Решение № 5981 от 03.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5981 гр. София, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Й.ка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100504808 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 21400/28.12.2023 г. по гр. д. № 7982/2023 г. по описа на СРС, 56 състав е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, че И. Й. П. дължи на „ЕОС Матрикс“ ООД сумата от 1689,34 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № 3822318/26.08.2019 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД за вноски с падеж от 21.11.2020 г. до 21.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 26.01.2022 г- до окончателното плащане, сумата от 523,11 лева, договорна лихва върху редовна главница по вноски с падеж от 21.11.2020 г. до 21.06.2021 г., сумата от 161,16 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху претендираните в настоящото производство вземания за периода от 21.10.2020 г. до 17.01.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 3802/2022 г. по описа на СРС, 56 състав, като исковете са отхвърлени за разликата над сумата от 1689,34 лева до пълния 1 предявен размер от 1897,57 лева, представляваща главница за вноска с падеж от 21.10.2020 г., за разликата над сумата от 523,11 лева до пълния предявен размер от 667,54 лева, представляваща възнаградителна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 21.10.2020 г. и частично от 21.11.2020 г. и е отхвърлен иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 161,16 лева до пълния предявен размер от 235,37 лева като неоснователни.

Ответникът е осъден да заплати на „ЕОС Матрикс“ ООД сумата от 200,04 лева, представляваща разноски по заповедното производство и сумата от 301,74 лева, представляваща разноски по исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете, а ищецът е осъден да заплати на И. Й. П. сумата от 87,04 лева, представляваща разноски общо за исковото и заповедното производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена въззивна жалба вх. № 28383/30.01.2024 г. от И. Й. П., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно районният съд приел, че е налице активна материалноправна легитимация на ищеца, произтичаща от договора за прехвърляне на вземания.

Посочва, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба били подадени от лице, което не било кредитор. От представените по делото доказателства не се установявало, че вземанията по договор, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и И. Й. П., са прехвърлени на ищеца, поради неяснота в договора за цесия. Освен това, в сключения на 26.08.2019 г. договор не се предвиждала възможност „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД да прехвърля вземанията си срещу кредитополучателя на трето лице. Такава възможност била предвидена в чл. 12, ал. 6 от Общите условия на процесния договор, но тази клауза не била уговорена индивидуално и съответно, доколкото такова съгласие не било включено в договора, то и ищецът не бил легитимиран да претендира изпълнение на задължения по него. С въззивната жалба е въведено и възражение, че между страните не е съществувало облигационно правоотношение, доколкото не се установявало лицето подписало договора да е представител на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД. Въззивникът поддържа и възраженията си относно недействителността на процесния договор поради наличие на неравноправни клаузи, както и поради противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо 2 него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 103729/28.03.2024 г. от въззиваемия „ЕОС Матрикс“ ООД, в който са изложени съображения за правилност на обжалваното решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 7982/2023 г. по описа на СРС, 56 състав е образувано по искова молба, подадена от „ЕОС Матрикс“ ООД против И. Й.

П., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 430 от Търговския закон във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 26.08.2019 г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № 3822318/26.08.2019 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (с предишно наименование УниКредит Кларима“ АД) и И. Й. П., по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 15150. Уговорен бил годишен лихвен процент в размер на 7,49 %. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 65 месечни анюитетни вноски, с краен срок на погасяване – 21.01.2025 г., но той погасил само част от задълженията си.

Твърди, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2021 г. и приложенията към него между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД задължението на И. Й.

П., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 3822318/26.08.2019 г. било изкупено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Поддържа, че с изрично пълномощно ищецът бил упълномощен да извършва уведомяване на длъжниците и тъй като ищецът не получил изпратеното му уведомление, посочва, че следва да се приеме, че е уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба. Посочва, че в периода от 21.10.2020 г. до 21.06.2021 г. била дължима главница в размер на 1897,57 лева, договорна лихва в размер 3 на 667,54 лева и лихва за забава в размер на 235,37 лева. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи исковите суми, за които била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 3802/2022 г. по описа на СРС, 56 състав. Претендира направените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който И.

Й. П. оспорва предявените искове. Посочва, че липсвала активна материалноправна легитимация на ищеца да претендира исковите суми, тъй като в Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2021 г. под позиция 150 било отразено задължение по Договор за потребителски паричен кредит № 3822318/26.08.2019 г. в размер на 12977,44 лева, но в представеното към исковата молба уведомление за извършено прехвърляне на вземания изх. № 5007/12.08.2021 г. и изх. № 5008/12.08.2008 г. било посочено името на И. Й. П. и договора, но не било конкретизирано задължението.

Следователно не можело да се приеме, че вземането по процесния договор е цедирано. Излага съображения, че задължението по договора не било изискуемо към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Не била настъпила и предсрочна изискуемост. Въвежда съображения за недействителност на договора за кредит по смисъла на чл. 22 от ЗПК, като посочва,че клаузите от договора, които дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката без потребителят да има право да се откаже, е неравноправна. В чл. 6 от договора било визно, че не се съдържат конкретни основания или критерии, даващи право на банката едностранно да променят лихвените проценти, съответно липсвала конкретна методика или формула, по която да се определя съотношението между настъпилите изменения и пазарните лихвени индекси. На следващо място, поддържа, че недействителността на договора произтича от противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не бил посочен приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, както и поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – на потребителя не била посочена пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 3802/2022 г. на СРС, 56 състав. По заявление от 17.01.2022 г., подадено от „ЕОС 4

Матрикс“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 29.03.2023 г., с която е разпоредено на Й. Й. П. да заплати на заявителя сумата от 1897,57 лева, представляваща главница с настъпил падеж за периода от 21.10.2020 г. до 21.06.2021 г., със законната лихва за период от 17.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 667,54 лева, представляваща договорна лихва за период от 21.10.2020 г. до 21.06.2021 г., сумата от 235,37 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2020 г. до 16.01.2022 г., както и направените в заповедното производство разноски.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и И. Й. П. е съществувало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски паричен кредит № 3822318/26.08.2019 г., както и че вземането по този договор е прехвърлено на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия от 21.06.2021 г.

Прието е, че ответникът не е уведомен за извършената цесия преди получаване на препис от исковата молба. Обсъдени са доводите за недействителност на договора и съдът е приел, че са неоснователни и е уважил предявения иск до размерите, установени от съдебно – счетоводната експертиза.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл. 272 от ГПК.

По наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира следното:

Положителният установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от 5

ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр.д.

№ 3802/2022 на СРС, 56 състав, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Основателността на предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, чл.

430 от Търговския закон във връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, както и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е поставена в зависимост от това въз основа на събраните по делото доказателства да се установи, че е сключен договор за кредит, по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне предоставената сума, че е настъпила изискуемост на претендираното вземане.