Решение № 149 от 28.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Бургас, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100501373 по описа за 2024 година

С Решение № 60/05.07.2024г., постановено по гр. дело № 21/2024г. по описа на Районен съд – Царево са отхвърлени исковете на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД със седалище гр. Бургас против Община Царево, с които се претендира от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че ответната страна дължи на ищцовата страна, сумите както следва: сумата от 68, 91 лева, дължима по издадени фактури от периода от 25.03.2021г. до 22.12.2021г., с отчетен период по фактури от 16.02.2021г. до 14.12.2021г., сумата от 18, 91 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 24.04.2021г. до 02.11.2023 г., ведно с лихвата върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 16.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на сторените в исковото и заповедното производство разноски. Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД със седалище гр.

Бургас, с която се претендира да бъде отменено атакуваното решение и вместо него да се постанови ново решение по съществото на спора, с което 1 предявените искове да бъдат уважени.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд. Излагат се съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт, постановен при нарушение на материалния закон. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че Община Царево не е страна в правоотношението с оператора и няма качеството ,,потребител“. Твърди се, че качеството ,,потребител“, възниква в момента на придобиване правото на собственост върху водоснабдения обект съгласно разпоредбата на § 1, т. 2, б.

,,б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.

Посочва се, че ВиК услугите са доставяни в процесния поземлен имот (частна общинска собственост), находящ се в с. В., ул. ,,В.“. Твърди се, че постройката в поземления имот, също е собственост на Община Царево.

В жалбата се излага становище относно реда и формата за установяване на облигационните отношения по доставка на питейна вода и пречистването на отпадна такава, начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите.

Отбелязва се, че процесният имот е присъединен към ВиК мрежата с водопроводно отклонение, с оглед водоснабдяване на постройките в него.

Навеждат се доводи, че в качеството си на собственик на поземления имот, Община Царево е потребител на ВиК услуги и страна в облигационното правоотношение. Развиват се подробни съображения в тази насока. Излагат се аргументи относно правната природа на приращението като способ за придобиване на собственост. В жалбата се подчертава, че цялото отчетено количество вода преминава през съответното измервателно устройство, поради което предявеният иск за съществуване на вземане за стойността на количеството доставена, пречистена и отведена вода е основателен и доказан.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

2

В съдебно заседание – въззивната страна чрез своя процесуален представител депозира писмено становище, в което поддържа въззивната жалба и изразява становище по основателността на спора.

В предвидения законов срок по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответната страна по въззивната жалба - Община Царево, с който се излагат съображения за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт на районния съд.

Изразява се несъгласие с доводите на въззивната страна, че Община Царево има качеството ,,потребител“ на ВиК услуги от момента на придобиване правото на собственост върху водоснабдения обект съгласно разпоредбата на § 1, т. 2, б. ,,б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.

Навеждат се доводи, че правилно районният съд е приел, че Община Царево няма качеството ,,потребител на ВиК услуги“. В депозирания писмен отговор на въззивната жалба се твърди, че ищецът в първоинстанционното производство не е провел пълно и главно доказване относно наличието на облигационна връзка между страните.

Претендира се въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Община Царево чрез своя представител депозира писмено становище, в което заявява, че претендира първоинстанционното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Окръжен съд - Бургас като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно съединени иска от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас против Община Царево, 3 представлявана от Марин Киров Димов, с които се претендира да бъде прието за установено, че ответната община дължи на ищцовото дружество сума в размер на 68, 91 лева, представляваща дължима сума по издадени фактури за периода от 25.03.2021г. до 22.12.2021г. с отчетен период по фактури от 16.02.2021г. до 14.12.2021г., както и да бъде прието за установено, че ответната община дължи сума в размер на 18, 91 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 24.04.2021г. до 02.11.2023г., както и лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че Община Царево е собственик на общински терен и страна по валидно възникнало правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на следния водоснабден обект – с.

В., област Б., ул. В. № * и със заведена партида в базата данни с абонатен номер *** с титуляр на партидата – наследници на Р. Й. Д.. Твърди се, че в полза на ответната община е възникнало качеството на потребител на ВиК услуги от момента на придобиване на правото на собственост върху описания водоснабден обект, а отчитането на поставения водомер се е осъществявало по електронен път посредством използването на мобилно устройство.

Посочва се, че след всяко отчитане по електронен път са издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване, но ответната страна не е заплатила своевременно дължимите суми в 30 – дневен срок от датата на издаване на всяка една от тях, без да е необходимо да се изпраща покана на изпадналия в забава длъжник, а вследствие на тяхното неплащане в срок възниква задължение и за заплащане на обезщетение за забавено плащане.

Ответната страна по предявените искове – Община Царево депозира по делото писмен отговор пред първоинстанционния съд, в който посочва, че претенцията е недопустима, тъй като Община Царево не е надлежна страна по спора, тъй като титуляр на партидата на водоснабдения обект с абонатен номер *** са наследници на Р. Й. Д..

В отговора на исковата молба се посочва, че с Договор за наем от 21.01.2010г. Община Царево е предоставила на Р. Й. Д. за временно и 4 възмездно ползване земеделска земя с площ от 940 кв.м. от неодобрения ПУП, представляваща част от поземлен имот № *** по Кадастралната карта на с. Варвара за срок от три години. Посочва се, че в Община Царево през 2021г. е депозирана докладна записка, в която е отразено, че в общинския имот има изградена жилищна постройка, в която живее Р. Д. и след извършена проверка се установява, че в имота е изградена едноетажна сграда за обитаване, захранена с ток и вода, като извършеното строителство е без разрешение за строеж в чужд имот – тоест – строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и е наредено да бъде премахнат.

В отговора на исковата молба се посочва и обстоятелството, че с писмо от 20.05.2021г. Община Царево е отправила искане до „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас да преустанови ВиК захранването, предвид обстоятелството, че в поземления имот е изградена незаконно построена жилищна постройка, която е била обитавана от жена, която е починала понастоящем.

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че ищцовото дружество не е установило по делото ответната Община Царево да попада в определението „потребител на В и К“ услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, буква „а“ и буква „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, както и разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2009г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

По делото не се спори, че първоинстанционното производство е образувано след постановена Заповед № 219/17.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 462/2023 г. по описа на Районен съд – Царево и постановено Разпореждане № 1285/07.12.2023г., постановено по частно гр. дело № 462/2023г. по описа на Районен съд – Царево, с което е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването.

Съобщение за постановеното разпореждане е връчено на представител на заявителя на дата – 15.12.2023г., а установителния иск по реда на чл. 422 от ГПК е предявен на дата – 16.01.2024г., поради което и настоящата инстанция намира, че искът е предявен в преклузивния 5 едномесечен срок, поради което е и допустим.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, като счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.

По отношение на изложените във въззивната жалба съображения, съдът съобрази следното:

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че се касае за водоснабден обект, представляващ сграда, изградена в поземлен имот в с. В., Община Ц. с административен адрес – ул. В. № * и тази сграда е изградена в поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на с. Варвара. По делото не се спори, че поземленият имот е общинска собственост, като това обстоятелство не се оспорва от ответната Община Царево. Нещо повече – в отговора на исковата молба ответната страна признава обстоятелството, че Община Царево е предоставила имота за временно и възмездно ползване с Договор за наем от 21.01.2010г. на Р. Д. като земеделска земя.

От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната сграда е включена във водопроводната система на с. Варвара и услугата, която се предоставя от водния оператор е доставка на питейна вода до абоната, а самият факт, че има открита партида при водния оператор означава, че водопроводното отклонение от разпределителната мрежа е въведено в експлоатация. Вещото лице посочва, че в имота има монтиран и измервателен уред във водомерната шахта на двора.