Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5071 от 14.12.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 7275/2021
Вид
Решение № 5071
Подписан
14.12.2023
Състав
Дафина Николаева Арабаджиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 140 ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 5071 гр. Пловдив, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20215330107275 по описа за 2021 година

Предмет на производството са предявени от Топлофикация София ЕАД против В. И. Ж. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2624,97 лв. – главница, представляваща стойност на разпределена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за периода от **** г. до **** г., ведно със законна лихва, считано от *** г. до окончателното й изплащане и сумата от 10,43 лв. – мораторна лихва за периода от **** г. до **** г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. №31076/2020 г. по описа на СРС. Претендират се и разноските по делото.

С Определение от **** г. е конституирана М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** като трето лице – помагач на страна на ответника В. И. Ж..

Исковата молбата е редовна, а предявените искове – допустими, поради което делото ще се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на дружеството - ищец: че между ответника и ищеца е налице валидно сключен договор за покупко - продажба на топлинна енергия, като дружеството – ищец в качеството си на продавач е доставило на ответника в качеството му на собственик на топлоснабден имот и потребител, топлинна енергия, за която са начислени горепосочените суми за съответния период, ведно с обезщетение за забава. Позовава се на общите условия. Ищецът посочва, че ответникът, в качество си на собственик на тоштоснабдения имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона 1 за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиента на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София АД на клиента за битови нужди в гр. София, конто се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила действащите за процесния период ОУ. За последната в сила са били ОУ, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В Раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ", чл. 33, съответно чл. 33, Раздел VIII от ОУ от 2008 г., са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ от 2008 г. е установено, че това е в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ.

С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху задължението. С ОУ от 2014 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.

Съгласно ОУ от 2014 г. ищцовото дружество начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г.

(влизането в сила на ОУ от 2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на дан ни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиента в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София" ЕАД на съответния адрес. Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия 2 през процесния период и не е погасил задължението си На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл 139а от ЗЕ В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма "Техем сървисис» ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 140 ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от Топлофикация София ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата -Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки, конто прилагаме като доказателство в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. С оглед изложеното се моли да се постанови решение, с което да се уважат предявените искове.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете по основание и размер.

Посочва, че не ползвала доставената от дружеството топлинна енергия, тъй като никога не е живяла в имота, като твърди, че в имота живее нейната сестра М. М., която е собственик на ½ идеална част от процесния имот. Твърди, че на **** г. се е преместила в гр. П. По отношение на процесния имот в гр. С. посочва, че собственици на имота са били майка й и баща й, които са починали, като нито те, нито ответницата са ползвали имота в гр. С. Единствен ползвател на наследственото жилище в гр. С., както преди, така и след смъртта на наследодателите, е другата наследница М. И. М.. Твърди, че само тя има ключ от жилището и ползва същото. Моли се исковете да се отхвърлят.

С оглед водене на преговори и впоследствие сключване на споразумение за разсрочено плащане, делото е отлагано, за да се даде възможност на ответника да заплати задълженията и съответно да се представи актуална към постановяване на решението справка. В последното по делото съдебно заседание е прието писмо от ищеца, с което съдът е уведомен, че задълженията са заплатени изцяло с изключение на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, които моли да се присъдят. Ответницата признава горното обстоятелство, като заявява, че ще заплати и разноските.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото няма спор, че процесните суми са платени в хода на процеса, като се установява, 3 че ищецът е удовлетворен до размера на претендираните вземания, с изключение на юрисконсултското възнаграждение в настоящото производство, за което своевременно е заявена претенция. Доколкото претендираните суми, вече не се дължат, тъй като са платени в хода на процеса, то претенциите следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях.

Безспорно се установява, че сумите са платени след предявяване на исковата молба, поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради и което в полза на ищеца следва да се присъдят направените и неиздължени разноски, които в случая са в размер от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ , поради плащане предявените от Топлофикация София ЕАД, ЕИК 831609046 против В. И. Ж., ЕГН ********** обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2624,97 лв. – главница, представляваща стойност на разпределена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за периода от **** г. до ***** г., ведно със законна лихва, считано от ****** г. до окончателното й изплащане и сумата от 10,43 лв. – мораторна лихва за периода от **** г. до ***** г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №31076/2020 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА В. И. Ж., ЕГН **********, гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ НА Топлофикация София ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от 100 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение по гр.д. № 7275/2021 г. по описа на ПРС.

РЕШЕНИЕТО връчването му. подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от

Решението е постановено при участието на М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** като трето лице – помагач на страна на ответника В. И. Ж..

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4