Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11929 от 17.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47270/2023
Вид
Решение № 11929
Подписан
17.06.2024
В сила
17.06.2024
Състав
РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 422 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 11929 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110147270 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. 86 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че на 24.04.2023г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответниците Ф. А. М. и Н. Х. М., действащи в условията на пасивна солидарност за сумата 3018,18 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “И.”, бл. ***, вх. Б, ет. 6, ап. *** аб. No ******, за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., сумата 408,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.- 13.04.2023г., сумата 23,15 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. юли 2021г.- м. април 2022г., сумата 3,83 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 15.09.2021г.- 13.04.2023г.

Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 21155/ 2023г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал възражения срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2021г.- м. април 2022г. е доставил на ответниците топлинна 1 енергия в недвижим имот, представляващ жилище (апартамент), намиращ се в гр. София, ж.к. “И.”, бл. ***, вх. Б, ет. 6, ап. *** аб. № ******, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответниците не изпълнили задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответниците, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба No 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, действащи в условията на пасивна солидарност, съществуването на вземането за сумата 3018,18 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.

“И.”, бл. ***, вх. Б, ет. 6, ап. *** аб. № ******, за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., сумата 408,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.- 13.04.2023г., сумата 23,15 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. юли 2021г.- м. април 2022г., сумата 3,83 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 15.09.2021г.- 13.04.2023г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.06.2023г. по ч.гр. дело 21155/ 2023г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците, в които е релевирано е възражение, че за периода м. май 2020г.- м. юли 2021г. вземането на ищеца е погасено чрез плащане. Ответниците не оспорват обстоятелството, че притежават правото на собственост върху процесния имот и че през процесния период в имота е доставена топлинна енергия, съответстваща на претендираната цена.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателствени средства, чрез н.а. № 25/ 08.02.2018г., т. II, рег. № 456, дело № 12/ 2018г. се установява, че ответниците са придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № *** с административен адрес: гр. София, ж.к. “И.”, бл. ***, вх. Б, ет. 6.

2

На 17.09.2002г. между етажните собственици в етажна собственост, намираща се на адрес: гр. София, ж.к. “И.”, бл. ***, вх. Б и “Т.С.” ЕООД е сключен договор, по силата на който изпълнителят е поел задължение да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата, в която се намира процесният апартамент. Договорът е сключен въз основа на решение на Общото събрание на етажните собственици от 10.09.2002г. От приложения списък към протокола се установява, че В.Б.И. (праводател на ответниците) е заявила, че имота има 4 радиатора, с 3 ИРРО и 3 термовентила.

След извършения отчет на ИРРО от дружеството, осъществяващо дяловото разпределение в процесния имот, ищецът е издал фактури №№ 014129779/ 31.07.2021г. и 1021648278/ 31.07.2022г. От представената обща фактура № 1014129779/ 31.07.2021г. се установява, че за отчетния период м. май 2020г.- м. април 2021г. за процесния имот е начислена топлинна енергия на стойност 2230,63 лева. От представената обща фактура № 1021648278/ 31.07.2022г. се установява, че за отчетния период м. май 2021г.- м. април 2022г. за процесния имот е начислена топлинна енергия на стойност 2822,29 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/правопогасяващите отговорността му факти.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице- ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Конкретиката на случая сочи, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот чрез правна сделка- продажба. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора. Следователно ответницата е носител на правото на собственост върху процесния имот, поради което се явява клиент на 3 топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между него и ищеца е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2017г.- м. 04.2019г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД.

Между страните не е спорно, че през процесния период ищецът е доставил топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.

Към посочената по- горе сума следва да се добави съответна част от дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Относно възражението, че вземането на ищеца е погасено чрез плащане следва да се 4 посочи, че в настоящия случай се установява, че плащането по обща фактура № 014129779/ 31.07.2021г. е отчетено преди предявяване на исковете.

Останалите плащания касаят вземания, неотносими към процесния период.

Относно обективни кумулативно съединени исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:

В настоящия случай приложение ще намери нормата на чл. 32, ал. 2 ОУ от 2016 г., одобрени с решение № 0У- 1/ 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ- 2016г., клиентите са длъжни да плащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.