Протокол № 23 от 16.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 23 гр. Пазарджик, 15.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Съдия:

Димитър Б. Бишуров

Съдебни

В. Б. К. заседатели: Е. К. А.

С. ИЛ. М. при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева и прокурора Д. Г. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Б. Бишуров Наказателно дело от общ характер № 20235200200539 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Подсъдимият М. Г. С. – редовно призован, се явява лично и със защитниците си адв. К. К. и адв. П. С. – редовно упълномощени.

За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор П..

Частният обвинител и граждански ищец Т. Б. Д., не се явява, надлежно уведомен чрез повереника си адв.Ч..

Явяват се частните обвинители и граждански ищци И. Б. Д., Н. И. А., В. В. К. лично. Явява се и повереникът на частните обвинители и граждански ищци адв. Ч. Ч. - надлежно упълномощен.

Явяват се вещите лица д-р Д. Т. А. и Е. А. Т..

Не се явява вещо лице д-р В. Д.- специА.ст офталмолог.

Докладва се обстоятелството, че след назначаване на офталмологичната експертиза съдът изпрати протоколното определение със задачите на експертизата на МБАЛ „Здраве“ гр.Пазарджик с искане да бъде определено вещо лице. На 16.11.2023г. постъпи отговор от управителя на болничното заведение, в който бе посочено, че поради натоварен график не може да бъде определен лекар офталмолог като вещо лице. Във връзка с това съдът отправи искане до директора на МБАЛ- Пазарджик за определяне на вещо лице лекар 1 офталмолог. На директора на болничното заведение бе изпратено определението за назначаване на експертиза със съответните задачи, както и датата, на която предстои разглеждането на делото в днешното съдебно заседание. На 24.11.2023г. постъпи и отговор от директора на МБАЛПазарджик, в който се сочи, че поради голяма служебна натовареност не може да бъде определено вещо лице. На 27.11.2023г. съдът изпрати до директора на МБАЛ- Пазарджик второ писмо, в което посочи, че не приема като обективна причина служебната натовареност на лекарите специА.сти като бе посочено, че до датата на днешното съдебно заседание има достатъчно време за изготвяне на експертизата, още повече че МБАЛПазарджик е най-голямото болнично заведение на територията на област Пазарджик и в него работят най-голям брой лекари офталмолози. На 04.12.2023г. постъпи отговор от директора на МБАЛ-Пазарджик, в който се сочи че е определено вещо лице, а именно доктор В. Д.. До момента офталмологична експертиза по делото не е изготвена и представена, респективно д-р В. Д. не се явява в днешното съдебно заседание, въпреки че би следвало да е наясно за датата и часа на провеждането му, тъй като с писмото до МБАЛ-Пазарджик, в което бе изпратено определението за назначаване на експертизата е посочено кога делото ще се разгледа.

ПРОКУРОР: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

Гражданските ищци и частни обвинители (поотделно): Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Няма процесуална пречка. Моля да дадете ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

ПОДС. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Снема самоличността на вещите лица, както следва:

Д. Т. А. – 64, Пазарджик, българка, българска гражданка, разведена, висше образование, неосъждана, без родство с подсъдимия.

2

Е. А. Т. – 48 г., Пловдив, българка, бълг. гражданка, омъжена, висше образование, неосъждана, без родство с подсъдимия.

На вещите лица се разясни наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза на вещите лица А. и Т..

Прочете се заключението на вещите лица.

Вещи лица А. и Т.: Поддържаме заключението си.

В.л.Т.: Късо-съединителните действия са предизвикани вследствие на афект, на който лицето реагира по-интуитивно и по-афективно от обичайното, но без това да има патологичен характер. Често това се случва при лица отговарящи на емоционално нестабилен тип личности. Това, което съм посочила в заключението като дисимулация е термин от психиатрията и психологията, който описва цЕ.соченото прикриване на информация като се симулира различен тип поведение. Например или преувеличаване на симптоматиката или преиначаването й. Дисимулацията като цяло е прикриване на различни видове преживявания или симптоми, които изследваното лице има. Критериите, които ползваме при определяне на понятието тежка обида са от такъв тип, които всъщност биха могли да повлияят на здравето или психическото състояние на лицето т.е. ние приемаме, че обидите, които той съобщава, че са отправени към него не са застрашили неговото психологическо и физическо здраве нито на него, нито на неговите близки. Мисля, че достатъчно подробно сме описА. в експертизата състоянието на С. по време на извършване на деянието, подробно и компетентно, така че да стане ясно без да има нужда от някакви разяснения в тази посока. Според нас не съществува правно релевантно понятие силно раздразнено състояние извън хипотезата на патологичен и физиологичен афект.

Адв.К.: Защо в обстоятелствената част на експертизата сте обсъждА. състоянието на силно раздразнение след като не ви е било поставена такава задача изрично?

В.л.Т.: С оглед на факта, че сме се постарА. да бъдем възможно най-обстоятелствени, така че да има обяснение за целият етап от задачата на експертизата, поради това сме обсъждА. и този въпрос за силното 3 раздразнение иначе би било пропуск. Искам да допълня, че в хода на афективната реакция има етапи, в които самият афект ескА.ра, където разбира се в някакъв момент използваме термина силно раздразнение, който не е релевантен на съдебното обяснение на термина. Ние това сме го уточнили в обяснението. Той е бил в нормално психологично състояние на раздразнение в резултат на обидите, които са му отправени така, както всеки един нормален човек би се засегнал. Единствената разлика е, че тука начинът, по който има ответна реакция от страна на изследваното лице се характеризира с по-висока интензивност и реактивност. Тука вече влизаме в друг отрасъл на психологията, който изследва емоционалната интелигентност на човека и съответствието на нивото на емоционалната интелигентност, която е различна от общото интелектуално ниво. От това зависи реактивността на човека. Това е мярката за интензитетът на реакцията при обида.

Адв.К.: На кои принципи е стъпила експертизата, когато е дала дефиниция на силно раздразнено състояние на стр.23 от заключението на принципите на психологията или на принципите на съдебната практика, отразена в тълкувателните решения, защото искам да добавя, че състоянието на силно раздразнение не е психологическо понятие, а е правно понятие?

В.л.Т.: Искам да кажа, че в това обсъждане има комплексно използвани понятия, които са типични за съдебната сфера, психиатричната сфера и психологичната сфера и мисля, че няма как, изготвяйки една съдебно психиатрична и психологична експертиза да не допускаме вътре изразяването на обсъждането чрез термините, които са характерни за различните сфери. И както може да четете в обсъждането, ние използвайки термините от различните сфери даваме разяснение защо не се отнася към определен термин.

Адв.К.: При събеседването установихте ли какъв е прага на неговата раздразнителност?

В.л.Т.: Ние сме описА. какъв е прага на раздразнителност. Има понятие праг на раздразнителност в психологията. Степените на прага на раздразнителност са ниска, средна и висока, като за С. смятаме, че степента на раздразнение е висока. Това означава, че е възможно най-високата степен на изявеност, което обяснява високата степен на реактивност и самия интензитет на реактивността също. По-лесно се раздразнява.

4

В.л. А.: Поддържам казаното от в.л. Т., като искам само да допълня, че не е без значение, че дълго време подсъдимия и съответно жертвата са имА. взаимоотношения от най-различен характер. Те са били полюсни като интензитет и като емоция. Не без значение е и възрастта на подсъдимия.

Характерно е, че характеровите особености с възрастта се подчертават така, както сме установили, че той е една емоционално нестабилна личност. С годините тези характеристики още повече се подчертават и това донякъде обяснява неговата свръх чувствителност и раздразнителност. В годините назад той е показал едно такова поведение и това е ескА.рало вече при извършване на деянието. Няма данни от медицинска гледна точка той да е изпаднал в състояние, при което той да е изгубил връзка със средата, в която се намира. Няма данни да е с патологични отклонения в сферата на мисловния процес т.е няма налудни психотични изживявания и паметта и интелекта са без клинично значими отклонения. Най-сериозния проблем в неговия психичен статус е неговото емоционално състояние и донякъде волевия процес.

Адв.К.: Как тогава да се обясни тази свръх чувствителност и тази свръх раздразнителност и висок праг на раздразнителност съпоставени с конкретните обидни изрази и той не е изпаднал в състояние на силно раздразнение?

В.л. А.: Той има висок праг на раздразнимост от всичко, което до този момент казахме и сме написА. като много фактори влияят за това. Неговата личностова структура, неговото поведение и начин на живот, взаимоотношения с жертвата, както и с нейните близки и неговата възраст.

Той има нисък праг на поносимост, тъй като нещата, които преди това изредих и физическата му възраст са фактори, които са важни, и които определят този нисък праг на поносимост, което е характерно на практика за всички хора и тука се намесва така наречената емоционална интелигентност.

Адв.К.: Ако трябва да свържем ниския праг на поносимост с високия праг на раздразнителност с конкретните данни какви са ви крайните изводи?

В.л. А.: Това обяснява асоциалното поведение и извършеното. При беседата нямам спомен изследваното лице да ни е споделило, че е оринирало, но той ни показа как е посегнал към жертвата и какво всичко се е случило, включително искаше да онагледи хващането за гушата като се насочи към 5 една от нас.

Подс.С.: Още тогава им казах, че са откачалки и двете. Сега не мога да ги видя, но десет минути говорехме и едната жена излезе. Едната ми зададе въпрос беше останала сама: „Правите ли секс?“ Аз казвам: „Разбира се“.

„Какъв секс правите?“ „Да ви покажа“ и тя: „Не, не стойте. Какъв секс правиш на тия години?“ Трябва да ви кажа, че беше най-добрата досега. Имал съм около 50 жени. Тя е най-добрата. Най-опитната беше. Говорим и аз им казах: „Аз го направих. Тя ме ядоса. Недейте да смятате, че съм луд да ме оправдавате“, като мислех, че те действат за мен да ме оправдаят, че съм луд и не съм го направил. Не съм го направил в съзнание, но аз го направих.

Половин час сме говорели. Едната ми задава въпрос: „Всичко ми е ясно за убиеца. Да влезе убития.“ За ваш колега. Пита ме:“Какво е общо между кучето и лъва.“ Отговорих, че ядат месо. Казвам: „Госпожо аз не съм луд.“ „Кажи ми разликата между парахода и влака.“ „Командире, ела ме изкарай.

Не мога да ги издържам повече.“ Аз съм имал усещането, че съм уринирал, защото имам простата от две години. Казах, че такова усещане имах, че съм уринирал. Вие питахте полицаите минА.я път дА. са ми гледА. панталона в девет часа вечерта. Локва не е имало. Едно е да се изпикаеш, едно е да се усетиш. Те са две различни неща. Толкова години са учили и да ми задават такива въпроси. Аз съм учил до 11 клас и то вечерно завърших и те да ми задават такива тъпи въпроси.

Адв.С.: Можете ли да ни кажете ясно и кратко точната причина, поради която направихте заключението, че в конкретния случай няма физиологичен афект.

В.л.Т.: Физиологичният афект има етапи на проявяване. Тука липсват такива етапи.

ПРОКУРОР: Да се приеме заключението. Пълно и правилно е според мен. Достатъчно е ясно заключението.

АДВ. Ч.: Да се приеме заключението.

Гражданските ищци и частни обвинители (поотделно): Да се приеме заключението.

АДВ. С.: Уважаеми окръжни съдии, КСППЕ моля да не бъде приемана.