Определение № 209 от 20.09.2021, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 602/2021
- Вид
- Определение № 209
- Подписан
- 20.09.2021
- В сила
- 20.09.2021
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.101 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.62 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.1 изр.1 и изр.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 209 гр. Пазарджик , 17.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Минка П. Трънджиева
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20215200500602 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.129 ал.3 и ал.4 от ГПК.
Обжалвано е определение на Пазарджишки районен съд №623 от 26.03.2021г. постановено по гр.д.№20205220103083 по описа на същия съд за 2020г. с което е прекратено производството по делото.
В частната си жалба с вх.№240 от 19.04.2021г. ищецът в производството „Е.Б.Х.“ ЕООД, ЕИК-204479856, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“Света С.“ №8, ет.1, офис 101, представлявано от управителя Н.М.В., гражданин на Руската Федерация, чрез адв. Б. В. П. от САК се поддържа, че обжалваното прекратително определение е неправилно. Твърди се, че исковият съд с разпореждане №836 от 18.02.2021г. е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищцовото дружество-частен жалбоподател да внесе държавна такса по предявения иск в общ размер на 6732.44лв по пера по 25 пункта и да уточни част от вещите за които е предявен иска, като таксата е изчислена по пера въз основна на описанието на движимите вещи, предмет на предявените искове по чл.108 от ЗС в 25 пункта в уточняваща молба от 04.10.2018г. и посочената цена на вещите по всеки пункт. Твърди се, че в този случай, съдът не е взел в предвид факта, че със същата молба размерът на предявения иск е намален, съобразно констатациите на експертна оценка, изготвена на 05.09.2018г. като общата цена на иска е посочена в 1 размер на 65849лв. Твърди се още, че с молба изпратена по пощата от 24.02.2021г. ищецът е посочил на съда, че размерът на дължимата държавна такса е неправилно определен и счита, че тя е в размер на 3145.16лв, изчислена съгласно оценката на вещите, изготвена на 05.09.2018г., като със същата молба е направено и уточнение относно вещите предмет на иска, съгласно указанията на съда. Посочва се още, че с втора молба, също изпратена по пощата на 11.03.2021г. в рамките за отстраняване на нередовности дружеството-ищец е помолило съда, в случай че счита, че исковата молба продължава да бъде нередовна, да му бъдат дадени допълнителни указания. Жалбоподателят посочва, че съдът не се е произнесъл изрично по наведените от ищеца съображения досежно размера на държавната такса и въпреки искането за предоставяне на допълнителни указания, ако ИМ е нередовна според съда, последният прекратил производството по делото. Счита, че прекратителното определение е неправилно тъй като съдът е приел, че указанията му не са изпълнени, без да се произнесе по действителния размер на държавната такса така както е посочен от ищеца и не е дал указания на ищеца за плащане на държавната такса в намаления размер.Счита, че съдът е нарушил чл.2 и чл.101 от ГПК като не е оказал защита и съдействие на накърнени на ищеца лични и имуществени права и да даде указание за нередовност на всяко процесуално действие и че стремежът на съда е производството по делото да бъде прекратено, без произнасяне по съществото на спора. Моли да се отмени обжалваното прекратително определение и се върне делото на Районен съдПазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.
С молба вх.№10625 от 11.06.2021г. ищецът „Е.Б.Х.“ ЕООД, ЕИК204479856, адресирана до съда, е направено изявление от процесуалния представител на дружеството за отказ от предявените искове срещу ответниците Г.И Е. Г.и и е поискано производството по делото да бъде прекратено.
Във връзка с дадени от исковия съд указания на ищеца дали поддържа частната си жалба против прекратителното определение №623 от 26.03.2021г. постановено по гр.д.№20205220103083 по описа на същия съд за 2020г., с молба с вх.№14044 от 29.07.2021г. дружеството-ищец е заявило, че поддържа частната си жалба с вх.№240 от 19.04. 2021г. срещу прекратителното 2 определение №623 от 26.03.2021г.
За да прекрати исковото производство поради невнасяне на следващата се държавна такса от ищеца за предявените от него искови претенции Пазарджишкият районен съд в прекратителното си определение №623 от 26.03.2021г. е приел, че във връзка с депозирана искова молба от ищеца „Е.Б.Х.“ ЕООД, ЕИК-204479856, със седалище в гр.С., против Г.И Е. Г.и от гр.Пазарджик, за ревандикация на движими вещи, същата е била оставена с разпореждане №836 от 18.02.2021г. без движение с дадени указания в едноседмичен срок ищецът да внесе държавна такса в размер на 6732.44лв и да представи платежния документ и да конкретизира две от претенциите си по пункт 14 и пункт 16 от уточнителна молба от 04.10. 2018г. Посочено е още, че разпореждането е връчено на ищеца на 11.03. 2021г., като във връзка с последното от ищеца са постъпили две молби-първата с вх.№3378 от 25.02.2021г. и молба от 12.03.2021г., като с първата молба ищецът е изразил становище, че дължимата държавна такса е в размер на 3145.16лв,която според ищеца била внесена, а с втората молба се отстранявали нередовности по претенциите по пункт 14 и пункт 16, като с втората молба ищецът е посочил, че ако съдът счете че исковата молба е нередовна, да даде допълнителни указания. Исковият съд е посочил още, че след извършена справка по книжата на делото е констатирал, че дължимата от ищеца държавната такса в размер на 6732.44лв не е внесена, липсва представен документ по делото въпреки дадените в тази връзка указания,както и липсват данни по делото ищецът да е внесъл ДТ в размер на 3145.16лв, в каквато насока са изложени от него твърдения в молбата си от 25.02.2021г.Въз основа на тези установени по делото факти, исковият съд е направил извод, че констатираните нередовности на ИМ не са отстранени в пълен обем, съгласно указанията, дадени в разпореждането от 18.02.2021г. тъй като не е внесена дължимата за образуване на съдебното производство държавна такса.Посочено е още, че молбата на ищеца от 25.02.2021г. не може да бъде възприета като такава по чл.63 от ГПК-за продължаване на срока, тъй като от съдържанието й се извлича искане на страната да й бъде дадена процесуална възможност да отстрани евентуално други нередовности на ИМ, но не и тези които са били в обхвата на разпореждането от 18.02.2021г., считайки ги за отстранени. Изложен е и аргумент, че съдът не е служебно задължен да дава повторна или поредна възможност на страната да изпълни вече дадени 3 указания по чл.129 от ГПК извън хипотезата на чл.63 от ГПК, какъвто не е бил процесния случай. Посочено е още, че срокът за отстраняване на нередовностите на ИМ е изтекъл на 18.03.2021г.-присъствен ден, като в този едноседмичен преклузивен срок, а и към момента на постановяване на прекратителното определение, нередовността на ИМ не е отстранена.
Тези доводи не се споделят от настоящата въззивна инстанция.
Първоначално исковото производство за ревандикация на движимите вещи, описани в исковата молба на дружеството, е образувано на 14.09.2018г. под гр.д.№12010/2018г.,състав І-10, по описа на Софийски градски съд, с цена на иска от 138562.59лв. Като приложение към исковата молба е посочено, че ищецът представя вносна бележка за заплатена държавна такса, но без посочени размер на таксата и индивидуализация на документа с номер, дата, банкова сметка, адресат и вносител /пункт последен/. Към исковата молба няма приложен платежен документ за заплатена държавна такса по сметка на съда за исканата ревандикация на движимите вещи. Указания на съда за нередовност на исковата молба и за внасяне на държавна такса за така заявените претенции не са давани на този етап от производството.
Производството е прекратено с определение от 09.10.2018г. и е изпратено от СГС по подсъдност на Районен съд –С., където първоначално е образувано под №70843 от 06.11.2018г., повдигната е препирня за подсъдност пред Апелативен съд –С. (определение №549659 от 29.11.2018г.), разрешена в полза на СРС като родово компетентния съд по спора /опр.№359 от 31.01.2029г. по ч.гр.д.№6007/ 2018г./), отново образувано пред СРС под №8847/2019г. от 13.02.2019г. Районният съд също не е давал указания на ищеца за внасяне на следващата се държавна такса нито я е определил по размер, отстранявани са други нередовности, като държавна такса по това дело също не е внасяна. С определение на СРС №194412 от 08.09.2020г. е прекратено производството по делото пред този съд и същото е изпратено по компетентност на Пазарджишки районен съд, където е образувано под гр.д.
№3083 от 03.11.2020г., като по делото е проведено първо редовно заседание на 09.02.2021г. по което е извършен доклад по делото, събрани са писмени и гласни доказателства и са приобщени към доказателствения материал по делото, и същото е било отложено за второ открито заседание за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза за 13.04.2021г. В същото заседание на 4
09.02.2021г. /л.46 от делото и стр.3 от протокола от откритото съдебно заседание/ исковият съд за първи път констатира че не е внесена следващата се държавна такса по заявените в 25 пункта претенции, определя я в размер на 6732.44лв и дава срок на ищеца да бъде внесена до провеждане на следващото открито съдебно заседание, насрочено за 13.04.2021г., с указания, че при невнасяне на таксата в посочения срок, делото ще бъде прекратено или съдът е определил срок за отстраняване на тази нередовност, по-голям от законово предвидения от една седмица, който е равен на повече от 2/два/ календарни месеца или около 8 /осем календарни седмици/ или в случая е налице хипотезата на чл.62 ал.3 от ГПК санираща валидността на действие, извършено в определен от съда срок, по-голям от законово установения, тоест съдът е бил длъжен да изчака изтичането на така определения от него срок предоставен на ищеца за отстраняване на констатираната нередовност в ИМ преди да се произнесе по прекратяването на делото. Между двете открити заседания, проведеното на 09.02.2021г. и насроченото за 13.04.2021г., на 18.02. 2021г. исковият съд повторно констатира същата нередовност на исковата молба поради невнесена държавна такса / първата констатация е в откритото съдебно заседание на 09.02.2021г./ по така заявените множество ревандикационни претенции в размер на 6732.44лв., указал е на ищеца да внесе посочената сума като държавна такса в едноседмичен срок /без да излага мотиви защо и на какво основание ревизира и редуцира първоначално определения срок даден на ищеца да ги внесе до следващото съдебно заседание при положение, че ДТ е значителна по размер/ и в същия срок да представи копие от платежния документ по делото /определение №836 от 18.02.2021г./.Преди да бъде връчено копие от разпореждането за оставане на ИМ без движение на ищеца, е постъпила молба от последния с вх.№3378 от 25.02.2021г., в която се оспорва така определения размер на държавната такса като според ищеца последният дължи за предявените си искове държавна такса от 3145.16лв. Изрично ищцовото дружество чрез процесуалния си представител адв. П. заявява в молбата си /л.67/, че държавната такса от 3145.16лв, изчислена съгласно оценка на вещите, изготвена от 05.09.2018г., е внесена в пълен размер. Копие от вносен платежен документ за таксата не се представя с молбата нито ищецът препраща към такъв валиден и намиращ се в кориците на делото. С настоящата частната жалба също не се представя копие от твърдения вносен платежен документ нито са направени уточнения 5 кога реално е извършено плащането на сумата от 3145.16лв.
Преди да се произнесе с обжалваното прекратително определение исковият Пазарджишки районен съд във връзка с постъпилите молби нито е указал на ищеца да представи копие от вносния документ тъй като такъв липсва да е представен от него и приложен по делото/така както се твърди в тях/, както и не е отговорил на оспорването на ищеца досежно размера на дължимата държавна такса, нито му е разяснил методиката и начина по който съдът е стигнал до този си извод относно определения от него и посочен по делото размер държавна такса, дължим от ищеца от 6732.44лв. Вместо това и без да съобрази, че първоначално дадения от него на ищеца срок за отстраняване на нередовностите по държавната такса е до 13.04.2021г. при липса на каквито и да било мотиви и основания за редуциране на срока за отстраняване на нередовностите, районният съд позовавайки се на формално изтичане на едноседмичния срок за отстраняване на нередовности на ИМ, е прекратил производството на дата 26.03.2021г. или 18дни преди да изтече първоначалния краен срок за отстраняване на нередовностите.