Решение № 78 от 25.10.2021, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Разлог, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Александър Трионджиев при участието на секретаря Катя Бл. Самарова като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Гражданско дело № 20211240100882 по описа за 2021 година

Производството е инициирано въз основа на искова молба, с правно основание чл.128, т.2, във вр. чл.59, във вр. чл.357, ал.1 от КТ, във вр. чл.12 от НСОРЗ, във вр. чл.25 от Колективния трудов договор от 11.06.2018 г. и чл.24 от Колективния трудов договор от 17.08.2020 г., предявена от П.П.Х., ЕГН*, против ДГ„М.п.“-Д.

С исковата молба се твърди, че по силата на Трудов договор №1 от 01.11.2017 г. ищцата се намира в трудови правоотношения с ответната детска градина, заемайки длъжност „учител“, като от 04.01.2018 г. до подаване на иска е член на синдикална организация. Заявява, че към трудовия договор са сключени и допълнителни споразумения, с които е бил увеличен размерът на брутното трудово възнаграждение. Навеждат се доводи, че на 11.08.2018 г. и на 17.08.2020 г. са подписани два Колективни трудови договора за системата на предучилищното и училищното образование между Министерство на образование и науката, СРСНПБ, СДСОРБ и СБУ към КНСБ, С„О“ към КТП, НУС към КНСБ.

Според ищеца в колективните трудови договори е уговорено /чл.25 от първия и чл.24 от втория/, че: при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, за които се заплаща трудово възнаграждение, се зачитат изцяло за придобит трудов стаж и професионален опит по смисъла на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата придобития трудов стаж до 01.07.2007 г. по трудово или служебно правоотношение. Също така, според активно легитимираната страна, в тях е разписано, че на основание чл.26 от първия и на основание чл. 25 от втори колективен трудов договор се зачита трудовият стаж, придобит след 01.07.2007 г., в друго предприятие на сходна или същия характер работа или професия, съгласно чл.12, ал.4 от Наредбата за структура и организация на работната заплата.

В обстоятелствената част на исковата молба ищцата посочва придобития от нея трудов стаж и професионален опит в размер на 10 години в периода от 01.09.1996 г. до 01.07.2007 г. В тази връзка заявява, че със Заповед №88 от 24.04.2018 г. е признат придобитият от ищцата трудов стаж преди 01.07.2007 г., въз основа на който било увеличено допълнителното й трудово възнаграждение с 10%, считано от 01.02.2018 г., а това допълнително трудово възнаграждение получавала четири месеца – до месец юни, включително, след което ползвала неплатен отпуск. След завръщането си на работа септември 2018 г., посоченото допълнително трудово възнаграждение за придобития стаж преди 01.07.2007 г. не й било изплащано до май 2020 г., тъй като работодателя не признавал 1 трудовият й стаж като такъв, респективно не е начислявал 10% за допълнително трудово възнаграждение. Във връзка с това било инициирано гр.д. №412 от 2020 г. по описа на Рг.РС, по което било постановено решение, с което са уважени предявените от П.Х. искове.

Ищцата твърди, че за периода от м.06.2020 г. до м.12.2020 г. работодателят също не е заплатил полагащото й се допълнително трудово възнаграждение в размер на 10%. /по 1% за всяка година трудов стаж до 01.07.2007 г./. Според активно легитимираната страна отказът на ответника е в противоречие с разпоредбата на чл.24 от действащия колективен трудов договор от 2020 г. и чл.25 от колективен трудов договор от 2018. В тази връзка и позовавайки се на чл.57 от КТ, твърди, че колективните трудови договори са приложими за нея, тъй като е член на КТП. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени правни доводи, касаещи разпоредбите на КТД, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 01.07.2007 г. на ПМС № 4 от 14.01.2007 г., като съгласно същите ищцата счита, че е следвало да получава допълнително трудово възнаграждение в размер на 10% от основното й трудово възнаграждение.

Според П.Х. неизплатеното й допълнително трудово възнаграждение възлиза на обща стойност от 669.09 лева, от които: за м.06.2020 г. – 108.50 лева, за м.07.2020 г. – 108.50 лева, за м.08.2020 г. – 108.50 лева, за м.09.2020 г. – 108.50 лева, за м.10.2020 г. – 108.50 лева, за м.11.2020 г. – 94.04 лева, за м.12.2020 г. – 32.55 лева.

Настоява се ответникът да бъде осъден да заплати посочените по-горе суми, ведно със законната лихва считано от падежа на всяко месечно трудово възнаграждение до окончателното изплащане. Претендират се и сторените по делото съдебни разноски.

Като писмени доказателства към исковата молба са представени преписи от следните писмени документи: Трудов договор № 1 от 01.11.2017 г., Допълнително споразумение № 7 от 07.01.2019 г. към Трудов договор №1, Допълнително споразумение №17 от 15.01.2019 г. към Трудов договор №1, Допълнително споразумение №24 от 22.01.2020 г. към Трудов договор №1, Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 11.06.2018 г., Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 17.08.2020 г., Удостоверение, издадено от Регионален синдикат образование КТ„П“ към ДГ„МП“, Трудова книжка на П.Х., Решение по гр.д. №396 от 2020 г. по описа на Рг.РС, Решение по в.гр.д. №50 от 2021 г. по описа на Бл.ОС, Заявление от П.Х. и Г.П. до Директора на ДГ„М.П.“, Писмо с изх. №337 от 01.07.2021 г. от Директора на ДГ„М.П.“ до П.Х. и Г.П., Заповед №46 от 20.01.2021 г. на Директора на ДГ„М.П.“.

Исковата молба е редовно връчена на ответната страна на 20.07.2021 г., като последната не е подала отговор.

В проведеното открито съдебно заседание /единственото преведено такова/ ищцовата страна се явява лично и със своя процесуален представител – адвокат Е.Я.. Поддържа предявения иск.

Ответникът, въпреки редовното му уведомяване, не есе явява и не изпраща представител.

В хода на откритото съдебно заседание е изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

След изслушване на експертното заключение процесуалният представител на ищцата е поискал да измени иска посредством намаляване на претенцията. Подобно намаляване, обаче, не е допуснато, тъй като не е уточнено дали намаляването се иска в хипотезата на частичен отказ от иска или на частично оттегляне на иска относно частта, с която предстои да бъде намален. /В тази връзка следва да се посочи, че съгласно съдебната практика, в хипотеза, когато се касае до намаляване на претенцията, изменението на иска се съчетава с частично оттегляне - чл.232 от ГПК или частичен отказ - чл.233 ГПК, от иска. И именно поради това обстоятелство и доколкото определенията, с които съдът се десезира от разглеждане на спора, подлежат на самостоятелно обжалване, то и определението, с което при намаление на претенцията производството частично се прекратява, също ще подлежи на самостоятелно обжалване. В този смисъл е Решение №114 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д.

№1357/2016 г., II г.о., ГК. С оглед на изложеното и доколкото ищцовата страна и нейният адвокат не са уточнили дали става въпрос за намаляване посредством частично оттегляни или посредством частичен отказ, а и доколкото процесуалният представител изрично е 2 заявил, че се отказва от изменението на иска, подобно изменение на иска не е извършено в първото открито съдебно заседание./

Депозираната искова молба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея, като са налице положителните процесуални предпоставки за иницииране на производството и в същото време отсъстват отрицателни такива.

Разгледана по същество исковата претенция се явява частично основателна, а съображенията за това са следните:

В производство като настоящото в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между страните и наличие на действащи колективни трудови договори през исковия период, както и обстоятелството, че колективните трудови договори са приложими спрямо ищеца и са породили сочените в исковата молба права. Също така в тежест на ищеца е да докаже и дължимостта на претендираното допълнително трудово възнаграждение по чл.25 от КТД от 2018 г. и чл.24 от КТД от 2020 г. и неговия размер.

В случай, видно от Трудов договор №1 от 01.11.2017 г., Допълнително споразумение №7 от 07.01.2019 г. към Трудов договор №1, Допълнително споразумение №17 от 15.01.2019 г. към Трудов договор №1, Допълнително споразумение №24 от 22.01.2020 г. към Трудов договор №1, Трудова книжка на П.Х., Решение по гр.д. №396 от 2020 г. по описа на РС-Рг, Заявление от П.Х. и Г.П. до Директора на ДГ„М.П.“, Писмо с изх. №337 от 01.07.2021 г. от Директора на ДГ„М.П.“ до П.Х. и Г.П., Заповед №46 от 20.01.2021 г. на Директора на ДГ„М.П.“, преписи от които са представени като писмени доказателства към исковата молба, ищцата и ответникът са се намирали в трудово правоотношение от 01.11.2017 г., като в процесния период – от м.06.2020 г. до м.12.2020 г. те са били обвързани от същото това трудово правоотношения, за което няма данни да е било прекъсвано в този времеви интервал. Само за пълнота следва да се посочи, че тези обстоятелства не се оспорват от ответника. От горното може да са направи обоснован извод, че ищецът и ответникът са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което всеки един от тях е поел конкретни задължени към насрещната страна.

Спорният момент по делото се свежда до това дали на П.Х. се е дължало допълнително трудово възнаграждение за периода от м.06.2020 г. до м.12.2020 г., представляващо допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, придобити за времето от 01.09.1996 до 01.07.200 г. /общо 10 г. трудов стаж, равняващ се според ищцата на 10% допълнително трудово възнаграждение върху основното такова/.

Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, съгласно разпоредбата на чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в сила от 1.7.2007 г. /НСОРЗ/, се заплаща в процент върху основната заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Това трудово възнаграждение по смисъла на чл.6, ал.1 от същата наредба има задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща винаги, когато са налице законоустановените условия за получаването му. На основание чл.66, т.7 от КТ, подобно възнаграждение трябва да се уговори от страните в трудовия договор. Съгласно чл.12, ал.2 и ал.4 от НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на КТ за времето, през което работникът е работил в предприятието /в същото предпиятие, в което работи към момента, когато следва да получи това допълнително трудово възнаграждение/, както и трудовият стаж, придобит в друго предприятие по смисъла на §1 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.

Тоест, не всеки трудов стаж, съгласно законодателя, се взема предвид при определяне размера на възнаграждението по чл.12 от НСОРЗ, а само този, придобит при съответния /същия/ работодател, както и стажът, придобит при друг работодател, но на сходна или същата работа, длъжност или професия. Изключение от това правило въвежда до известна степен разпоредбата на пар.1 от ЗР към НСОРЗ, където е разписано, че за работници и служители, които към момента на влизане в сила на наредбата, се намират в трудово правоотношение със същия работодател, както и в случаите на промяна на работодателя по чл.123 и 123а от КТ, размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, определен по реда на наредбата, не може да бъде по-малък от размера 3 на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа, определено в процент и получавано в размер по реда на отменената Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с Постановление №133 на МС от 1993 г. Това означава, че само онези работни, които към и след 01.07.2007 г. работят при същия работодател, при когото са работили и преди тази дата, ще запазят процента на трудовото допълнително възнаграждение, определен по отменената и вече недействаща Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения и ще им бъде зачетен трудовият стаж, придобит преди 01.07.2007 г., независимо дали е придобит на сходна длъжност, на същата длъжност или на различна такава. Условие за това, обаче е, работникът да работи при онзи работодател, при когото е работил и преди 01.07.2007 г. или промяната на работодателя да е настъпила при условията, визирани в чл.123 и чл.123а от КТ.