Решение № 159 от 01.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Кюстендил, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20251500500102 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от **********, Булстат:

**********, с адрес: ************, участваща в съдебното производство като трето лице помагач на страната на „***********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес: ************* насочена срещу Решение № 571 от 11.11.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 469/2024 г. по описа на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт „***********“ ЕАД е осъдено да заплати на А. К. А., ЕГН: ********** сума в размер на 15 693.77 лв., представляваща обезщетение по сключен между страните договор за застраховка „****+“, обективиран в застрахователна полица №*********, с валидност от 00:00ч. на 09.08.2020г. до 23:59 часа на 08.08.2021г. и обект на застрахователна защита собственият на ищеца товарен хладилен автомобил „*********“ с рег. № ***********, за имуществена вреда, настъпила на 20.06.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на постановения от застрахователя отказ за заплащане на обезщетението 30.06.2021г., до окончателното изплащане на сумата.

Въззивната община чрез процесуалния си представител обжалва първоинстанционното решение изцяло като релевира доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди, че в първоинстанционното производство не е доказан механизмът на ПТП-то, както и че настъпилите щети са вследствие на това ПТП.

Сочи, че е налице съпричиняване на щетите- водачът на МПС не е упражнил достатъчен контрол или не е бил достатъчно внимателен при управлението на превозното средство. Заявява, че първоинстанционният съд неправилно е възприел събраните доказателства относно наличието или липсата на пътен знак, указващ допустимата височина на преминаващите МПС-та (В15). Счита, че размерът на присъденото обезщетение е завишен, като същото следва да е 13 705 лв. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност 1 намаляване на размера на обезщетението на 13 705 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. Я. С. от САК в качеството на пълномощник на А. К. А., с който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и се оспорват изложените в нея твърдения по подробно изложени съображения. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от „***********“ ЕАД. В съдебно заседание неговият процесуален представител е изразил становище за уважаване на въззивната жалба подадена от **********.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът счита, че въззивната жалба е допустима, тъй като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните

По делото не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът и ответното застрахователно дружество са сключили автомобилна застраховка „****+“, обективирана в застрахователна полица № ************ от 28.07.2020г., със срок на действие до 08.08.2021г., с предмет собственият на ищеца товарен автомобил марка „****“, модел „*********“ с рег. № ***********.

От доказателствата по делото се установява, че на 20.06.2021г., около 01.00 ч., в гр. С., на ул. „*******“, с посока на движение от ул. „*************“ към кв.

„*********“, хладилен автомобил „*********“ с рег. № ***********, се е ударил в козирката над втория мост, което и предизвикало ПТП със значителни материални щети. Бил е съставен Протокол за ПТП № 1790394 от 20.06.2021г., както и НП №24332 014155/09.07.2021год. на Началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция“СДВР.

На 20.06.2021г. ищецът е уведомил ответното дружество за настъпилото на същата дата ПТП и е била образувана застрахователна претенция/щета № *****************. На 21.06.2021г. е извършен оглед и изготвен Опис- заключение по 2 щетата. С писмо изх. №0-92-8325/30.06.2021 г. застрахователят е уведомил ищеца, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение по образуваната щета, тъй като обстоятелствата при които е възникнало увреждането не е покрит риск съгласно общите условия по застраховка „****+“ В отговор на полученото писмо, ищецът е депозирал молба за преразглеждане на отказа за изплащане на щети, с оглед на което с писмо с изх.№0-92-20344/17.08.2021г. е уведомен, че не са налице основания за промяна на решението. Поради установени и други увреждания по процесното МПС, ищецът на 01.03.2022г. е подал молба за извършване на повторен оглед на МПС, а на 04.11.202г. е депозирал нова молба за преразглеждане. В отговор на последната молба ответното дружество му изпратило писмо изх. № 0-9215491/27.11.2022г., с което отново отказва изплащане на обезщетение с мотив действията на водача и липсата на съобразителност с пътните условия и в нарушение на чл. 9.1.8 от Общите условия.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля В. К. П., а също е изслушана съдебно- техническа експертиза.

От така установената фактическа обстановка, се налагат следните изводи:

Предявен е иск с правно основание по чл.405, ал.1 КЗ, по който за да бъде постановено уважително за ищеца решение той следва да установи при условие на пълно и главно доказване следните предпоставки: наличие на валидно сключен застрахователен договор между страните по делото към датата на настъпване на застрахователното събитие; настъпването на застрахователно събитие, което представлява покрит от застрахователя риск в срока на действие на договора и изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В настоящия случай тези предпоставки са налице. По делото няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че между страните е бил сключен договор за имуществена застраховка на процесния товарен автомобил, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума настъпилите за застрахования - ищец имуществени вреди. В срока на действие на договора е възникнало застрахователно събитие, по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на КЗ, а именно повреждане на застрахования автомобил, за което ищецът е уведомил застрахователя в сроковете по т. 9.5.3 от ОУ за автомобилна застраховка „****+“, по които обстоятелства страните не спорят, а и същите се установяват от представените по делото доказателства. С осъществяването на тези факти за застрахователя е възникнало задължението да обезщети застрахования ищец за причинените от събитието вреди до размера на уговорената в договора застрахователна сума, съгласно чл.386, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 405, ал.1 от КЗ.

Спорен е въпросът относно механизма на настъпилото ПТП, както и по отношение на настъпилите щети на автомобила вследствие на процесното ПТП. В тази връзка следва да се посочи следното:

От заключението на приетата от районен съд автотехническата експертиза се установява механизмът на настъпване на ПТП. Видно от същото е, че при преминаване под мостово съоръжение, водачът на застрахования автомобил е реализирал ПТП като е самокатастрофирал в мостовото съоръжение. От заключението се установяват също така и увредените детайли на товарния автомобил. Същите са описани в описзаключение по щета № ***************** след като експертът, ангажиран от застрахователя, е извършил оглед на катастрофиралия автомобил. Предвид на тези доказателства, съдът счита, че както механизмът на настъпване на ПТП, така и щетите на застрахования автомобил са доказани по делото.

На следващо място във възивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е възприел събраните доказателства относно наличието или липсата на пътен знак, указващ допустимата височина на преминаващите МПС-та (В15). Съдът 3 намира, че възражението е неоснователно.

Няма спор по делото, че процесното ПТП е реализирано на 20.06.2021 г. Видно от писмо рег. № *********/30.07.2021 г., (приложено към делото на СРС) е, че ********** не разполага с информация за наличието на пътни знаци към 20.06.2021 г., както и че е възложено възстановяване на липсващите пътни знаци В 15 (2,2м.) на ул.

„****************“ в посочения участък. В писмо рег. № *********/25.05.2022 г (на л.118 от НАХД № 11496/2021 г. на СРС) също е посочено, че „Дирекция и анализ на трафика“ не разполага проект за организация на движението на ул.

„****************“. В заключението си вещото лице е посочило, че в процесния пътен участък движението е двупосочно, като няма данни каква е била хоризонталната и вертикалната маркировка в района на процесното ПТП. В показанията си свид.

Васил Пейчев твърди, че е при настъпване на ПТП е отишъл на мястото на катастрофата, където е установил, че процесният автомобил се е ударил в по- ниския мост, че с шофьора на автомобила са се огледали за пътни знаци и е сигурен, че е нямало такива. Свидетелят сочи, че на мястото на инцидента е било тъмно. Съдът няма основание да не кредитира показанията на този свидетел, доколкото същият възпроизвежда свой непосредствени впечатления, а и липсват доказателства които да ги опровергават. Анализирайки всички тези доказателства, настоящият съдебен състав, счита, че по делото ответникът не е доказал, водачът на застрахования автомобил да е проявил груба небрежност като не е спазил знаци, указващи височината на надлеза и забраняващи навлизането на пътни транспортни средства с височина по- голяма от обозначената и по този начин да е осъществил хипотезата на т.9.1.8 от Общите условия по застраховка „****“.

Предвид изложеното, съдът намира, че посочения по- горе довод във въззивната жалба е неоснователен.

Основателно е възражението във въззивната жалба, че при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП следва да се приспадне стойността на запазените части. Съображения:

В задължителната съдебна практика е прието, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.