Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 164 от 24.03.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1739/2020
Вид
Решение № 164
Подписан
24.03.2021
Състав
Димитър Бишуров

Цитирани разпоредби

  • чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.483 ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.638 ал.4 · Кодекс за застраховането
  • чл. 647, ал. 3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Пазарджик , 24.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20205220201739 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, представлявано от управителя Д. Р. И. против Електронен фиш серия Г, № 0021073 на ОД МВР-Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл.461, т.1 от КЗ и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.

/две хиляди лева/.

Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на ЕФ. Претендира и присъждане на разноски.

За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. Постъпва писмено становище от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което излага 1 съображения за потвърждаване на ЕФ, прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна и на свой ред иска присъждане на такива.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция затова, че на 12.09.2019г., в 09:05 часа, в обл.Пазарджишка, на АМ „Тракия”, км 79, в посока за движение към гр.София, било заснето МПС – полуремерке „Кроне СДП 27“ с ДК № ***, собственост на дружеството жалбоподател, като било установено нарушение на Кодекса за застраховането, изразяващо се в това, че ЮЛ, което притежавало МПС, регистрирано в България и неспряно от движение, не било сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Заснемането станало с АТСС – ТWIN*CAM с № SD2D0027.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е основателна, поради следното:

На първо място следва да се отбележи, че санкционната норма на чл.638 ал.4 от КЗ допуска на собственика на МПС да се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1, но … само когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В обстоятелствената част на фиша обаче никъде не е посочено, нито дори загатнато дали такова управление е било установено, макар че е било безусловно необходимо с оглед правото на защита. Това е "минимално необходимото съдържание" на описателната част на този вид санкционен документ, тъй като той следва да се издава на основание чл. 647, ал. 3 от КЗ , която норма предвижда "когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ 2 застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата". Освен, че в ЕФ липсват твърдения за това, че МПС е било управлявано/в движение, но липсва и позоваване на нормативното основание за издаването му - цитираният чл. 647, ал. 3 от КЗ .

На следващо място, от съдържанието на обжалвания ЕФ не може да се изясни ясно и недвусмислено каква е била волята на наказващия орган, т.е. кое е санкционираното лице. Това е така, защото в обстоятелствената част на фиша първо е посочено кой е собственикът на процесното МПС – дружеството „Д.“ ЕООД. След това веднага е посочено кой е законният представител на това дружество – управителят Д. Р. И.. Накрая, т.е. диспозитивно-санкционната част на ЕФ започва с обръщението „Уважаема/и госпожо/господине”, след което текстът продължава: „За извършеното нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638 ал.4 от КЗ Ви се налага имуществена санкция в размер на 2000.00 лева”.

От така записаното излиза, че санкцията е наложена на физическото лице – госпожа Д. Р. И., а не на представляваното от нея юридическо лице, т.к. както вече се посочи обръщението е адресирано към него: „Уважаема/и госпожо/господине”, а след това обръщение липсва посочване на обстоятелството, че на представляваното от г-жа Д.И. юридическо лице се налага имуществената санкция. При това положение ЕФ е незаконосъобразен и защото излиза, че с него е наложена имуществена санкция на ФЛ, което е недопустимо, т.к. такава санкция би могло да се наложи само на ЮЛ или ЕТ.

Всичко това е достатъчно ЕФ да се отмени.

При този изход от делото, който е неблагоприятен за ОДМВР-Пазарджик, искането за присъждане на разноски в полза на дирекцията не може да бъде уважено.

Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то бе направено своевременно – с въззивната жалба, както и в проведеното по делото о. с. з., от страна на пълномощник на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.

3

От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя в брой при подписването на договора адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв. (триста и седемдесет лева). Отделно от това са направени разходи за куриерски услуги във връзка с изпращането на жалбата против ЕФ на ОДМВРПазарджик в размер на 10.24 лева /десет лева и 24 ст./, за което са представени касов бон и разписки за куриерски доставки, т.е. разходи в общ размер на 384.24 лева.

Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото преди проведеното с.з. следва да се каже, че същото е неоснователно. Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по административнонаказателни производство, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая е приложима нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, т.к. имуществената санкция е 2000 лева. В последната цитирана норма е посочено, че при интерес от 1000 до 5000 лв., както е в настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лева. Тази горница е също 1000 лева, а 7% от нея се равняват на 70 лева. Иначе казано минималното дължимо адвокатско възнаграждение в настоящото производство е точно 370 лева, а това което е било платено е именно минималното, което не налага да бъде намалявано поради прекомерност. С оглед на това в полза на жалбоподателя следва са се присъдят разноски в за адвокатското възнаграждение и куриерски услуги в общ размер от 384.24 лв.

/триста осемдесет и четири лева и 24 ст./, които ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си.

По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Електронен фиш серия Г, № 0021073 на ОД на МВР Пазарджик, с който на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, представлявано от управителя Д. Р. И., на основание чл.638 ал.4 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл.461, т.1 от КЗ и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.

/две хиляди лева/.

ОСЪЖАДА ОД НА МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. И. – представляваща Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, разноски в размер на 384.24 лв. /триста осемдесет и четири лева и 24 ст./ - адвокатско възнаграждение за един адвокат и разходи за куриерски услуги.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5