Определение № 4061 от 05.08.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4061 гр. Варна, 05.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501680 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. М. И., ЕГН **********, с адрес:

**********************************, действаща чрез назначения особен представител – адв. М. В. – АК – Варна, срещу Разпореждане No 14185 / 12.06.2026г., постановено по гр.д. 8765 / 2024г. по описа на ВРС, 16 състав, с което е върната подадената от жалбоподателката въззивна жалба с вх. No 2447 / 13.01.2026г., обективирана във възражение по чл. 414 ГПК с вх. No 37760 / 23.12.2025г., срещу Решение No 4069 / 14.11.2025г., постановено по гр.д.8765 / 2024г. по описа на ВРС, 16-ти състав.

Жалбоподателката счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно, доколкото била поискала по делото удължаване на срока, като срокът бил продължен с разпореждане от 03.06.2026г. и съдът е следвало да приеме, че срокът е продължен до 10.06.2026г., когато е подадена уточняващата молба. Моли за отмяна на разпореждането и за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която е изразила становище за неоснователност. В разпореждането от 03.06.2026г. съдът изрично посочил, че срокът се продължава, считано от 02.06.2026г. или от 1 изтичането на разпореждането. първоначалния срок.

Моли за потвърждаване на

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Производството по гр.д. 8765 / 2024г. по описа на ВРС, 16-ти състав е образувано по предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.415,ал.4 във вр. с 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ, чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Р. М. И., ЕГН **********, с адрес: *************************** с адрес: ****************************, дължи на ищеца „ЕОС Матрикс" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к.

Малинова Долина, ***-6, с ЕИК 131001375, чрез пълномощника адвокат Р. Ж. М., със съдебен адрес: гр. Варна, бул.

Сливница 52а, ет.2, ателие 2, ***, ел. адрес: [email protected], сумата от 1185,83 лв. (хиляда сто осемдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки) - главница, представляваща задължение по споразумение за разсрочване на парично задължение от 06.04.2023г., както и законната лихва за забава върху главницата от подаването на заявлението – 30.01.2024г., до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело №1129/2024 год. на ВРС, 16-ти състав С решение No 4069 / 14.11.2025г., постановено по делото, претенцията на ищеца е уважена, като ответницата е осъдена на разноски за заповедното и за исковото производство. Препис от решението е връчено лично на ответницата на 10.12.2025г.

Ответницата е депозирала въззивна жалба, обективирана във възражение по чл. 414 ГПК с вх. No 37760 / 23.12.2025г., срещу постановеното решение, директно пред Окръжен съд – Варна, който с определение No 108 / 09.01.2026г., постановено по в.гр.д. 2773 / 2025г. е прекратил производството пред себе си и е изпратил въззивната жалба на ВРС за администриране по гр.д.8765 / 2024г. по описа на ВРС, 16-ти състав.

С разпореждане No 1030 /14.01.2026г., разпореждане No 2766 / 02.02.2026г. и разпореждане No 5002 / 25.02.2026г. на ВРС, съдът е дал указания на ответницата за отстраняване на нередовностите по депозираната въззивна жалба, както и да се представи изискуемата по закон декларация за 2 материалното състояние на ответницата във връзка с отправено от нея искане за предоставяне на правна помощ.

С определение No 6625 / 07.05.2026г. ВРС е предоставил правна помощ на Р. М. И., изразяваща се в процесуално представителство по по гр.д.8765 / 2024г. по описа на ВРС, 16-ти състав. А с разпореждане No 11771 / 14.05.2026г. ВРС е назначил адв. М. В. за процесуален представител на ответницата, като е изпратил на адв. В. препис от постановеното решение и от депозираната въззивна жалба, както и от дадените с разпореждане No 1030 / 14.01.2026г. указания, като изрично е указал на адв. В., че в едноседмичен срок следва да отстрани нередовностите. Съобщението с препис от посочените документи – приложения е получено от адв. В. на 26.05.2026г. Със същото на страната са указани изрично последиците от неизпълнение на указанията в срок.

С молба вх. No 43430 / 01.06.2026г. адв. В. е поискала продължаване на срока за отстраняване на допуснатите нередовности.

С разпореждане No 13390 / 03.06.2026г. ВРС е продължил срока с една седмица, считано от изтичане на първоначалния, като в мотивите изрично е посочено, че първоначалният срок изтича на 02.06.2026г. В разпореждането е посочено, че същото не подлежи на обжалване и е окончателно, като въпреки това, препис от същото е връчен със съобщение на адв. В. на 09.06.2026г.

В изпълнение на указанията, ответницата, действаща чрез особения представител е депозирала молба и въззивна жалба на 10.06.2026г.

С обжалваното разпореждане, ВРС приема, че указанията са изпълнение след срока / 09.06.2026г./ и е върнал депозираната въззивна жалба.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество съображения: частната жалба е основателна, поради следните

Съгласно формалното правило на чл. 63, ал. 2 от ГПК, продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. В конкретния случай, при първоначален срок, изтекъл на 02.06.2026 г. (вторник), продълженият с една 3 седмица срок изтича на 09.06.2026 г. (вторник), съгласно правилото за броене на срокове на седмици по чл. 60, ал. 4 от ГПК.

Настоящият състав намира, че подобно стриктно и формално тълкуване на закона, без да се отчитат спецификите на казуса, води до необосновано ограничаване на правото на достъп до съд и е в разрез с принципите на справедливия процес.

Следва да се отчете процесуалното качество на адв. В. – назначена е за представител по реда на Закона за правната помощ. Целта на правната помощ е да осигури реална и ефективна защита на лица, които не разполагат със средства. Съдебната практика, включително на ВКС, последователно приема, че на назначения представител трябва да се осигури реална, а не илюзорна, възможност да се запознае с материалите по делото и да изпълни дадените от съда указания.

Макар съдът да не е длъжен да съобщава акта за продължаване на срока, веднъж избрал да го стори, той не може да черпи благоприятни последици от собственото си забавяне при връчването, което обективно е лишило страната от възможността да се възползва от предоставеното продължение.

Съгласно практиката ВКС, обективирана в Определение No 170 от 17.01.2024г. по ч.гр.д. No 5093/2023 г. на ВКС и Определение No 3038 / 17.10.2023г. по ч.гр.д. No 3514 / 2023г. на ВКС, правото на достъп до съд изисква страната да разполага с реална, а не с илюзорна възможност за извършване на процесуалните действия. В случая, с връчването на съобщението на 09.06.2026г., съдът обективно е поставил назначения представител в невъзможност да установи и е създал объркване по отношение на началната дата, от която тече продължения срок. Съдът няма и не е имал задължение да съобщава на страната разпореждането за продължаване на срока, но той е избрал да го стори. С връчването на съобщението на 09.06.2026 г. съдът сам е създал правна несигурност у представителя относно крайния момент за изпълнение. В подобни хипотези, съгласно практиката на ЕСПЧ, неблагоприятните последици от действията на съдебната администрация не могат да бъдат вменявани във вина на страната. Прилагането на срока по начин, който лишава страната от възможността реално да го използва, представлява прекомерен формализъм, несъвместим с чл. 6 от КЗПЧОС.

Когато съдът създаде привидност за определен срок или подведе 4 страната чрез своите действия, той не може впоследствие да я санкционира за това, че се е доверила на неговите актове / в този смисъл и Решение по дело 71891/10 на ЕСПЧ/.

Процесуалният представител е подал изискуемите книжа на 10.06.2026 г. – първия възможен работен ден след получаване на съобщението. Да се приеме, че това действие е просрочено, би означавало да се санкционира страната за забавяне, причинено от объркването, което е създадено с връчването на разпореждането за продължаване на срока.

По изложените съображения настоящият състав намира, че макар формално срокът да е изтекъл на 09.06.2026 г., с оглед на късното уведомяване на назначения представител и принципите за ефективна правна защита и справедлив процес, действията по отстраняване на нередовностите, извършени на 10.06.2026 г., следва да бъдат приети за своевременни.

Разпореждането на ВРС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед на горното и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане No 14185 / 12.06.2026г., постановено по гр.д.

8765 / 2024г. по описа на ВРС, 16 състав, с което е върната подадената от жалбоподателката въззивна жалба с вх. No 2447 / 13.01.2026г., обективирана във възражение по чл. 414 ГПК с вх. No 37760 / 23.12.2025г., срещу Решение No 4069 / 14.11.2025г., постановено по гр.д.8765 / 2024г. по описа на ВРС, 16ти състав.

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия по администрирането на депозираната въззивна жалба с вх. No 2447 / 13.01.2026г., обективирана във възражение по чл. 414 ГПК с вх. No 37760 / 23.12.2025г., срещу Решение No 4069 / 14.11.2025г., постановено по гр.д.8765 / 2024г. по описа на ВРС, 16-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл.

274 ал.3 и ал.4 от ГПК.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6