Определение № 2575 от 31.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2575 гр. Пловдив, 31.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Николай К. Стоянов

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502062 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, чрез пълномощника юрисконсулт Т., против Разпореждане № 1342/06.06.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 1166/2025, РС - Карлово, с което е отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1166/2025 г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД срещу К. М. Г. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. К., обл. П., ул. С. № 2А, за следните суми: 888.86 лева, представляваща главница, дължима по договор за паричен заем № 22026556 от 07.08.2023 г.; 122.43 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 07.09.2023г. до 08.04.2024г.; 49.08 лева, представляваща законна лихва, за периода от 09.04.2024 г. до 27.05.2025 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на заявлението в съда – 03.06.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, както и 25.00 лева, представляваща разноски по делото за внесена държавна такса и 50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения с искане да бъде отменено. Излагат се съображения относно уговорената неустойка в договора и се настоява, че заемодателят е останал неудовлетворен, тъй като заемателят не е предоставил уговореното обезпечение, поради което е начислена неустойката. Оспорват се изводите на районния съд за недействителност на договора поради неправилното изчисляване на ГПР.

Настоява се за приложението на чл.23 от ЗПК, в случай, че се приеме 1 договорът за недействителен, и се сочи, че районният съд не е изискал уточнение на извършените плащания. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните суми.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. М. Г., за вземания, произтичащи от договор за паричен заем № 22026556 от 07.08.2023 г., сключен между длъжника и „Адессо кредит България“ ЕООД, които са придобити от заявителя с договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.12.2024 г., както следва: 888.86 лева, - главница; 122.43 лева - договорна лихва за периода от 07.09.2023г. до 08.04.2024г.; 49.08 лева - законна лихва, за периода от 09.04.2024 г. до 27.05.2025 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на заявлението в съда – 03.06.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, както и на разноските и юрисконсултско възнаграждение.

За да отхвърли заявлението заповедният съд е изложил съображения, че длъжницата дължи връщането на главницата и лихвата по договора, ведно с неустойка, която представлява част от „общия разход по кредита“ и е следвало да се включи в размера на ГПР. Предвид неизпълнението на последното, заповедният съд е заключил, че ГПР не е изчислен правилно, с което се обосновава липсата на реквизит на договора, а така и неговата недействителност. Заповедният съд е приел, че в случая не може да приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК за връщането на чистата стойност на кредита поради неяснота относно размера на извършените плащания.

Настоящата инстанция намира, че на първо място заповедният съд е следвало да изиска от заявителя доказателства за установяване на активната му процесуална легитимация, доколкото претендира чужди вземания. Съгл. разясненията в т.4 от ТР №4/2014т.д.№4/2013, ОСГТК, ВКС, настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като случай на позоваване на договор за цесия, то последният следва да бъде представен, както и да бъде представено уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането. Подобни указания и изискване на доказателства в тази насока не са направени в заповедното производство. Настоящата инстанция, обаче, намира, че доколкото договорът 2 за кредит е вероятно недействителен, то ще е в състояние да се произнесе и без да обездвижва на този етап от производството заявлението.

След самостоятелна преценка на договора за потребителски кредит, въззивния съд намира, че е налице обоснована вероятност за неравноправност на неговите клаузи и противоречието на договора с императивните разпоредби на ЗПК, а така и за недействителността на договора на осн.чл.22 ЗПК.

Според представения договор за паричен заем № 22026556 от 07.08.2023 г., сключен между „Адессо кредит България“ ЕООД (заемодател) и К. М. Г. (заемател), заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 1000 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,00 %, ГПР от 48,22%, обща дължима сума от 1155, 76 лева, платима на 8 месечни вноски, всяка в размер на 144, 47 лева. В чл.4 от договора е уговорено заемодателят да предостави на заемателя т.нар. допълнителни услуги срещу обезпечение, което е следвало да се осигури от заемателя в деня на подписване на договора. Обезпечението е представлява поръчителство от две физически лица с осигурителен доход над 1000лв., с изискване за безсрочен трудов договор, за липсата на неплатени осигуровки за последните две години и задължения към други банкови и финансови институции или ако имат, то кредитната им история една година назад да не е със статут по –лош от 401 „редовен; или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата от 1155, 76 лева. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е предвидено заемателят да дължи на заемодателя неустойка от 924, 24 лева, която се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, към които се добавя сумата от 115, 53 лева.

Съдът намира, че посочените допълнителни услуги в чл.4 от договора, отнасящи се за отлагане или намаляване на погасителни вноски, смяна на падежа, улеснено отпускане на суми, по същество представляват такива по усвояване и управление на кредита, същите не представляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Договорено е да се предоставят срещу обезпечение, което е практически неизпълнимо за заемателя. Последният е принуден в един изключително кратък срок, тоест в деня на сключване на договора, да предостави гаранция чрез поръчителство от лица, по отношение на които са поставени високи изисквания за доходи и кредитен рейтинг. Това се отнася и за изискването за предоставяне на банкова гаранция. Не може да се очаква от лице, търсещо заем в нисък размер, да разполага с възможности за осигуряване на банкови гаранции. Неустойката е предвидена да се заплаща с погасителната вноска, при което същата възлиза в размер на 260 лева според погасителния план, както и размерът на неустойката от 924, 24 лева е почти в същия размер на заетата сума. Предвид изложеното съдът намира, че е налице 3 обоснована вероятност с т.нар. неустойка да се цели осигуряването на „скрито възнаграждение“ за кредитора, доколкото предоставянето на обезпечението, предвид условията за това в договора, е трудно изпълнимо до степен на невъзможност, както и обезпечението е договорено за действия, представляващи такива по усвояване и управление на кредита, което е и в противоречие на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Налице е обосновавана вероятност за нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК с невключването на разходите по договора за т.нар.неустойка, доколкото евентуално представлява „скрито възнаграждение“ по договора и води до допълнително оскъпяване на кредита. Следователно, налага се извод за евентуалното несъответствието на ГПР от 48, 22 % с действително прилагания по договора ГПК, което обосновава нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и евентуалната недействителност на договора на осн.чл.22 от ЗПК.

Изхождайки от изложеното следва да се приеме, че е налице обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и за неговата недействителност, поради което следва да се приложи нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и да се откаже издаване на заповед за изпълнение.

Съгл. чл.23 от ЗПК в случаите на недействителен договор за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви и разноски. Тази уредба е основана на забраната за неоснователно обогатяване, като законодателят приема, че независимо от недействителността 4 на договора, заемателят дължи връщане на полученото без основание. В случая, обаче, заявителят не е заемодателя предоставил паричен заем, а цесионер на вземане по недействителния договор. Същият не е легитимиран за получи сумата, дължима по реда на чл.23, т.к. това вземане не е предмет на цесията. Предвид изложеното неоснователно се настоява за приложението на чл.23 от ЗПК.

В аспекта на изложеното се налага извод, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение правилно е било отхвърлено.

Ето защо, частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане да се потвърди като правилно.

По изложеното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1342/06.06.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 1166/2025 г. на РС – Карлово.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5