в случаите, когато закъсняват с внасянето на вноските.Уговорено е още, че сумата ще се изплаща по банков път по банковата сметка на заемодателя, посочена в договора, като първата падежна дата е 20.08.2022г., а месечните вноски са в размер на по 250лв. всяка и се дължат до изплащане на заемната сума. Уговорени са правата и задълженията на страните; в договора е инкорпориран и погасителен план за периода от 10.08.2022г. до 10.06.2023г. с размер на месечната вноска от 250лв., като последната е с размер от 121,68лв.Договорът е подписан от страните.От представеното извлечение от банковата сметка на ищцата се установява, че в нейна полза са извършени три превода на парични суми от трето лице-В.И.Т. както следва: на 10.09.2022г. е преведена сума от 100лв. с посочено основание „вноска“, на 29.09.2022г. е преведена сума от 150лв. с посочено основание „вноска“ и на 08.10.2022г. е внесена сума в размер на 250лв. също с посочено основание „вноска“.По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. М.Х.В.-майка на ответника В. С., която твърди, че между страните е бил налице неформален договор за наем на собствен на ищцата апартамент в кв.З., бл.27 в гр.Търговище, като свидетелката е придружавала сина си при огледа и преговорите и се уговорили с ищцата да наемат жилището дългосрочно при постоянен наем от 200лв. и без писмен договор, за да не се налага ищцата да декларира доходите си от наем в Общината, които обстоятелства не са оспорени от ищцовата страна.Свидетелката твърди, че отношенията между страните се обтегнали поради неразбирателства относно извършени ремонтни работи в жилището от страна на ответниците, като договорът бил прекратен в края на м.юли 2022г. и ответниците напуснали имота на ищцата на 31.07.2022г.Твърди още, че поради невъзможността да постигнат споразумение по спорните въпроси относно останалите непогасени наеми и режийни разходи, както и относно ремонтите в жилището, ищцата поискала от ответниците да отидат при адв.А. С.-ТАК и да подпишат договор за заем за 3 сумата от около 5 000лв., иначе няма да им позволи да напуснат жилището, при което ответниците отишли в офиса на адв.С. и подписали договора.В тази част съдът преценявайки свидетелските показания съгл. чл. 172 от ГПК и като съобразява обстоятелството, че свидетелката е майка на ответника, приема, че следва да кредитира показанията й в тази им час, като логични и непротиворечиви, отговарящи и на писмените доказателства по делото, а в останалата им част не следва да ги кредитира порази забраната по чл.

164,ал.1,т.3-6 от ГПК. От приложеното по делото ч.гр.д.№ 453/2023г. по описа на РСТ се установява, че в полза на настоящата ищца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 216/11.04.2023г. против настоящите ответници за сума размер на 5121,68лв. главница и обезщетение за забава в размер на 211,98лв. за периода от 10.11.2022г. до 07.04.2023г. въз основа на процесния договор за заем от 25.07.2022г., която е оспорена от длъжниците, обуславящо и правният интерес на ищцата от предявяване на настоящите установителни искове за съществуване на посочените вземания.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:Ищцата обосновава претенцията си за установяване съществуването на вземане в размер на 5121,68лв. главница и обезщетение за забава в размер на 211,98лв. за периода от 10.11.2022г. до 07.04.2023г., за които суми са снабдила със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 216/11.04.2023г. по ч.гр.д. № 453/2023г. по описа на РСТ против ответниците с наличието на заемно правоотношение между страните, по което ответниците не са изпълнили задължението си да върнат взетата в заем сума, обусловило и снабдяването на ищцата със заповед по чл. 410 от ГПК, оспорена от последните.В писмения отговор, както и в съдебно заседание ответниците са въвели и поддържат възражение за нищожност на договора поради относителна симулация, като прикриващ договор за уреждане на отношенията между страните по неформален наемен договор, а в условията на евентуалност-за унищожаемост на договора поради грешка в предмета му. По възражението на ответниците за наличие на относителна симулация, доколкото договорът за заем прикрива действителното съглашение за уреждане на отношенията по договора за наем, съдът приема следното: Съгл. разпоредбата на чл. 26,ал.2,предл. пето от ЗЗД нищожни са привидните договори.За разкриването на привидността, обаче, съдебната практика е категорична относно начина на доказване на същата. Така в постановеното по 4 реда на чл.290 ГПК решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр.д. № 375/2010 г., на ВКС, ІV г.о. е прието следното: Процесуалният закон забранява опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ да става със свидетелски показания -чл.164,ал.1,т.6 от ГПК, т.е. твърденията за симулация на волеизявлението трябва да се доказват с документ. Отклонение от този принцип е въведено с правилото на чл.165,ал.2,изр.1 от ГПК, което допуска страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото има начало на писмено доказателство. Касае се за документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност, т.е. документ, който не разкрива сам по себе си симулацията (не съдържа признание за нея), но от текстът му може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията привидно (в същия смисъл и решение № 39/02.05.2018г. по гр.д.№ 1859/2017г. на ВКС, I г.о., Решение № 544 от 06.01.2011 г. по гр. д. № 1053/2010г. на ВКС, II г.о. и др.).Тъй като по делото не бяха представени писмени доказателства имащи характер на обратно писмо или начало на писмено доказателство и с оглед изложеното по-горе гласни доказателства са недопустими, възражението за привидност на сключения договор за заем е останало недоказано от ответниците.Относно възражението на ответниците, предявено в условията на евентуалност за наличие на грешка в предмета при сключването на договора, съдът приема следното:В решение № 396/28.10.2011г. по гр.д.№ 472/2010г. на ВКС, IV г.о. е посочено, че волята на страната е опорочена винаги, когато при сключването на договора тя е имала погрешна представа за съдържанието на насрещните престации (предмета на договора), което е основание за неговото унищожаване, а грешката като основание за унищожаване на един договор представлява несъзнавано несъответствие между представата на сключващото договора лице с обстоятелствата, които имат значение при формиране на волята му за сключване на договора досежно неговия предмет или лицето, с което същата е сключена - решение № 169 от 04.06.2012 г. по гр.д. № 950/2011 г. на ВКС, І г.о.В случая не е налице грешка в предмета на договора, доколкото от гласните доказателства е установено, че ответниците са знаели, че ще трябва да подпишат договор за заем с ищцата още преди срещата им с адв.С., поради което възражението им по чл. 27 вр. чл. 28,ал.1 от ЗЗД е неоснователно. С оглед на изложеното съдът приема, че доколкото не е установено по делото 5 процесният договор за заем да е нищожен или унищожаем, то предявените установителни искове за съществуване на вземания по този договор следва да се разгледат по същество.

По делото е безспорно установено, че на 25.07.2022г. страните са подписали процесния договор за заем.Съгл. чл. 240 и сл. ЗЗД, договорът за заем е неформален, двустранен, реален, като с оглед на последната от посочените негови характеристики, се счита за сключен от момента на предаването на заетата суми или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от този на постигане на съгласието за сделката, поради което само по себе си обещанието за връщане на сума, ако няма признание, че тя е получена от задълженото лице, не може да се цени и като особен документ за вземането по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД и тежестта да докаже съществуването на договора за заем е за страната, която търси изпълнение по него (в този смисъл решене № 174 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 5002 от 2008 г. на ВКС на РБ, ІV г. о.). До датата на приключване на съдебното дирене по делото, ищцата не е ангажирала доказателства за предаване на заемната сума на ответниците – в представения с исковата молба договор в чл.2 са възпроизведени само изявления на страните относно начина, по който ще се предаде заемната сума и момента, в който това следва да бъде сторено, но за самия факт на предаването й от заемодателя на заемополучателите и съответно за получаването й от последните изявления на страните не са обективирани.Нещо повече, липсват дори твърдения от ищцовата страна за това, че в някакъв конкретен последващ момент сумата е предадена от заемодатеката на заемателите.Що се отнася до уговореното в чл. чл.2 от договора, че предаването на заемната сума от заемодателя на заемателите ще се извърши в брой в деня на подписване на договора, като последния служи като разписка за получената от заемателите сума, съдът приема следното: