Решение № 25 от 05.02.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. гр.Мадан, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Славка Кабасанова при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело № 20235430100327 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл.26 ал.1 предл. първо и трето ЗЗД.

Образувано е по постъпила искова молба от Ф. А. Б. срещу "Изи асет мениджмънт" АД и „Файненшъл България" ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и 3 ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП вр. чл.24 ЗПК. Иска се да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем № **г, сключен от ищцата с първия ответник „Изи Асет Мениджмънт"АД, а също и на акцесорния договор за предоставяне на гаранция № **г., сключен от ищцата с втория ответник „Файненшъл България" ЕООД.

В исковата молба се развиват доводи, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40% се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Ищецът намира за противоречаща на добрите нрави уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. Развива довод, че при необезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три пъти законната лихва. В настоящият случай намира, че договорената между страните лихва в размер на 40 % годишно надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерий за норми на поведение, установени в обществото.

Ищецът сочи, че договорът за потребителски кредит нормативно е уреден като 1 възмезден /арг. от чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК/, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва /респ. на клаузата за ГПР/, която е съществен елемент на договорното съдържание има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка.

Твърди, че не са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК в договора да е разписан действителния размер на годишния процент на разходите. Намира, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 49,03 % е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка, поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Ф. А. Б. твърди, че уговореното възнаграждение за фирмата - гарант е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Ищецът сочи, че в нарушение на императивните изисквания на чл.19, ал.1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 49,03 % разходите, които следва да извърши ищцата за заплащане на възнаграждение на фирмата - гарант. Поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР счита, че последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Сочи, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Счита, че посочения в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 49,03 % съставлява невярна информация, която е заблудила потребителката относно дейегвителния размер на разходите, които тя ще следва да направи по време на действие па договора. Излага, че с това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 49,03 % ГПР. Твърди, че не й било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички разходи, който следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за него начин от условията на договора и поради иезапознаването му с основните характеристики на услугата, не е могъл да разбере икономическите последици на поетото от него задължение относно обхвата на всички разходи, които следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс.

В исковата молба се излага, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 9000 лв. с посочен лихвен процент от 40 % и ГПР 49,03 %, с общ размер на всички плащания 13789,17лв. Поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, като потребител е бил лишен от възможността да вземе информирано 2 решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка.

На собствено основание намира за нищожен и сключения договор за предоставяне на гаранция от **г. и счита, че уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант не е породила правни последици, поради следните съображения: намира, че поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 според ищеца става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Намира, че задължението за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя според ищеца има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност и допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която е да се осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им / съображения 8, 9, 23, 24, 43, 45 от Директивата/. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване иа размера на задълженията.

Ищецът сочи, че доколкото договора за поръчителство е с акцесорен характер, той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. По съображенията, изложени по-горе намира кредитната сделка е нищожна, че не е породила правно действие и сключения договор за учредяване иа поръчителско правоотношение.

От ответника "Изи асет мениджмънт" АД е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, с който иска се оспорва, като неоснователен. Сочи се, че процесният договор за паричен заем е действителен, тъй като клаузите на договора са в пълно съответствие с изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7 - 12 и 20 и ал.2 от Закона за потребителския кредит. Договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл.11 ал.1 т.9 от Закона за потребителския кредит.

Ответникът "Изи асет мениджмънт" АД твърди, че лихвеният процент по процесния договор е фиксиран и е ясно посочен в чл.2 т.6 от договора. Условията за прилагането на лихвения процент също са записани в договора. Съгласно чл.2, т. 6.1 „Лихвеният процент е валиден за целия срок на договора, фиксиран и не подлежи на промяна. Всяка една погасителна вноска съдържа главница и лихва. С всяка вноска се погасява част от главницата и начислената възнаградителна лихва върху остатъчната съобразно погасителния план главница за съответния период в зависимост аот периодичността на вноските.“. Ответникът "Изи асет мениджмънт" АД сочи, че договорът за 3 потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл.11, ал.1 т.10 от Закона за потребителския кредит. Цитира чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Счита, че тази информация е налична в договора за потребителски кредит. Посочва нормата на чл.11 т.10 ЗПК, която счита, че не предвижда в договора за потребителски кредит да бъдат нарочно изброени разходите, които формират ГПР, а да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Излага, че думата „допускания“ в чл.11, ал. 1 т. 10 се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания счита, че са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейното изпълнение ЗПК и по точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. В настоящия случай ответникът сочи, че е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а“ на Приложение №1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, което е посочено в чл. 2, т. 8 от договора. Според ответника второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящия не е. Според дружеството смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. Чл. 11, т.10 ЗПК според него не изисква да се посочи в договора и математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР, защото изчислението се извършва само по определения в Приложение 1 (ЗПК) начин. В рамките на Европейския съюз, в това число и в България, сочи, че има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 към ЗПК/, които единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули.

В отговора се излага, че годишният процент на разходите по договора включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Годишният процент на разходите включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита. В годишния процент на разходите по процесния договор е включена само лихвата по кредита, тъй като това е единственият разход по кредита за кредитополучателят.

Годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл.19 ал.2 ГПК и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл.19 ал.4 ЗПК. ГПР е изчислен по определения в Приложение 1 (ЗПК) начин. Разликата в стойностите на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите се дължи на разликата в 4 естеството и начина, по който се определят и изчисляват ГПР и ГЛП. Лихвата е сума, която се заплаща при ползване на пари в заем и представлява процент от заемната сума.

Годишният лихвен процент, съответно представлява частта от главницата, изразена в проценти на годишна база. § 1 „ т. 4 ДР ЗПК „Лихвен процент по кредита" е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.“ Годишният процент на разходите, от друга страна, представлява коефициент с процентно изражение. Той е дефиниран в чл. 19, ал. 1 от ЗПК като израз на общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според ответника, за да се определи размерът на ГПР се прилага определената в Приложение № 1 към ЗПК формула. Тази формула включва размер и брой на погасителни вноски, брой и размер на усвоявания по кредита, интервал между усвояване на кредита и съответната погасителна вноска и пр. За да бъде изчислен ГПР се вземат предвид множество параметри по договора за кредит, следователно няма как ГПР и годишният лихвен процент да са съотносими един към друг. Поради разликите в определянето и изчисляването на двата процента, съвсем нормално е и те да са различни при едни и същи изходни показатели. Това не означава, че в договора има скрити разходи, неясни за потребителя, нито пък че всички подлежащи на включване в ГПР разходи не са взети предвид при изчисляването му.