Решение № 744 от 16.12.2019, Районен съд - Търговище

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 744, 16.12.2019 год., гр.Търговище

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА

Секретар : Женя Иванова, като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 108 по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, с цена 3264.05 лв. – главница, договорни лихви, такси и наказателни лихви.

Ищецът твърди в исковата си молба, че между ответника и „Вива Кредит“ ООД е имало сключен договор за паричен заем от 13.03.2017 год., по силата на който третото лице е предоставило на ответника сумата от 1500.00 лв. лв., срещу задължението на ответника да възстанови сумата на 18 равни двуседмични погасителни вноски в размер на по 96.14 лв., включващи плащане по главница и договорна лихва в размер на 230.52 лв., при което ответника се е съгласил да възстанови на ищеца сума в общ размер на 1730.52 лв., като падежа на първата вноска бил 27.03.2017 год., а последната на 20.11.2017 год. В молбата се твърди, че по искане на ответника е бил сключен и договор за допълнителни услуги с „Вива Кредит“ АД от 03.04.2017 год. по силата на който заемодателя се е задължил да му предостави допълнителна услуга- експресно разглеждане на документите за одобрение на заема, срещу задължение на ответника да заплати такса в размер на 587.16 лв., разпределена на 18 равни двуседмични вноски от по 32.62 лв., която сума се включвала в погасителните вноски по договора за заем. При сключване на договора ответника се бил съгласил при забава в плащанията и при наличие на условията в договора да заплати на ищеца сумата от 175 лв. такса разходи за събиране на просрочени вземания, включваща разходи на кредитора за изпращане на писмени покани, електронни съобщения и др., както и 70 лв., представляващи разходи за дейност на служител по събиране на просрочените вземания. В молбата се твърди, че ответника се е задължил съгласно договора да предостави на ищеца обезпечение в срок от три дни, а при неизпълнение на това задължение дължал неустойка в размер на 587.16 лв., дължима на 18 равни вноски от по 32.62 лв. Ищеца твърди, че общия размер на всяка вноска по връщане на кредита, предвид всички поети задължения възлизала на 161.38 лв. и включвала плащане по главницата и договорната лихва, плащане за неустойка и такси. Тъй като ответника не е изпълнявал задълженията си по договора за заем и договора за допълнителни услуги своевременно и е изпаднал в забава от 13.10.2017 год., била начислена лихва за забава в размер на 114.21 лв. по договора за заем.

Ищецът твърди, че ответника въпреки отправените му покани не извършил плащане на задълженията по договора за заем и не е внесъл нито една погасителна вноска.

Твърди също, че вземането е прехвърлено от кредитора на ищеца с Приложение № 1 от 02.11.2017 год. към рамков договор за цесия от 22.01.2013 г. и прехвърлянето на вземането е съобщено по пощата лично на ответника на 16.11.2017 год. Предвид липсата на изпълнение ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата в общ размер на

3 264.05 лв., включваща незаплатена главница и договорна лихва по договора за кредит, неустойка, допълнителни такси и лихва за забава, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК и на ищеца били дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение. Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Предявените искове се поддържат чрез писмено становище от процесуалния представител на ищеца.

В месечния срок по чл.131 от ГПК ответника, чрез назначения от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК е упражнил правото си на отговор. В отговора е изразено становище, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен. Особения представител е навел доводи за нищожност на договора за заем, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК относно действителността на договора и поради това не е породил действие, което обуславя неоснователност на иска. В отговора са наведени и доводи за неоснователност на иска , поради липса на качество на кредитор на ищеца, поради несъобщаване на извършеното прехвърляне на вземането на ответника, което не може да бъде направено с исковата молба, каквото искане ищеца е направил, поради това, че ответника се представлява от адвокат, назначен от съда, по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. Съображенията на ответника са развити подробно в отговора. Моли съда да отхвърли предявените искове за цялото вземане. В съдебно заседание особения представител поддържа доводите, наведени с отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1364 / 2018 год. на ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение № 774/06.08.2018 год. за сумата от 1 500лв.

(хиляда и петстотин лв.), представляваща непогасена главница по цедирано на заявителя от „Вива Кредит” ООД задължение по Договор за паричен заем № 5343102 от 13.03.2017г., изискуем на краен падеж- 20.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2018год., до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 230,52лв. за периода от 27.03.2017г. до 20.11.2017г., такса за експресно разглеждане на документи в размер на 587,16лв., такса разходи за събиране на дълга в размер на 175лв., такса разходи за дейност на служител в размер на 70лв., неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 587,16лв. и обезщетение за забава в размер на 114,21лв. за периода от 28.03.2017г. до 05.08.2018г. и направените в заповедното производство разноски. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, поради което и на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск,с правно осн. чл.422 от ГПК.

От приложените по делото писмени доказателства се установи, че ответника на 13.03.2017 год. е сключил договор за потребителски кредит № 5343102/ 13.03.2017 год. с „Вива Кредит“ ООД по силата на който му е предоставен кредит в размер на 1500 лв. срещу задължението на ответника да възстановява ползваната от него сума по кредита по начини и в срокове посочени в договора.

Видно от договора същия е сключен за срок от 36 седмици, или краен падеж - 20.11.2017 год., при фиксиран лихвен процент от 40.31 % и ГПР 49.34 %. Ответника е поел задължение да възстанови сумата на 18 равни месечни вноски в размер на 128.76 лв., включваща главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане в размер на 587.16 лв. От приложената по делото разписка кредитора „Вива кредит“ е предоставил на ответника заемната сума в размер на 1500 лв., на 13.03.2017 год. ( виж л.10). Съгласно чл.4 от договора ответника се е задължил в срок от три дни да представи обезпечение под формата на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на определени условия поставени от кредитора, или б. гаранция, а в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка на кредитора в размер на 587.16 лв., която се разпределя за заплащане към месечните вноски по кредита, като общо дължимата сума за възстановяване е възлизала на 2904.84 лв., а дължимата месечна погасителна вноска възлиза на 161.38 лв. Ответника при подписване на договора е декларирал, че е запознат с действащата към него момент тарифа на „Вива Кредит“ ООД относима към договорите за паричен заем, съгласно която при забава на плащането на погасителните вноски всеки потребител на кредитна услуга предоставена от дружеството дължи разходи за събиране на вземането, като ищеца твърди, че конкретния размер на разходите дължим от ответника възлиза на 175.00 лв., както и че се дължи еднократна сума в размер на 70 лв., представляваща разходи по извънсъдебно събиране на задължението, включваща дейност на служител. Ищецът твърди също така, че тарифата е неразделна част от договора, но съдът счита това твърдение за неоснователно. Никъде в договора ответника не е поемал задължение да заплаща на кредитора разходи по извънсъдебно събиране на вземане, и никъде в договора не е отбелязано , че Тарифата е неразделна част от същия.

С

Приложение № 1/ 02.11.2017 год. към рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 год. „Вива Кредит“ ООД е прехвърлил на ищеца вземанията си към трети лица-длъжници по договори за кредит, в това число и вземането към ответника. Съгласно договора за цесия цедента се е задължил да предостави на цесионера пълномощно, по силата на което от името на цедента цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, като видно от приложеното на л.15 пълномощно кредитора е упълномощил ищеца да извърши от негово име уведомяване по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД на длъжниците.

Ищеца, като пълномощник на цедента е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземането и му е изпратил покана за доброволно изпълнение, като видно от приложените писмени доказателства на л.20-21 същите са получени лично от ответника на 16.11.2017 год.

При така установеното съдът прави следните изводи :

Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.

79, вр. чл.

240, чл. 240, ал.2, чл. 92 и чл.86 от