Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 28.06.2019, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
3300/2018
Подписан
28.06.2019
В сила
15.08.2019

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 14 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 16 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал. 1, предложение трето · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.3, ал.1, т.3 · Закон за кредитните институции

Р Е

Ш Е Н

И Е № 732 гр.

Сливен, 28.06.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І- ви граждански състав, в публично заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА при участието на съдебен секретар А.

В., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 3300 по описа на СлРС за 2018 год., за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.

422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД в условията на обективно кумулативно съединяване на исковете.

В молбата се излагат твърдения, че на 30.06.2015 г. между „Ай ти еф груп” АД, в качеството си на кредитодател и К.Т.К., в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за кредит № 85216. Договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), сключен във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронния подпис и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „Ай ти еф груп”

АД.

Сочи се, че сключването на договора за кредит между страните е извършено по инициатива на Кредитополучателя - К.Т.К., като същия е попълнил Заявка за кандидатстване, намираща се на Уеб-сайта на „Ай ти еф груп” АД www.smilecredit.bg, като в заявката К.Т.К. е предоставил доброволно пълни и верни данни относно своята самоличност като: трите си имена, ЕГН, Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания от него начин за получаване на сумата по кредита. Посочил е също, че желае да получи заема чрез системата „ePay.bg“, която представлява електронна система за разплащания и е потвърдил, че се е запознал и се съгласява с Общите условия на „Ай ти еф груп” АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия е необходимо условие за изпращане на заявката.

Твърди се, че след подаване на Заявката за кандидатстване от страна на К.К., същият е получил ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (CMC) на посочения от него в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от него електронна поща, като с краткото електронно (CMC) съобщение и линка на електронната поща се удостоверява, че лицето, което желае да получи кредита е именно лицето, което е подало заявката за кандидатстване и именно това са неговите лични данни, а след получаване на линка К.Т.К. е потвърдил заявката си за кандидатстване за кредит, като е активирал въпросния линк, при което се зарежда част от уеб сайта на „Ай ти еф груп” АД - smilecredit.bg, където той е въвел ПИН кода на заявката и е потвърдил искането си за получаване на кредита при сроковете и условията съгласно заявката.

Твърди се също така, че след успешното потвърждаване на заявката „Ай ти еф груп” АД е разгледал предоставената от К.К. информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил искания от него кредит, като на електронната му поща е изпратен договор за кредит № 85216, заедно с Общите условия, а в мейла са прикачени два броя линка - „Приеми договора” и „Откажи договора”. Като доказателство за съгласието на ответника с договора за кредит и Общите условия К.Т.К. е активирал линка „Приеми договора”.

Сочи се, че съгласно сключения между страните Договор за кредит № 85216 К.Т.К. е получил от „Ай ти еф груп” АД паричен заем в размер на 1434,39 лева, като част от тази сума в размер на 700 лв. е преведена на 30.06.2015 г. по микросметка в системата на „ePay.bg“ на кредитополучател, а останалата част от сумата по кредита в размер на 734,39 лв. ответника е заплатил от името и за сметка на ответника на трето лице – Рейтингова агенция „Келмар“, като сумата представлява финансиране на предоставена от Рейтинговата агенция услуга, а именно издаване на Сертификатът за рейтинг, съдържащ оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. Ответникът е дал своето неотменимо и изрично съгласие и е наредил на Кредитодателя да заплати сумата от 734,39 лв. от негово име и за негова сметка. Ответникът е заплатил 4 погасителни вноски, като е погасил 414,92 лв. от главницата по договора за кредит № 85216 и е останал да дължи 1019,47 лв.

Твърди се, че съгласно сключения договор ответника се е задължил да върне дължимата сума заедно с уговорената лихва за ползване на кредита в размер на 341,61 лева в срок от 12 месеца от 30.06.2015 г. до 24.06.2016 г. и при условията договорени между страните. Ответникът е погасил сумата от 177,08 лв. лихва за ползване на кредита, като е останал задължен със сумата в размер на 164,53 лв. за периода от 28.10.2015 г. до 24.06.2016 г.

В исковата молба е посочено, че съгласно Общите условия Кредитополучателят дължи такса за извънсъдебно събиране на просрочения кредит, дължима при забава на плащането на една или повече погасителни вноски в размер на 20 лева за всяка просрочена погасителна вноска и тъй като са неиздължени 8 погасителни вноски, то общо дължимата такса за извънсъдебно събиране на просрочения кредит е в размер на 160 лв.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: Главница по кредита в размер на 1019,47 лв.; лихва за ползване на кредита в размер на 164,53 лв. за периода от 28.10.2015 г. до 24.06.2016 г.; такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит в размер на 160 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски както в заповедното производство, както и в настоящото производство.

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особения представител на ответната страна - адв. Б., съгласно Определение № 233 от 21.01.2019 г. Счита исковете за допустими, но неоснователни.

Оспорва съдържанието на договора, като твърди, че същият е недействителен, поради противоречие с императивните разпоредби на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК - не е на разбираем език, не е посочен ясно и разбираемо годишният лихвен процент на заема и методиката за изчисляването му, както и годишния процент на разходите, предвид ограничението за неговия размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК, липсва информацията по чл. 11, ал. 1, т. 15 ЗПК.

Липсват доказателства за изявена воля от ответника да се задължи по този договор. Сочи, че съгласно чл. 5 от ЗЕДЕП адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма.

Оспорва, че ответникът се е съгласил да получи изявлението в електронна форма, както и че е направил такова като страна по представения договор. Електронни документи в случая следва да са електронните изявления на двете страни отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договора, който е представен на хартиен носител.

Твърди се също, че ответникът никога не е получавал електронни или хартиени съобщения от ищеца, представляващи предложение за сключване на договора за потребителски кредит и не е изпращал такива, които да представляват намерение или приемане за сключване на договор за кредит. Сочи се, че не е ясно дали предложението включва общи условия, тъй като съгласно чл. 16 от ЗЗД „когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия”.

В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 14 от ЗЗД, договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя. Ето защо, дори да се приеме, че ответникът е бил възприел предложението, направено в уеб адрес на ищеца, то няма никакви доказателства за това, че го е приел. Съгласно чл. 3.12. от Общите условия, „за да сключи договор клиентът трябва да потвърди, че е запознат, приема и е съгласен с Договора за кредит, заедно с Общите условия”, което ответникът не е направил.

Твърди се, че е било необходимо, същия да разпише електронно или лично на място в офис на дружеството, както общите условия, така и самия договор. Такова подписване никога не било правено от ответника.

Оспорва представените като доказателство по делото Договор за Потребителски кредит № 85216, Общи условия на „Ай ти еф груп”, приложими към Договори за кредит „Бърз кредит”, поради което моли на основание чл. 190 от ГПК да се задължи ищеца да представи същите в оригинал.

Сочи, че по процесния договор за потребителски кредит, на ответника е отпуснат такъв на стойност 1434.39 лева при уговорен ГЛП в размер на 41.40 % и ГПР в размер на 50.25 %. Отпусната е възнаградителна лихва за ползване на дадената парична сума, незнайно как е изчислена. Клаузите на процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Налице е явно несъответствие между двете престации. Сочи, че дори и да се приеме, че в случая е било налице информирано съгласие на ответника по отношение на размера и параметрите на възнаградителната лихва, то размерът на тази лихва противоречи на добрите нрави, поради което същата се явява нищожна на основание чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД.

Твърди още, че от представената разписка за извършено плащане от 30.06.2015 г. става ясно единствено, че сумата от 700 лв. е преведена по сметка на каса на „ИзиПей", но няма доказателства, които да установяват същата реално да е изплатена на ответника. Липсва подпис на последния върху тази справка или върху друг документ, който да удостовери този неизгоден за него факт.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител или пълномощник, с писмено становище моли да уважи предявените искови претенции.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът в с.з. се представлява от назначения особен представител, който моли съда да отхвърли иска, като неоснователен.

Горната фактическа обстановка се установи от следните приети доказателства:

Не е спорно, че на 30.06.2015 г. между „Ай ти еф груп” АД, в качеството си на кредитодател и К.Т.К., в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за кредит № 85216, като договарянето се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние.

Съгласно сключеният договор сумата в размер на 700 лв. била преведена на 30.06.2015 г. по микросметка в системата на „ePay.bg“ на кредитополучател.

Останалата част от сумата по кредита в размер на 734,39 лв. е заплатена от името и за сметка на трето лице - Рейтингова агенция "Келмар" АД, която сума представлява финансиране на предоставена от Рейтинговата агенция услуга. Кредитополучателят е дал своето изрично съгласие и е наредил на Кредитодателя да заплати сумата от 734.39 лв. от негово име и за негова сметка.

Ответникът е заплатил 4 погасителни вноски, като е погасил сумата от 414.92 лв. от главницата по кредита. Остатъка от дължимата главница е в размер на 1019.47 лв.

Тъй като не е извършено плащане от страна на кредитополучателят, ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

По делото е приложено ч.гр.д. № 274/2018 г. по описа на СлРС, по което е издадена Заповед за изпълнение №146/19.01.2018 г. за дължимост на сумата от 1019.47 лв., представляваща главница по договор за заем № 85216, сключен на 30.06.2015 г., сумата от 164.53 лв., представляваща лихва за ползване на кредита за периода от 28.10.2015 г. до 24.06.2015 г., сумата 160 лв., представляваща такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит и сумата от 427 лв. представляваща разноски по делото.

В едномесечния срок заявителят е предявил настоящият положително установителен иск на 09.07.2018 г.

От приложения Договор за кредит № 85216 е видно, че същият не е подписан и от двете страни.