Акт № 43 от 28.01.2022, съд

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Велико Търново, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Теодорина Димитрова

Членове:Евгений Пачиков

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500576 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 ГПК

Предмет на подадената от името на „Теленор България“ ЕАД София, чрез пълномощника му – адвокат В.Г. от САК, въззивна жалба е решение № 709/11.06.2021 г. по гр.д. № 30412020 г. на ВТРС, с което предявените срещу М. ИВ. С., с ЕГН:

********** по реда на чл.415, ал.1 ГПК, искове за установяване на вземания , както следва: 1/ в размер на 92,46 лева - представена като дължима поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.08..2018 г., равна на трикратния размер на стандартните месечи абонаментни такси / чл.11, б.“а“/ и 2/ в размер на 266,98 лева – представляваща част от разликата между стандартната цена на предоставеното му мобилно устройство“ Самсунг Галакси А8“ без отстъпка , и преференциалната му обща лизингова цена с отстъпка по договор за лизинг от 18.08.2018 г./ общо 359,44 лева/ са отхвърлени като неоснователни , с молба за отмяната му и уважаването им , с присъждане на направените по производството разноски.

Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилност на обжалваното решение поради несъответствието му със събраните доказателства и логиката на обстоятелствата на приетата от съда доказателствена неустановеност на факта на надлежно едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги от оператора .

Препис от жалбата е връчен на особения представител на ответника , който в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подал писмен отговор , съдържащ изявление на оспорването й с доводи за съответствие на решението с доказателствата и материалния закон.

1

В с.з. пълномощникът на ищеца писмено поддържа жалбата.

Особеният процесуален представител на ответника я оспорва.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Претенцията за заплащане на сумата 92,46 лева е заявена като неустоечно вземане в размер на три месечни абонаментни такси, чиято правна уредба е предмет на клаузата на т.11, б.“а“ от договор за мобилни услуги, сключен на 18.08.2018 г. за предпочетен номер ********** / поради едностранното му предсрочно прекратяване/.

Претенцията за заплащане на сумата 266,98 лева, е заявена като вземане, явяващо се разликата / отстъпката/ между цената без абонамент/ стандартната цена/ на предоставено на потребителя мобилно телефонно устройство „Самсунг Галакси А8“, и преференциалната обща лизингова цена, чиято правна уредба е предмет на клаузата на т.11, б.“б“ от договора за мобилни услуги във връзка с договор за лизинг от 18.08.2018 г. .

Основните юридически факти на сключените между страните договор за мобилни услуги и договор за лизинг , както и получаването на мобилното устройство/ съгласно наведените в исковата молба твърдения/ са установени с представените писмени документи с договорно съдържание.

От разпечатките на хартиен носител от електронната счетоводна система на ищеца – мобилен оператор се извличат сведения да издадени данъчни фактури, отразяващи цена на услуги във връзка с изпълнителното прилагане на договорите, с включени в тях/ фактурите/ суми, съответни на претендираните вземания, както и за потреблението по вид и количествено измерение на услугите .

Разглежданите претенции следва да бъдат отречени като лишени от доказано покритие между хипотезите на договорните правила , които ги уреждат, и фактите от действителността , които трябва да настъпят , за да ги осъществят. За да е възникнало в полза на мобилния оператор претендираното вземане за неустойка е необходимо : 1/ поради виновно неизпълнение на периодично пораждащото се задължение на потребителя да заплаща цените на предоставените му услуги , мобилният оператор да е изявил воля за предсрочно прекратяване на договора , равнозначно на развалянето му/ чл.87, ал.1 ЗЗД, чл.19б, б.“в“ на ОУ на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги / или 2. / самият потребител да е изявил воля за предсрочно / логически очевидно- едностранно/ прекратяване на договора за мобилни услуги, без прекратяването да е поради неизпълнение на някакво задължение на мобилния оператор, т.е. без правно основание. Тук веднага следва да се отбележи , че такова субективно право на произволно прекратяване на индивидуалния договор, потребителят не притежава нито според същия , нито съгласно Общите условия , поради което въпросната хипотеза на правото на неустойка на мобилния оператор е „мъртва“, т.е. неприложима.

Смисълът на тази неустойка/ която нито има неравноправен характер по смисъла на чл.143 ЗПП, нито е нищожна на някое от основанията , предвидени в текстовете на чл.26, ал.1, ал.2 ЗЗД в първата си хипотеза/ като уговорен вид договорна отговорност/ чл.92, ал.1 ЗЗД/ не може да бъде друг освен да обезщети/ компенсира/ кредитора- ищец за пропуснатите ползи, състоящи се от сбора на неполучените абонаментни такси, но не повече от три , които би получил , ако договорът бе изпълняван за същия период от време от длъжника- ответник. А за да бъде принципно възможно да бъде изпълняван , той трябва да съществува в правната реалност, а не да бъде прекратен/ развален/.

Този вид неустойка, въпреки не дотам прецизната словоупотреба в текста на клаузата 2

, очевидно няма мораторен, а само компенсаторен характер и достигнатия по тълкувателен път / при съобразяване на правилото на чл.147, ал.2 ЗЗП/ умозрителен резултат за логическата й същност, показва, че е замислена като средство за поправяне на вредите, които ще претърпи кредитора – мобилен оператор от обективния факт на неполучаване на абонаментните такси занапред , не поради друго , а тъкмо поради прекратяването / развалянето на договора/ уговорка, която е допустима – аргумент от чл. 88, ал.1, изр.2-ро ЗЗД/ по причина неизпълнението на задължението на потребителя да ги заплаща , докато договорът е действал.

Да се мисли по модела на мислене , по който ищецът в жалбата си се опитва да внуши и наложи на съда , а именно, че достатъчно основание за възникване на неустоечното вземане би могло да е това , ако към факта на неизпълнение се прибави факта на действия по ограничаване на ползваните услуги и/или факта на изпращане на напомнителни SMS съобщения на неплатените задължения и/или факта на изпращане на покана за доброволно изпълнение в срок, е очевидно погрешно , защото противоречи на правната логика .

А противоречи , тъй-като прекратяването на договора винаги е изрично изявление на воля / чл.87, ал.1 ЗЗД/ и не може да се приравни на тези факти, защото те го предхождат и по същността си представляват форми на опит/ средства/ да се подтикне потребителят да изпълни задълженията си, а щом ги изпълни договорът да се запази , което е в интерес на самия мобилен оператор .

Иначе ако прекратяването с изрично волеизявление не би била непременно необходима предпоставка за пораждането на правото на неустойка , би се стигнало дотам , че за едно и също време, мобилният оператор може да търси два пъти една и съща по размер сума на две отделни правни основания / иск за изпълнение поради забава -чл.79, ал.1, пр.1-во ЗЗД и компенсаторна неустойка- чл. 92, ал.1 ЗЗД / за едно и също неизпълнение на задължение , което не е станало невъзможно /за изпълнение , а само е забавено !?

Доказателство , че е осъществена първата хипотеза / отправено и достигнало до ответника в писмен или в електронен вид волеизявление за прекратяване на договора за мобилни услуги преди да изтече срока му / ищецът не е представил по делото.

Неизпълнението на задължението за заплащане цената на потреблението, сам по себе си не е достатъчен отрицателен юридически факт за възникването на неустоечното вземане.

Ненастъпването / или неустановяването, че е настъпил/ на факта , че ищецът е упражнил правото си да прекрати / развали/ договора преди да изтече срока му е обстоятелство , което възпрепятства възникването му .

Тъй-като при същите предпоставки / неизпълнение и предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги / е уредено да възниква и правото на мобилния оператор да търси / в случая не е необходимо да се обсъжда правната му същност и цел / за разликата между цената без абонамент/ стандартна пазарна по ценова листа / на полученото на лизинг от потребителя мобилно устройство , и преференциалната обща лизингова цена, предвидена да се заплаща за срока на договора за лизинг за ползването му , то претендираното на посоченото по-горе договорно основание, вземане в размер на 266,98 лева, следва да бъдат отречено по същата причина.

По изложените съображения правораздавателният резултат на спора е такъв какъвто е постановен от първоинстанционния съд.

Предвид горното , съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл. 271, ал1 ГПК решение №709 /11.06.2021 г. по гр.д.

№ 3041/2020 г. на ВТРС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4