Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2170 от 17.03.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 34786/2021
Вид
Решение № 2170
Подписан
17.03.2022
В сила
17.03.2022
Състав
СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2170 гр. С, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110134786 по описа за 2021 година

Предявен е иск от “П А” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №, представлявано от А А, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 4 бл., вх.1 ап., че последния дължи на ищеца следните суми: сумата от 1296.95 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. за имот, отчитан с аб. №, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 27.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 192.84 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 15.03.2019 г.

Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно 29.92 лв. главница за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. и 5.78 лв. обезщетение за забава за периода от 30.03.2016 г. до 15.03.2019 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Н“ ЕАД, като начисляваните месечни суми са 1 прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговор, ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, е депозирал такъв, който съдържа доводи по основателността на предявените искове.

Ответникът поддържа становище, че липсват доказателства за наличието на договорни отношения с посочената в исковата молба фирма за дялово разпределение.

Отделно от това отбелязва, че не е налице негов подпис в представения протокол от ОС на ЕС, в която се намира процесния имот, като за последния е записано, че радиаторите са откачени. Според ответника, ищецът не е установил количеството доставена топлинна енергия в процесния имот, както и че топломерът, монтиран в абонатната станция, е проверен и технически изправен, през исковия период.

На самостоятелно основание исковете се оспорват и поради частичното им погасяване по давност, а именно за заявения период преди 27.02.2016 г.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 17573/2019 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника и срещу И Б С за по ½ от следните суми: от сумата от 1296.95 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. и по общи фактури № **********/31.07.2016 г., №/31.07.2017 г. и №/31.07.2018 г., ведно със законна лихва от 27.03.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 192.84 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 15.03.2019 г., сумата от 29.92 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 27.03.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5.78 лв. за периода от 30.03.2016 г. до 15.03.2019 г. Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистрираните от него адреси в НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът, на основание чл.47, ал.6 вр. ал.5 и чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу него.

Видно от нотариален акт от 15.12.2010 г., съставен от нотариус Д А, рег.№ от РНК , ответникът е получил като дарение процесния имот на 15.12.2010 г. от майка си Д Д К. На 23.05.2013 г. ищецът е изпрател нарочно писмо до ответника, с което го е поканил да подаде 2 заявление за разкриване на партида за доставка на топлинна енергия в апартамент №, находящ се в гр.С, ж.к.М 4, бл., вх.1.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

На 25.09.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Н инженеринг“ ООД.

За целта е сключен с последното договор на 04.10.2002 г.

От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че от включените в исковия период отоплителни сезони, едиствено през сезон 2016/2017 г., е извършван реален отчет на монтираните в имота индивидуални разпределители, като данните са отразени в издадените изравнителни сметки. За астаналите отоплителни сезони, в имота на ответника не е осигурен достъп за отчет.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период няма данни за извършени плащания.

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Н инженеринг“ ООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към сградната инсталация единствено за битово гореща вода.

Доколкото от страна на абоната е осигурен достъп за отчет само след отоплителен сезон 2016/2017 г., тогава са снети показанията на двата монтирани в имота водомери.

Разходът на топлоенергия обаче не е определен по тях, а на база, поради констатирано неизправно функциониране. С оглед на това през целия исков период, фирмата за дялово разпределение е процедирала по реда на чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., като е разпределила топлинна енергия, отдадена за битово-гореща вода по норматив, а именно – по 140 л. за едно денонощие за 1 ползвател.

Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 1296.95 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за дялово разпределение от 29.92 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени 3 технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.

На първо място, видно от приетия като писмено доказателство акт от 15.12.2010 г., съставен от нотариус Д А, рег.№ от РНК, на 15.12.2010 г., ответникът Д.К. придобил прцесния имот чрез дарение.

В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на чл.153 от ЗЕ.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “П А” ЕАД на клиенти в гр.С.

Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и 4 срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, одобрени с решение № ОУ1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, приложими доколкото върху прогнозните сметки лихва не се дължи, а такава се начислява върху изравнителната сметка в края на сезона.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 1296.95 лв.

Установеното от експерта, че средствата за търговско измерване, монтирани в имота на ответника /2 бр. водомери/ са неизправни, както и че за два от включените в исковия период отчетни периода не е осигурен достъп за реален отчет, дава основание да се приложи нрмативно заложения разход на битово-гореща вода за имота на ответника, а именно Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Приложението към чл.61, ал.1 от същата.

В същото време ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.

Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа на тях.