Протоколно определение № 972 от 25.06.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 972 гр. Варна, 25.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело № 20253100501213 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Въззивницата И. И. И., редовно призована, явява се лично, представлява се от адв. П. В., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззивниците Д. Д. В. и Т. Д. В., редовно призовани чрез законния си представител И. И. И., не се явяват, представляват се от адв. П. В., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемият Д. Д. В., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. Н., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Контролиращата страна

ДИРЕКЦИЯ

„СОЦИАЛНО

ПОДПОМАГАНЕ“ – Варна, редовно призована, не изпраща представител.

АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото. Считам, че не са налице пречки по 1 даване ход на делото.

Предвид редовното призоваване на страните СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по разглеждане на делото, при отчитане и че същото е единствено за настоящия час, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

И

ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Д. В., ЕГН **********, срещу Решение №**********г. по гр. дело №*******г. на ВРС, 48-ми състав, в частите с което:

- е задължен Д. Д. В., ЕГН **********, да се въздържа от домашно насилие спрямо И. И. И., ЕГН **********, и спрямо децата Д. Д. В. с ЕГН ********** и Т. Д. В. с ЕГН **********, на осн. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН;

- е задължен Д. Д. В., ЕГН **********, да не приближава на по-малко от 30 метра И. И. И., ЕГН ********** , с изключение сградите на държавни институции, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на Заповед за незабавна защита № 252 от 20.12.2024г., на осн.чл.5,ал.1,т.3 вр. чл.5, ал.2 от ЗЗДН,

- и като резултат е осъден Д. Д. В. за държавна такса и за разноски в производството пред ВРС.

Подадена е и въззивна жалба на И. И. И., ЕГН **********, лично и като законен представител на децата Д. Д. В. с ЕГН ********** и Т. Д. В. с ЕГН **********, срещу Решение №**********г. по гр. дело №*******г. на ВРС , 48-ми състав, в частите с което:

- е отхвърлена молбата на И. И. И., лично и като майка и законен 2 представител на децата Д. Д. В. и Т. Д. В., за постановяване на мерки за защита по ЗЗДН срещу ответника Д. Д. В., ЕГН**********, а именно – забрана да доближава децата Д. В. и Т. В. на по малко от 100 метра както и настоящият адрес: гр. В., жк Ч., бл.*,вх.Б,ет.6,ап.64, както и да не ги притеснява и тормози по телефона писмено и гласово;

- е прекратено производството по делото на ВРС в частта по иска за осъждане на ответника да заплаща издръжка общо от 3000лв. за двете деца.

В жалбата на Д. В. се твърди, че решението на ВРС, в обжалваната му част, е неправилно. Не са налице необходимите доказателства за сочените от молителката насилствени действия на ответника, а решението е основано само на недостоверната декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. В. не е извършвал никакво насилие на 21.11.2024г. в „З.о.“ – В., а на тази дата е бил нападнат, обиждан и одран по ръцете от И. И.. Не е извършвал и никакво насилие на 07.12.2024г., още по-малко икономическо или сексуално такова, сочено от молителката. Цялото дело цели набедяване на ответника и мотивиране да заплати на И. значителна сума за спогодба по отношение на децата и за да му позволи да се вижда с дъщерите си. Моли за отмяна на решението в частите, с които са му наложени мерки по ЗЗДН, и за съдебни разноски за две инстанции.

В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемите не депозират отговор.

В жалбата на И. И., лично и като представител на децата, се твърди, че решението на ВРС, в обжалваната му част, е неправилно. Погрешно ВРС е отказал събиране на доказателства за сексуално насилие над Д., обусловило отхвърляне на молбата за закрила спрямо нея. Необосновано ВРС е приел за недоказано и икономическото насилие на ответника над молителките, позовавайки се на преводни нареждания, относими към минал период; а освен това пропускайки да отчете, че майката е била в неплатен отпуск. Без причина ВРС е прекратил делото относно издръжката на двете деца, след като може да им плаща издръжка с оглед стандарта му на живот. Неправилно ВРС е отказал да ограничи контактите на бащата с дъщерите му, предвид изричното искане за това от молителите по делото. Неправилно е било отказано и да се допусне 3 изменение на издадената заповед за незабавна защита (ЗНЗ) с оглед отказа да се ограничи контакта на бащата с децата му. Излага и доводи срещу разноските пред ВРС, но които са разгледани и отхвърлени с необжалвано определение на първоинстанционния съд по чл.248 от ГПК. По същество моли за отмяна на решението в отхвърлителната и прекратителната му части и за уважаване на всички предявени по делото искания.

В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемият депозира два отговора, с които оспорва въззивната жалба на майката и децата, като излага съображения по основните им въззивни оплакванията. Счита, че решението, в обжалваните от насрещната страна части, е правилно и обосновано, за което излага съображения. Моли за потвърждаване на решението в тези части, както и за разноски пред ВОС.

АДВ. В.: Поддържам въззивната жалба и отговора ни по въззивната жалба на насрещната страна. Ще представя в последствие нови доказателства.

АДВ. Н.: Поддържам жалбата, както и отговора на насрещната въззивна жалба.

СЪДЪТ констатира, че с молба с вх.№16292 от 09.06.2025 г. Д. В. чрез пълномощника си е направил изявление, че ще оттегли въззивната си жалба, ако насрещната жалба бъде оттеглена преди това.

СЪДЪТ докладва уточняваща молба с вх.№ 16976 от 13.06.2025 г. от И.

И., лично и като законен представител на децата Д. и Т., с която се изразява становище, че няма да бъде оттеглена въззивната жалба на тези страни по делото, но страните имат готовност да участват в процедура по медиация или друга форма на доброволно уреждане на техните отношенията.

АДВ. В.: Поддържам молбата.

АДВ. Н.: Не се противопоставям за извършване на медиация и спорът да бъде решен със способа на медиацията.

4

АДВ. В.: Считаме, че самото оттегляне на въззивните жалби не е продуктивно по отношение на възникналия спор, но от това, че много настоятелно си комуникират нашите доверители, много усърдно, макар че доколкото знам ответникът е на хиляди километри от тук - в Азия или в Шри Ланка, или където е, те си комуникират и той много настоятелно иска да сключим някакво споразумение. Затова и въпреки всички неща, които са се случили, в тази дебела папка има още много, които да споделя, има и нови обстоятелства, но има готовност от наша страна да разговаряме с медиатор.

Дори, да не звучи самохвално, но съм един от бащите на медиацията без още да го имаше Закона за медиацията, преди години говоря и затова съм склонен към това, но за решенията, които ще бъдат подписани в тази медиационна процедура колегата от насрещната страна трябва да има съответното пълномощно. Най – рационално е да се обсъди отлагане за някоя не много далечна дата и в това време динамично двете страни да използват този Център за Медиация, и да опитаме да се възползваме от мадиацията.

АДВ. Н.: Не се противопоставям на искането на колегата, но считам за по-уместно делото да бъде спряно за по-дълъг срок, тъй като по – дългият срок би способствал за изглаждане на отношенията и това би дало по – добър резултат. В този смисъл аз моля да спрете делото за един по - дълъг срок съгласно ГПК, за да могат тези неща да се хармонизират и делото да приключи в интерес на двете страни, и най – вече в интерес на децата.

АДВ. В.: Аз възразявам срещу спирането. Тя е много дълга процедура.

Според мен може да се усложнят нещата. Междувпрочем аз съм писал в молбата, че в момента са в движение две досъдебни производства: едно във В. и едно в Н.з.. Така, че могат един ден да станат по – сложни отношенията, отколкото трябва и затова аз считам, че по -кратките срокове са по рационални, докато ответникът има готовност. Не съм съгласен за спиране на делото. Съгласен съм за отлагането му за кратък разумен срок, за обсъждане на възможностите за уреждане на отношенията между страните по делото по принцип и с оглед децата.

АДВ. Н.: Считам, че това би било неуместно. В този смисъл аз не съм 5 съгласен и бих предпочел делото да бъде гледано сега, двете жалби да бъдат разгледани и да се произнесете с решение, т.к. едномесечния срок или краткия срок, който ще бъде изискан ще представлява пак едно време, в което ще се извиват ръце и пак ще се искат 3000 лева издръжка. Не съм съгласен с това.

АДВ. В.: Ако кажат, че имат готовност ще кажа, че не искам да бавим процеса докато още има нагласа насрещната страна, в смисъл доверителят на колегата, защото той много си сменя мнението. Имам и още едно условие да тръгнем към медиация, а именно да си оттегли доноса… АДВ. Н.: Не съм съгласен.

СЪДЪТ дава възможност на адв. В. да обсъди с доверителката си вариантите за развитието на производството при спиране и при отлагане.

Адв. В. и въззивницата се консултират

АДВ. В.: С оглед добрата ни воля се съгласяваме да спрем делото, но тъй като е бързо производството и специфично делото, ако видим, че насрещната страна използва това само за отлагане на процедурата, ще искаме незабавно възобновяване. Съгласни сме, в името на по - важните интереси да спрем производството по взаимно съгласие и да положим усилия за доброволно уреждане на отношенията между страните, включително и по повод децата.

Запазваме правото си, когато преценим, че е необходимо, да поискаме възобновяване на производството.

АДВ. Н.: Моля да спрете делото по взаимно съгласие, защото такова е налице от двете страни. Считам, че това е в интерес на децата и в интерес на изглаждане на отношенията между страните. Това би спомогнало за доброволно уреждане на спора. Евентуално би могло дори и да бъде прекратено делото с оттегляне на двете насрещни жалби. Така че считам и намирам за най – правилно решението да спрем производството по делото по взаимно съгласие. Що се касае до това дали да се възобнови или не делото, това ще покажат преговорите, волята на противната страна, както и нашите 6 усилия.

СЪДЪТ, за да се произнесе намира, че в момента, с оглед изяснените процесуални позиции и на двете страни, са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.1 от ГПК за спиране на производството по настоящото въззивно дело по взаимно съгласие на страните. Макар да не е пряко решаваща мотивацията на страните за тази тяхна обща воля следва да се допълни, че съображенията са и с оглед постигане на потенциална договореност, както относно предмета на делото, така и относно други въпроси от значение за родителските права и отговорности между страните, за които медиацията е приложим способ.

По тези причини съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по в.гр.д. №1213/2025г. по описа на Окръжен съд – В., на осн. чл.229, ал.1, т.1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от днес за явилите се страни, а за Дирекция „Социално подпомагане“ – В. от получаване на съобщението, пред Апелативен съд – В..