Решение № 122 от 26.06.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Търговище, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20233530200279 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Т. Д. от гр.Търговище против Наказателно постановление № 1993-5-4/01.03.2023 г. на Началника на РУ – Търговище.

Считайки наказателното постановление за незаконосъобразно поради противоречие с процесуалният и материален закони, жалбоподателят моли за отмяната му. В с.з. поддържа жалбата чрез пълномощник. Пледира за отмяна на оспореното наказателно постановление, както и за приложението на чл.28 от ЗАНН. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на наказващият орган пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Няма искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна: На 15.12.2022 г. около 15:30ч. на адрес ул.******* при извършване на проверка по съхранение на дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, за ловни цели, било установено, че жалбоподателя съхранява 113 броя боеприпаси кал.308 WIN, с разрешение за съхранение, носене и употреба на дългоцевно огнестрелно оръжие и 1 боеприпаси за него за ловни цели № 20160271998/25.02.2022 г., издадено от РУ – Търговище, валидно до 24.02.2027 г. Жалбоподателят имал право да съхранява 100 бр. боеприпаси от този калибър, тъй –като притежава само един брой дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев от този калибър. За проверката бил съставен констативен протокол. За констатираното била заведена преписка вх.№ 2957/2022 г. С постановление от 22.12.2022 г. наблюдаващ прокурор при РП – Търговище отказал да започне досъдебно производство, като приел, че в случая е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК – обществената опасност на деянието е явно незначителна. Препис от постановлението бил изпратен на началник РУ – Търговище с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗОБВВПИ. На 31.01.2023 г. на жалбоподателя бил съставен АУАН № 1993-5-4 за нарушение на чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ. Акта бил подписан и връчен на жалбоподателя, с отбелязването, че има възражение. В предвиденият за това срок жалбоподателя депозирал писмено възражение. Възражението било обсъдено от наказващият орган и прието за неоснователно. Въз основа на АУАН на 01.03.2023 г. началник РУ – Търговище издал оспореното НП под № 1993-5-4 с което за нарушение на чл.6, ал.3, т.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и на основание чл.212 от същият закон, наложил на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 500лв.

Видно от приложената Заповед № 8121з-595/26.05.2015г. процесните АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на техните правомощия.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично се доказа, че на процесната дата, място и час жалбоподателят държал 113 бр. боеприпаси калибър 308 WIN и притежавал един брой дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев от този калибър. Показанията на разпитаният свидетел потвърдиха фактическата обстановка изложена в оспореното наказателно постановление.

Съгласно чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ „За граждански цели самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови и други постановки, могат да се придобиват и съхраняват: огнестрелни оръжия за лов - 2 дългоцевни огнестрелни оръжия с гладкостенна цев, която е с дължина над 51 сантиметра, и до 500 броя боеприпаси за всяко оръжие, дългоцевни огнестрелни оръжия с нарезна цев и до 100 броя боеприпаси за всяко оръжие и късоцевни огнестрелни оръжия – пистолети и револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 50 броя боеприпаси за всяко оръжие“.

Съгласно чл.6, ал.4 от ЗОБВВПИ:“ Освен боеприпасите по ал.2 и ал.3, т.1 - 4 могат да се придобиват и съхраняват допълнителни количества за:

1. учебни стрелби - до 50 броя за късоцевни огнестрелни оръжия, до 200 броя за дългоцевни огнестрелни оръжия с гладкостенна цев и до 50 броя за дългоцевни огнестрелни оръжия с нарезна цев“.

Съгласно чл. 95, ал.1 от същият закон „ Огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, придобити по реда на този закон, могат да се употребяват за спортни и учебни цели само на стрелбища.

Съгласно чл.81а, ал.1 : „На стрелбище може да се употребяват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, включително и карабини след получаване на разрешение за употреба, издадено от директора на ГДНП на МВР, съответно от началника на РУ на МВР по местонахождението на стрелбището“.

Съгласно ал.2 на същият член :„ Разрешението по ал. 1 се издава писмено или по електронен път на физически и юридически лица, регистрирани като търговци, и на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на държава членка, които са собственици или ползватели на стрелбище.“

Предвид горното се налага извода, че жалбоподателят е имал право да съхранява патрони до 50 бр. за учебна стрелба. Неоснователно е твърдението, че е необходимо отделно разрешително за закупуване на боеприпаси за учебни цели. Това възражението не намира опора в закона. Разрешението по чл.81а от закона е само за употребата на боеприпаси на стрелбище.

Разпоредбата на чл.6, ал.1, ал.4, т.1 от закона не посочва, че само лицата по чл.81а от закона имат право да закупуват боеприпаси за учебни цели.

Предвид горното се налага извода, че като е съхранявал 113 бр. боеприпаси за дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев от посоченият в НП калибър, жалбоподателят не е нарушил закона, поради което оспореното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва 3 да бъде отменено.

По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН - в случая процесуалният пълномощник на жалбоподателя претендира присъждане на разноски по чл. 63 ЗАНН, а именно платен адвокатски хонорар в размер на 400 лева. Съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена изцяло. Съгласно чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалвания акт, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНО, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски. И тъй като видно от приложеният договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил в брой договореното адвокатско възнаграждение от 400, то ОДМВР Търговище като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя тази сума. Не е налице прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат, тъй като минималното адвокатско възнаграждение се определя съгласно чл.

36 ЗАдв, който препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно действащата към датата на сключване на договора за правна защита от 2023г. разпоредба на чл. 18 ал.4 от цитираната наредба, която препраща към ал.2 от тази разпоредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер и ако административното наказание е под формата на глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. А съгласно чл. 7, ал. 2 т. 1 от тази Наредба и с оглед размера на глобата от 500лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лв.

Следователно в случая е договорено и платено адвокатско възнаграждение, равняващо се на минималния размер по посочената Наредба и поради това 4 същото не подлежи на намаляване.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1993-5-4/01.03.2023 г. на Началника на РУ – Търговище, с което на Д. Т. Д. с ЕГН ********** от *********************, на основание чл.212 от ЗОБВВПИ е наложено наказание “глоба” в размер на 500 лв., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР Търговище ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Д. с ЕГН ********** от ********************* сумата от 500 лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5