Решение № 749 от 29.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20241100901109 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ за отмяна поради тяхната незаконосъобразност на решенията на общото събрание на съдружниците на „ДЖИ БИЛДИНГ ГРУП” ООД, проведено на 18.03.2024 година, а именно:

1) за изключване на М. Д. като съдружник; 2) за едновременно намаляване и увеличаване на капитала и внасяне на капиталова вноска от съдружника Д.Х. и 3) за освобождаване на М. Д. като управител.

Ищецът М. Д. твърди, че е съдружник в ответното дружество „ДЖИ БИЛДИНГ ГРУП” ООД /с предишно наименование М.Ж.БИЛДИНГ ГРУП“ ООД/. Посочва, че на 18.03.2024 г. е проведено общо събрание на съдружниците на това дружество, на което са взети следните решения: 1) решение за изключване на ищеца като съдружник; 2) за едновременно намаляване и увеличаване на капитала и внасяне на капиталова вноска от съдружника Д.Х. и 3) за освобождаването му като управител.

Ищецът твърди, че е налице нарушение на процедурата по свикване на общото събрание, проведено на 18.03.2024 г., тъй като е узнал за същото чак на 20.05.2024 година и не е спазен редът по чл. 27 от дружествения договор. По-конкретно твърди, че не е бил редовно уведомен за датата и часа на насроченото ОС, тъй като не е обитавал жилището, на което е удостоверено залепване на уведомление от 04.01.2024 година, а и в периода след това другият съдружник и управител е имал многократно възможност и лично да връчи покана за насроченото ОС, както и да бъде уведомен по телефон или по друг начин – напр. електронна поща. Счита решението за изключване за незаконосъобразно, тъй като не е получил писмено предупреждение за изключване, а и от материалноправна гледна точкапоради липса на предпоставките по чл. 126, ал. 3 от Търговския закон. Оспорва да е извършил действията/да е бездействал, във връзка с което е ангажирана неговата отговорност, както и такива, насочени за увреда на дружествените интереси. Поради изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да отмени посочените решения на общото събрание на съдружниците на ответното дружество, приети на 18.03.2024 г., като незаконосъобразни.

Ответникът възразява исковете да са подадени в преклузивния срок по чл. 74 ТЗ и в 1 тази връзка възразява по отношение на тяхната допустимост, тъй като сочи, че ищецът е узнал за взетите решения още на 19.03.2024 година. Не оспорва, че през месец февруари съдружниците са водили комуникация помежду си /лично и чрез трети лица/ с оглед дейността на дружеството. Сочи, че ищецът е бил уведомен редовно за ОС, както и е получил писмено предупреждение по реда на чл.126 ТЗ, но не е коригирал своето поведение.

В тежест на ищеца по така предявените искове е да докаже настъпването на следните факти: 1) че е съдружник в „ДЖИ БИЛДИНГ ГРУП” ООД /с предишно наименование М.Ж.БИЛДИНГ ГРУП“ ООД; 2) че на 18.03.2024 г. е проведено общо събрание на съдружниците, на което са взети решенията, които оспорва.

В тежест на ответника по предявените искове е да докаже следните факти: 1) че общото събрание на съдружниците е свикано в съответствие с изискванията на закона и устава; 2) че ищецът е получил писмено предупреждение по чл. 126 ТЗ и че са били налице предпоставките за изключване на съдружника по чл. 126, ал. 3, т. 1 и/или т. 3 ТЗ /материалните основания – че ищецът е извършил нарушенията, които са описани в протокола и те попадат в посочените законови хипотези/.

Като общоизвестни съдът приема за доказани вписаните в търговския регистър по партидата на ответника обстоятелства, както и безспорното между страните обстоятелство, че към датата на провеждане на ОС ищецът е бил съдружник в ответното дружество.

По допустимостта.

На първо място, ищецът има качеството съдружник към датата на проведеното общо събрание, решенията от което се атакуват в настоящото производство– 18.03.2024 година.

Това се установява от вписаните в търговския регистър обстоятелства, които имат правно действие по отношение на всички трети лица. Това обстоятелство обосновава активната му процесуална легитимация по иск по чл. 74 ТЗ /така в Решение № 128 от 19.11.2009 г. по т. д.

№ 269/2009 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 46 от 22.04.2010 г. по т.д. № 500/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 186 от 30.01.2017 г. по т. д. № 2410/2015 г. на ВКС, I т. о. и други/, с който упражнява потестативното си право да иска отмяна на незаконосъобразни решения на общото събрание на съдружниците, дял от капитала на търговското дружество, от което притежава.

На следващо място, при съобразяване на задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС - посочените от ищеца пороци на решенията на ОС са такива, които при съобразяване н а горното водят до тяхната незаконосъобразност, поради което и съдът е дал правната квалификация на иска по чл. 74 ТЗ. В посоченото решение е уточнено, че решенията на върховния орган на търговското дружество, които противоречат на учредителния акт или на императивни разпоредби на закона са незаконосъобразни т.е., отменяеми.

Следващият въпрос, на който следва да се отговори с оглед установяване допустимостта на производството и доколкото ищецът оспорва редовното свикване на общото събрание поради нередовното му уведомяване, е дали искът е предявен в срока по чл. 74, ал. 2 ГПК. Тоест, дали преди твърдяната в исковата молба дата – 20.05.2025 година, ищецът да е узнал за проведеното на 18.03.2024 година общо събрание, на което по делото не се спори, че съдружникът Д. не е присъствал. Установеният в цитираната разпоредба срок е 14-дневен от датата на провеждане на събранието, но в случай, че съответният съдружник е присъствал или не е присъствал, но е бил редовно поканен. Ето защо, в случая, следва да се установи дали неприсъствалият съдружник Д. е бил редовно поканен на общото събрание от 18.03.2024 година. Според установената от ВКС практика /Решение 10/21.03.2019 г. по т.д. 1316/2018 г., ВКС, ТК, І ТО, Решение № 196/17.12.2009 г. по т. д. № 20/09 г. на І Т.О.;

Решение № 104/10.03.2011 г. по т.д. № 876/10 г. на І Т.О.; Решение № 74/14.07.2011 г., по т.д.

№ 633/10 г. на І Т.О. и др./, за да се приеме, че съдружникът е редовно поканен за общото 2 събрание по смисъла на чл. 139, ал. 1 ТЗ, следва да му е била връчена в предвидения от закона минимално необходим срок от седем дни преди събранието писмена покана, съдържаща дневния ред, по който то ще бъде проведено. Видно от актуалния за периода дружествен договор /обявен по партидата на дружеството на 20.10.2014 година/, чл. 26 от същия не предвижда нещо различно от установеното в закона. Нито в закона, нито в договора е предвиден конкретен способ или начин, по който да бъде извършено връчването.

Следователно, връчването може да стане по всеки подходящ и допустим начин, като например - по пощата с обратна разписка, с нотариална покана, чрез частен съдебен изпълнител и т.н., стига да се установи, че поканата е получена лично от съдружника физическо лице и той е известен със сигурност за събранието, с оглед възможността да се подготви и упражни правото си на глас ефективно и информирано /така в решение 34 от 25.03.2013г, по т.д. 144/2012 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, Решение 5/05.09.2013 г. по т.д.

785/2011 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, Решение № 196/17.12.2009 г. по т.д. 20/2009 г., ТК, І ТО на ВКС и др./.

Избраният в конкретната хипотеза способ на връчване е чрез частен съдебен изпълнител, при който са приложими правилата на ГПК, предвид разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ. Ето защо, ответникът следваше да установи и редовност на връчването при спазване на изискванията на процесуалния закон.

Доколкото адресат на връчването в случая е физическо лице, връчването следва да бъде извършено при съобразяване на чл. 45 и чл. 46 от ГПК - лично на адресата, на негов представител, което се смята за лично връчване или чрез друго лице, което е съгласно да го приеме, респективно чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, при наличието на предпоставките, посочени в специалната норма- лицето да не е намерено на посочения адрес и да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Установената съдебна практика изисква връчването по чл. 47, ал. 1 от ГПК да се осъществява при императивното формално спазване на установените в чл. 47 от ГПК правила в тяхната пълнота и последователност. За да е налице редовност на връчването чрез прилагане на фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, е необходимо да бъдат установени предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление /така и в решение № 188 от 07.11.2013 година на ВКС на РБ по търг. дело № 1890/2013 година, І т.о., решение № 217 от 12.05.2015 година на ВКС на РБ по търг.дело № 62/2014 година, І т.о., ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 348 ОТ 30.05.2017 Г. ПО Т. Д. № 490/2017 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/.

Съобразно същите, когато при първото посещение на посочения адрес връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят намери сведения, било че лицето живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. При получени сведения, че същото не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече. В случаите, при които се установи, че съответното лице пребивава на адреса, той трябва да положи усилия да узнае по кое време може да бъде намерен там, за да направи следващото посещение тогава. Ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение, като времето между първото и последното трябва да е повече от един месец. При последното посещение връчителят поставя уведомление, като попълва в него датата на поставянето му и го подписва. Връчването чрез залепване на уведомление е възможно само на регистрирания настоящ адрес /ако той е различен от постоянния/ или на регистрирания постоянен адрес /ако няма различен настоящ/. Залепването на уведомление на друго място е без правно значение /така и в решение № 233 от 03.07.2014 година на ВКС на РБ по гр.дело № 7723/2013 година, ІV г.о./.

Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчване, както и всички действия във връзка с връчването. С оглед вменените му от закона служебни задължения връчителят, вписвайки определени 3 обстоятелства съставя официален удостоверителен документ, в който обективира своите действия и който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила (вж. в т.см. решение № 107/16.07.2013 г. по гр. д. № 1782/2013 г., ІV г.о., решение № 269/15.01.2014 г. по гр. д. № 4081/2013 г., ІІІ г.о., решение № 829/13.12.2010 г. по гр. д. № 1527/2010 г., ІV г.о. на ВКС и др.). Само обаче, при точно удостоверяване на извършените действия и отразените в документа обстоятелства, надлежно оформеният официален документ има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с него факти (в с. см. - опр. № 539/01.12.2010 г. по ч.гр. д. № 472/2010 г., I г.о., решение № 63/14.05.2014 г. по гр. д. № 1257/2014 г., II г.о., решение № 117/28.06.2018 г. по гр. д. № 907/2018 г., ІV г.о. на ВКС и др.), каквато предвижда разпоредбата на чл. 179 ГПК.

Ето защо, при горните уточнения ответникът носи доказателствена тежест за това, че ищецът е уведомен редовно чрез избрания способ за връчване на поканата.

В случая съдът намира, че съобщението до ответника във връзка с връчването на поканата не е оформено от длъжностното лице - връчител съобразно изискванията на закона, поради което официалната им удостоверителна сила относно редовността на връчването следва да се счете за оборена.

За установяване на тази група обстоятелства по делото са представени покана, протокол и разписка за осъществено връчване /л. 87-89 от делото/, на адрес на лицето М. Д. в гр. София, бул. *********, видно от които връчването е осъществено по реда на чл. 47 ГПК, на посочения адрес и с изтичане на 14-дневен срок от 15.02.2024 година – дата на залепване на уведомление на посочения адрес. Представени са и два броя предупреждения за изключване, връчени също, предвид отразеното от съдебния изпълнител по протоколи от 04.01.2024 година /на посочения адрес и на адрес в гр. София, ул. *********/, отново чрез залепване по реда на чл. 47 ГПК.