Решение № 63 от 12.12.2024, Районен съд - Ардино

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Ардино, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Байданова при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело № 20215110100167 по описа за 2021 година

Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал.1 от СК без искане на ищеца за произнасяне относно вината с насрещно искане от ответника за произнасяне по въпроса за вината.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 29.01.2007 г., за което бил съставен Акт за граждански брак № */**.**.****. на община Ардино, от който били родени децата - дъщеря - А. Е. А. Г., родена на **.**.****г. в гр. П. и син - И. К. А. Г., роден на **.**.**** г. в гр. П..

Твърди се от ищеца А. Г., че след сключване на гражданския брак страните заживели в с. Б., общ. А., където закупили празен парцел и построили къща, като летните месеци живели в България, а през зимата по- често живеели в Р.

Турция, гр. Истанбул. Ищецът твърди, че още преди десет години започнали неразбирателствата с ответницата, но той проявил търпение заради децата, защото били още малки, но отношението на ответницата и нейните близки коренно се променило към него - започнали да го ненавиждат, да не го искат, чести станали. безпричинните и без основания скандали вкъщи. Последно през м. август 2019 г. след пореден скандал със съпругата му и нейната майка, ищецът се оттеглил, за да предпази децата им от лошия пример, тъй като в повечето случаи всичко ставало пред децата и отишъл да живее в жилището им в Р.Турция, но след известно време ответницата с децата и майка й отишли в жилището им в Истанбул, като заявили, че не искат да живеят с ищеца и той напуснал и това жилище. Твърди се, че от 2019 г. са във фактическа раздяла и от тогава насам децата били настройвани срещу него и били създавани пречки да не ги вижда. Поради това отношение, поведение и действия на ответницата спрямо ищеца и нежеланието й да живеят заедно, съпрузите се отчуждили един от друг, загубили доверието помежду си, вече не подържали контакти, не се търсели и не желаели вече да бъдат съпрузи. Съвместното им съжителство вече било невъзможно. Счита, че не е в интерес на никоя от страните 1 поддържането на този съществуващ само на книга формален граждански брак.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен без съдът да се произнася относно вината за разстройството на брака. Претендира предоставяне ползването на семейното жилище, представляващо къща с административен адрес: с. Б., ул. „П.“ № ***, общ. А., обл. К. В съдебно заседание лично и чрез изрично упълномощен процесуален представител поддържа иска и моли съда да го уважи.

В отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът счита предявения срещу нея иск с правно основание чл. 49 за неоснователен, като не оспорва обстоятелството, че с ищеца са законни съпрузи от 29.01.2007 г. и че от брака си имат родени две деца - А. А. Г. и И. А.

Г.. Твърди, че обичайното местопребиваване на страните и децата е в РТурция.

Оспорва всички останли твърдения в исковата молба като неотговарящи на обективната истина, на фактическото положение и отношенията между тях.

Оспорва, че още преди десет години отношенията им са се влошили и че за това е виновна тя, тъй като променила едностранно отношението си към ищеца, както и че често предизвиквала скандали вкъщи, че ищецът бил ненавиждан и нежелан от нея и нейните близки. Твърдението, че е отишла в жилището им в Истанбул и е заявила, че не желае да живее с него, също не отговаряло на истината. Заявява, че посочените в исковата молба обстоятелства и приложените към нея доказателства не обуславяли достатъчно основание да се приеме, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, още по-малко по нейна вина. В съдебно заседание чрез упълномощен представител изразява становище относно вината, като счита, че вината в случая е на ищеца и не желае да се развежда. Счита, че по делото не е установено, че вината за брака имала единствено ответникът.

Твърди, че в началото на 2019 г. съпругът й напуснал семейното жилище в Истанбул и оттогава били във фактическа раздяла. Към момента той живеел с друга жена в друго жилище в Истанбул, също СИО, в което не я допускал.

Твърди, че през цялото това време не проявявал никакъв интерес нито към нея, нито към децата, които посещавА. редовно училище в Турция, и за тяхното отглеждане и възпитание се грижела единствено тя, подпомагана от нейните родители, които от 1990 г. също пребивавали в Турция. Твърди, че съпругът изцяло се дезинтересирал и дистанцирал емоционално от децата си и не предоставял никакви финансови средства за тяхната издръжка. На 14.02.2020 г. било образувано бракоразводно дело пред турския съд, което към настоящия момент било висящо. Моли съда да допусне развод между страните поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака и да го прекрати по изключителна вина на съпруга А. Г., а ползването на семейното жилище, находящо се в с. Б., ул. „***" № ***, да бъде предоставено на нея - С.

М. Г.. След постановяване на развода желае да запази брачното си фамилно име Г.. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие поддържа изцяло отговора.

С определение № 96 от 11.11.2024 г., влязло в сила, като необжалвано, съдът е прекратил производството по гр. д. № 167/2021 г. по описа на Районен съд - Ардино в частта, с който е предявен насрещен иск от С. М. Г. против А.

Г. с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на брака по вина на ответника по насрещния иск, съединен с небрачни искове за ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата след прекратяване на брака, поради оттегляне на насрещния иск от насрещния ищец.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и 2 събраните по делото доказателства - писмени и гласни - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С доклада по делото съдът е признал за безспорно между страните като ненуждаещо се от доказване:

- че страните са съпрузи по силата на акт за сключен граждански брак №*/**** г., съставен в общ. А., като съпругата С. М. Ч. е приела да носи фамилното име Г. след сключване на брака;

- че страните са родители на родените от брака деца на ***** г. дете А.А. Г., родена на **.**.**** г. - понастоящем на **г. и И. К. А. Г., роден на **.**.**** г. - понастоящем на **г;

- че съпрузите живеят разделено, като децата А.Е. А. Г. и И. К. А. Г. живеят и се отглеждат от майката С. М. Г. в Р.Турция;

Установява се, ищецът през 2020 г. е регистрирал постоянен адрес в гр. К.. и настоящ адрес в Р. Турция, а ответникът С. М. Г. през 2012г. е регистрирала постоянен адрес в с. Б.р, общ. А., а през 2007 г. - настоящ адрес в Р.Турция. При посещение на адреса в с.Б. за връчване на съобщения по делото на ответника, кметът на посоченото населено място многократно установил, че на адреса не живее никой, както и че по данни на съседи ответникът С. Г. пребивава в РТурция.

Ищецът след 2011г. няма сключени трудови договори в България.

Такива не са установени и по отношение на ответницата.

По делото се установява, че ищецът от м.март 2021г. до м.февруари 2022г. ежемесечно изпълнява задължението си за плащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, както и на съпругата си С. Г..

Установява се, че страните са в процедура по развод от 2020г. в РТурция, която към момента няма не е приключила.

Приложените по делото преписки съдът намира, че не следва да разглежда, доколкото същите са били поискани в подкрепа на насрещния иск, респ. с оглед твърденията на насрещния ищец за осъществено домашно насилие от съпруга над съпругата, каквито липсват н отговора на първоначалната искова молба, производството по който насрещен иск е прекратено, поради оттеглянето му от ищеца с влязло в сила определение.

По делото са снети свидетелски показания. От разпита на св. Н. Д. – в приятелски отношения с ищеца, се установява, че същият познава семейството на страните от 2007-2008г., известно му е, че ищецът се занимава в туризъм и че от 2019 г.- 2020г. съпрузите не са в добри отношения и от 5 години не живеели заедно. Според свидетеля съпругата С. не разрешавала на съпруга си А. да вижда децата. Така, когато свидетелят бил семейно в Истанбул на гости и предложили да отидат заедно с децата на ресторант, ответницата С. не разрешила. При посещение и в с. Б., съпругата С. също не разрешила да видят децата, както и преди два месеца, когато С. и децата дошли в гр. К да извадят паспорти,свидетелят опитал да разговаря със С., на което тя се възпротивила и държала децата си за ръцете и не ги пуснала да отидат при баща си, въпреки че последният бил изключително добър и грижовен баща, предоставящ сериозни средства за издръжка и учение в частни учебни заведения на децата си и отделно заплащал всички разходи за блока, в който живели съпругата и децата.Тежко преживявал,че не може да вижда децата си. Ищецът споделял на свидетеля, че в Турция съпрузите не живеели заедно и според св.Д. няма възможност те да заживеят отново заедно 3 и брак да продължи да съществува. На същия не са известни факти във връзка с осъществено домашно насилие. През 2020г. А. се опитал да се съберат, но С. не пожелала.

С оглед горното, се установява, че съпрузите не живеят съвместно от около 5г. без доказани по делото важни причини, налагащи същите да живеят разделно, неподдържайки никакви контакти, въпреки че са на територията на една държава - Турция. По делото не бе установено основанието за раздялата на страните, като твърденията на ответницата за осъществено спрямо нея домашно насилие от съпруга й, доколкото не са въведени надлежно с отговора на исковата молба, не са част от предмета на делото и не са несъмнено доказани. Установено бе от откъслечните данни от свидетелските показания на св.Н.Д., че между съпрузите било породено неразбирателство още докато живеели в с.Б., продължило и след преместването им в Турция, както и че след раздялата ищецът правил опити за възстановяване на съпружеските отношения, но съпругата-ответник не съдействала. Установено бе, че и понастоящем трета година - от 06.10.2021г., продължава образуваното в РТурция бракоразводно дело и искът за развод се поддържа от ищеца С. Г..

Установено бе, че ищецът в настоящото производство не желае да остане в брак със съпругата си, което лично и чрез доверен пълномощник категорично поддържа до приключване на устните състезания. Същевременно, не се установява , въпреки изявленията в тази насока от пълномощника на ответницата, желанието на същата бракът да се запази чрез полагане на конкретни усилия. Напротив, липсата на всякакъв контакт за посочения дълъг период от време е достатъчно показателен за отсъстващите между съпрузите лични отношения, съдържателно изпълнени съобразно закона с взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, както и за настъпилото отчуждение помежду им, загуба на доверие и обич.

При установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство за основателен и доказан. В случая безспорно бе установено обстоятелството, че страните са във фактическа раздяла от около 5 години - от 2019 г., когато напуснА. семейното жилище в с.Б. и се установили в РТурция, но разделени. Не бе доказана конкретната причина за раздялата, но първоначално съпругът - ищец правил опити да възстанови контактите си със съпругата С., което не се случило, поради нежеланието от нейна страна. Не бе установено, в следващите години ответницата да е търсила съпруга си, извън образуваното от нея бракоразводно дело в РТурция. Ето защо, съдът намира, че брачната връзка между страните трайно и окончателно е прекратена, помежду им е настъпило отчуждение, което е необратимо, поради липсата на всякакви отношения, датираща от близо 5 години, с оглед на което не може да се очаква възстановяване на съпружеската общност. При това се налага извод, че бракът действително се е формА.зирал и обезсмислил. Установи се, че безвъзвратно е изчезнала взаимната привързаност, доверие и разбирателство между съпрузите и желанието за съвместно съжителстване и полагане на общи усилия за обезпечаване благополучието на семейството. Понастоящем брачната връзка е дълбоко и окончателно разкъсана, поради липса на минимално необходимото съдържание съгласно чл.14 и 16 от СК. Ето защо, съдът намира, че в изложените дотук фактически констатации е нА.це основанието на иска по чл.49, ал.1 от СК.