Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1109 от 06.06.2019, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2417/2018
Вид
Решение № 1109
Подписан
06.06.2019
В сила
06.02.2020
Състав
МАРИЯ ЛЮБОМИРОВА ЖЕЛЯЗКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.184 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.114 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.119 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 ал.1 т.4 и т.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 ал.1 т.4 и т.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.145 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.149 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.209 ал.2 т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 32, ал. 1, т. 3 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл.114 ал.10 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.123 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.124 ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.25 ал.6 и ал.7 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.25 ал.6 и ал.7 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.68 ал.1 т.1 и т.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.68 ал.1 т.1 и т.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.6 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.70 ал.1 т.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.70, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.26 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.28 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.28 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.29а · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.29а ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.48 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.48 ал.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.48 ал.7 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.167 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.167 ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.189б · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.189б ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.189б ал.2 т.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.189б ал.2 т.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.189б ал.2 т.6 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.26 т.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • § 1 т.60 · Закон за корпоративното подоходно облагане

Р Е

Ш Е Н

И Е

№..................................................2019г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав в публично заседание на осми май 2019 г., в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА с участието на секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2417/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на И.Д.И., ЕГН **********,***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-03001817003323-091-001/23.02.2018г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта оспорена по административен ред и потвърдена с Решение № 95/28.05.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна, в която на лицето са определени задължения за: 1. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за данъчен период 2013г., общо в размер на 2 798 лв. и лихви – 1 085.37 лв. и 2.данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчен период месец ноември 2015г., в размер на 12 754.78 лв. и лихви – 2 822.35 лв.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност и неправилност на оспорения РА. Оспорва констатациите на органа по приходите, че като земеделски производител не попада в обхвата на нормата на чл.48 от ЗДДФЛ и не е налице правно основание за преотстъпване на дължимия годишен данък, и в частност - че за 2013г. не са били изпълнени изискванията на чл.189б от ЗКПО.

Твърди, че фактура № 159202/14.01.2013г. действително съдържа като основание на сделката „метални отпадъци“ като силоз за съхранение на фураж влиза в този предмет. Оспорва установената от административния орган фактическа обстановка във връзка с покупка на дизелово гориво, като твърди, че същото е използвано по предназначение, свързано с дейността му.

Сочи, че в хода на ревизионното производство от ответната страна не е установена фактическата обстановка коректно, тъй като от фирмата-доставчик на процесните активи не са изискани доказателства и обяснения, както и относими за данъчния период обстоятелства. На изложените основания претендира отмяна на РА.

В изпълнение на дадени от съда указания, със заявление от 19.04.2019г. /л.152/ жалбоподателят обяснява ценообразуването и минималната стойност по чл.189б т.4 от ЗКПО, като сочи че същата е 5 540 лв. и обяснява как е формирана тази стойност. По отношение на дължимите суми към 31.12.2013г. заявява, че са налице всички предпоставки на разпоредбата на чл.189б от ЗКПО за признаване правото на приспадане на данъчно облекчение. По отношение на разходите за гориво излага, че същото е изразходено изцяло за стопанската дейност на земеделския производител. По отношение на активите, придобити от „И.“ ЕООД по фактури 524, 525 и 526 излага, че представляват част от инсталация за преработка на зърнени маслодайни култури, от които се добива сурово олио и кюспе. Твърди, че сделките по фактури № 522 и № 523 са авансови плащания, произтичащи от протокол за прихващане, а описаните във фактурите активи не са били преработени и окомплектовани за експедиция към крайната дата на действие на протокола.Представя доказателства по опис: 2 бр. удостоверения за животновъден обект за 2014г. и 2015г.; извлечение от договор и протокол с Инвестбанк АД; копие от регистрационен талон на автомобил; извлечение от договор с доставчик и извлечение от договор с ДФЗ - таблица с одобрени инвестиционни разходи; методика за определяне на индивидуалните годишни квоти на МЗХ и отчет за разхода на горива за 2015г.

В съдебно заседание и по съществото на спора, поддържа жалбата и моли съда да я уважи и претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна - Дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – ю.к.М-С, оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна, по съображения изложени в потвърждаващото решение. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата срещу РА, потвърден с решение на Директора на дирекция „ОДОП”-Варна, е подадена пред надлежния съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.156 ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл.145 и чл.149 от ДОПК, като е налице и правен интерес от обжалването, поради което е допустима за разглеждане.

По основателността на жалбата:

След като разгледа възраженията на жалбоподателя, доказателствата по делото, становището на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, Административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е местно физическо лице, регистрирано като земеделски производител в МЗХ от 10.01.2013г., а по ЗДДС – от 18.03.2013г. Лицето е без регистрация по Търговския закон. Основен предмет на дейността му е отглеждане на домашни птици, с код на дейността 0147.

Настоящата данъчна ревизия е възложена със ЗВР № Р-03001817003323-020-001/01.06.2017г., изменена със ЗИЗВР № Р-03001817003323-020-002/11.09.2017г. /л.7-3 от преписката/, издадена от В. Х. -

Началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП – Варна, което е компетентно лице съгл. Заповед № Д-14/03.01.2017г. и Заповед № Д-1249/30.06.2017г. на Директора на ТД на НАП-Варна. Ревизионното производство е спряно със Заповед № Р-03001817003323-023-001/13.09.2017г. и възобновено със Заповед № Р-03001817003323-143-001/16.10.2017г.

Предмет на ревизията е годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 01.01.2013г. до 31.12.2015г. и данък върху добавената стойност за данъчен период 01.06.2013г. - 30.06.2013г. и 01.11.2015г. - 30.11.2015г. В рамките на 14-дневния срок от изтичане срока на ревизията, определен по чл.114 ал.1 от ДОПК, е издаден РД № Р-03001817003323-092-001/22.12.2017г., с който е направено предложение за установяване на размерите на задълженията и лихвите за просрочие към тях към тази дата. Срещу РД е подадено писмено възражение № 4774/19.02.2018г., с което са представени нови писмени доказателства. В срока по чл.119 ал.3 ДОПК и от органите по ал.2 е издаден обжалвания РА, с който на земеделския производител са определени задължения за довнасяне по ЗДДФЛ и ЗДДС /главница и лихви/ за процесните данъчни периоди общо в размер на 25 340.12 лв., като задълженията са формирани по реда на чл.122 от ДОПК, предвид констатирани обстоятелства по чл.122 ал.1 т.4 и т.5 от ДОПК.

РА е оспорен по административен ред с жалба вх. № 7566/23.03.2018г. само в частта, в която е отказано право на преотстъпване на годишен данък за 2013г. в размер на 2 770 лв. и не е призната амортизация на закупен ДМА – силоз, в следствие на което е определен данък в размер на 2 798 лв. и лихви в размер на 1 086.37 лв. и в частта, в която е отказано право на данъчен кредит /ДК/ за м.11.2015г. в размер на 12 664.28 лв. и лихви 2 822.35 лв.

В хода на административния контрол Директорът на Дирекция „ОДОП“ е приел, че предвид представени документи от страна на РЛ след изтичане на указания от контролните орани срок, но преди приключване на ревизионното производство, е отпаднало основанието за издаване на РА по особения ред предвид отсъствие на обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.4 и т.5 от ДОПК, и определянето на годишната данъчна основа следва да се извърши в съответствие с материалния закон. Като е разгледал жалбата в посочения аспект, Директорът на Дирекция „ОДОП“ е намерил същата отново за неоснователна, поради което с Решение № 95/28.05.2018г. е потвърдил РА в оспорената част.

В хода на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото фактически констатации:

По ЗКПО за

2013г.:

В хода на ревизията е установено, че И.Д.И. е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2013г. с вх.№184391400509986/30.04.2014г., с попълнено Приложение № 2-„Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец“, т.е. същия е упражнил своевременно правото си на избор за дейността си като земеделски производител, на осн. § 17, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗДДФЛ, облагаемият му доход за 2013г. да бъде определен по реда на чл.26 от ЗДДФЛ, и да се обложи с данък върху общата данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ. Жалбоподателят е декларирал данъчна печалба в размер на 32 081.31 лв., като след приспадане на внесените задължителни осигуровки в размер на 1 300.32 лв. е определена годишна данъчна основа по чл.28 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 30 780.99 лв., дължим данък 15 % в размер на 4 617.15 лв. и преотстъпен данък 60 % в размер на 2 770.00 лв. по реда на чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ.

С оглед горните констатации, в РД органите по приходи са приели, че ревизираното лице е приложило реда за облагане, визиран в текста на чл.29а от ЗДДФЛ, но поради това, че физическото лице не е едноличен търговец няма право на преотстъпен данък по чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ, поради което с оспорения РА на жалбоподателя е отказано изцяло правото на преотстъпване на данъка в размер на 2 770 лв. за 2013г. Допълнително ревизиращите органи са приели за установено, че в представените документи липсва информация относно изпълнението на условията, посочени в чл.189б от ЗКПО по повод заприходени съоръжения „силоз за фураж“, придобит на 14.01.2013г. с отчетна стойност 1 360 лв. и „трафопост 400 КВА“, придобит на 31.08.2013г. с отчетна стойност 8 200 лв. За първия актив не е представена фактура, а за втория - не са представени други документи /освен фактура/, от които да е видно, че същият е нов по смисъла на чл.189б от ЗКПО. Не е признат разхода за амортизации на „силоз за фураж“ в размер на 187 лв. Органът по приходите е определил за 2013г. годишна данъчна основа по чл.28 ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 30 967.99 лв. и данък доход 15 % - 4 645.00 лв., от който е внесен 1 847.15 лв. и лихва в размер на 70.98 лв., като остава за довнасяне данък върху дохода в размер на 2 798.00 лв.

По ЗДДС за м.11.2015г.:

За 2015г. не е признато право на данъчен кредит по фактури за закупено гориво /евродизел, дизел и бензин А95/ от “Астра газ“ ООД, „Нис Петрол“ ЕООД, „Диалети“ ЕООД, „ОМВ България“ ООД и „ПЕТРОЛ“ АД на осн. чл.69 ал.1 т.1, чл.70 ал.1 т.5 от ЗДДС, чл.114 ал.10 и чл.123 ал.1 от ЗДДС в общ размер на 244.78 лв. поради липса на доказателства, че закупеното гориво е използвано за целите на извършени облагаеми доставки и/или е във връзка с използването на притежавани автомобили за целите на извършени облагаеми доставки.

По фактури с издател „И.“ ЕООД, ЕИК BG*********:

На осн. чл.68 ал.1 т.1 и т.2, чл.70, ал.5 от ЗДДС, вр. чл.25 ал.6 и ал.7 от ЗДДС, както и чл.114 ал.10 и чл.123 ал.1 от ЗДДС, по фактури № 522/01.11.2015г. и № 523/01.11.2015г. с предмет „генератор с цилиндрична камера и водна риза за твърдо гориво-аванс“ не е признато право на приспадане на ДК общо в размер на 4 960 лв. поради липса на документи за плащане на аванса по банка или в брой. По фактура № 524/01.11.2015г. с предмет на доставката „бункер за зърно и фураж-28 куб.м.“ не е признато право на приспадане на ДК в размер на 2 460 лв. поради липса на документи за плащане по банка или в брой, липса на транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, техническа документация и др. На основание чл.68 ал.1 т.1 и чл.70 ал.5 от ЗДДС, чл.114 ал.10 и чл.123 ал.1 от ЗДДС по фактура № 525/01.11.2015г. с предмет на доставката „шнекова преса с капацитет 8т/24ч.“ не е признато право на приспадане на ДК в размер на 2 480 лв. поради липса на документи за плащане по банка или в брой, липса на транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, техническа документация и др. По фактура № 526/01.11.2015г. с предмет на доставката „преса шнекова с капацитет 3т/24ч.“ не е признато право на приспадане на ДК в размер на 2 480 лв. поради липса на документи за плащане по банка или в брой, липса на транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, техническа документация и др.

Органите по приходите са установили, че в дневника за покупки за м.11.2015г. не е отразено и кредитно известие № 1047339/06.11.2015г. издадено от „Пилко“ ООД, ЕИК *********, с данъчна основа 650 лв. и ДДС 130 лв., като са приели, че на осн. чл.124 ал.5 от ЗДДС същото е следвало да бъде отразено в дневника за покупки на жалбоподателя.