Решение № 895 от 07.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 895 гр. Пловдив, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20245330204068 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 425/28.03.2024г. на Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на Е. В. Н., ЕГН ********** на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/лева за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Жалбоподателят Е. В. Н. с жалбата си пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно, без да излага конкретни доводи. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Административнонаказващият орган, Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, в писмена молба и в съдебно заседание чрез процесуалния представител – юрк.К., навежда съображения за неоснователност и необоснованост на жалбата и прави искане за потвърждаване на НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено 1 следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното НП е издадено срещу жалбоподателя Е. Н. за това, че на 21.02.2024г. в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.“Цар Борис ІІІ Обединител“ и ул.“Железарска“, около 15:15 часа, жалбоподателят в качеството си на водач, управлявал лек автомобил марка „Ауди РС7“, цвят син, с рег.№ ***, собственост на „ЛИЗИНГХАУС“ ЕООД, ЕИК 2042983500015, като паркира в зоната на кръстовището.

За констатираното св.П. Е. П., старши полицай към Сектор „Общинска полиция“ Пловдив, съставил в отсъствие на водача фиш № 0002557508/21.02.2024г., с който била наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Жалбоподателят подал възражение до Сектор "Общинска полиция" Пловдив, с което оспорил нарушението с искане за отмяна на фиша или издаване на АУАН и НП, което да обжалва.

Впоследствие глобата с фиш станала и основание за издаване на АУАН и оспореното наказателно постановление, с което Е. Н. е наказан за същото по време, място и обстоятелства нарушение.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят П. Е. П. поддържа съставения от него акт и направените констатации. Описва обстоятелствата по установяване на нарушението, подробно описва мястото на нарушението и сочи, че деянието било извършвано многократно.

Съдът се доверява на свидетелските показания на актосъставителя, който е очевидец на случилото се и приема изложеното от него за подробно, логически обосновано, дадено при липса на данни за заинтересованост и предубеденост от изхода на делото, без противоречия с кредитирания доказателствен материал.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН, съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното.

2

Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив събраните по делото гласни и писмени доказателства подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на съвкупния доказателствен материал, както и нормативната уредба, регулираща процесните спорни отношения, съдът намира от правна страна, че се обосновава категоричен извод за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 98, ал.1, т. 6 от ЗДвП. Посочената законова разпоредба забранява престоят и паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях.

Съгласно §6, т.8 от ДР на ЗДвП "Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. Разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗДвП сочи, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение, като съгласно ал.1 на същия член от ЗДвП пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

В случая по несъмнен начин се установява, че се касае за паркиране по смисъла на горецитираната разпоредба на процесния лек автомобил на място, попадащо в легалната дефиниция за кръстовище, доказателства за което са не само показанията на актосъставителя, но и представената по делото част от проект „Промяна на организацията на движение по улици и булеварди в гр.Пловдив – Етап ІV“, обхващащ организацията на движение при кръстовището на бул.“Цар Борис ІІІ Обединител“ и ул.“Железарска“, в сила към датата на нарушението /21.02.2024г./, както и копие на чертежа към проекта. Като е паркирал на посоченото в акта и НП моторно превозно средство в зоната на кръстовище, жалбоподателят не се е съобразил със забраната на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В процесния случай от самия факт, че глобата с фиш е залепена в 3 отсъствие на водача следва, че правилно наказващият орган е счел, че се касае за паркиране, доколкото отсъствието на водача е несъвместимо с извършване на някои от дейностите, които биха квалифицирали спирането като престой, а не като паркиране.

По отношение на авторството на деянието, съдът съобрази, че жалбоподателят е попълнил декларация за предоставяне на информация по реда на чл.188 от ЗДвП в качеството си на ползвател на въпросния лек автомобил, доколкото се установява, че МПС е собственост на търговско дружество. В декларацията санкционираното лице е отразило, че „не мога да кажа със сигурност“ кой е управлявал МПС в инкиминираните дата и час, но и не твърди, че не той, а друго лице е било водач на автомобила. Поради това съдът приема, че именно жалбоподателя на процесните дата, час и място е имал качеството на водач по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП на автомобила, който е бил паркиран.

Ето защо съдът приема, че жалбоподателя Н. е извършил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, която към датата на нарушението предвижда наказание глоба в размер на 50 лв. за водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. Глобата е във фиксиран размер и не подлежи на редуциране от наказващия орган и съда.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По делото липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя. Напротив, за формиране извод за липса на предпоставки нарушението да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, следва да се вземе предвид не само обстоятелствата по така извършеното нарушение, но и представената по административната преписка справка от Община Пловдив. Видно от същата процесното деяние не е изолиран случай, което е индиция за лице с висока степен на обществена опасност, поради което не може да се твърди, че случаят е маловажен.

4

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление.

Предвид горното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото и при направено своевременно искане от страна на въззиваемата страна, на основание чл. 63д от ЗАНН в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид извършените в хода на настоящото производство процесуални действия.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 425/28.03.2024г. на Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на Е. В. Н., ЕГН ********** на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/лева за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Е. В. Н., ЕГН ********** да заплати на Община Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за осъществена по делото юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен 5 съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6