Решение № 334 от 20.09.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Д., 20.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело ....223230200130 по описа за 2022 година И установи следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от О.Д. с ЕИК ..........., представлявана от С. Г. – ...... срещу Наказателно постановление № НЯСС-257/06.12.2021 г. на Председател на ДАМТН, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1 т. 3 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл. 200, ал.

1 т. 39 и ал. 4 от ЗВ е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2 000 лева.

В съдебно заседание страните не изпращат представители. Изразява се писмено становище по жалбата. По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и необосновано. Въззиваемата страна оспорва жалбата с молба атакуваното НП да бъде изцяло потвърдено.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Д.кият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати 1 съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, в присъствие на един свидетел /свидетел при констатиране на нарушението/, надлежно е връчен и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.

Следва да се отбележи, че процесното нарушение е установено при извършена проверка на 31.03.2021 г., респективно на тази дата е установен и нарушителят, поради което и в тази насока възраженията на жалбоподателя са неоснователни, тъй като малко над два месеца след установяване на нарушението, е бил съставен АУАН.

С оглед изложеното съдът намира, законосъобразно във формално-правен аспект. че обжалваното

НП е

От фактическа страна съдът установи следното:

На 31.03.2021 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите от св. Д. Я.-К. в присъствието на св. Я. Д., била е извършена проверка на язовир „.....“, находящ се в поземлен имот № ..... в землището на с. ....., О.Д., Акт за публична общинска собственост № ............ г. собственост на О.Д., за което е съставен Констативен протокол № 05-02-14/01.04.2021 г. /л. 23/ В следствие на проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че не е ремонтирана нивомерната рейка и не изпълнява функцията си, наличен е един елемент от същата, който не достига водното ниво, закрепен на първия стълб от дървен пристан.

Т. е. в хода на тази проверка било констатирано, че не е изпълнено задължителното предписание, дадено в Констативен протокол № 05-0212/07.04.2020 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ /л. 29/, а именно: Да се ремонтира нивомерната рейка, със срок на изпълнение 30.09.2020 г.

Предвид констатираното, на 10.06.2021 г. св. Д. Я.-К. в присъствието на св. Я. Д., след надлежно връчена покана /л. 21-22/ съставила АУАН № 05093/10.06.2021 г., в който вменила на жалбоподателя извършено на 31.03.2021 г. административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.

Поради неявяването на ....а или упълномощено от него лице, АУАН е бил съставен в негово отсъствие, съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. АУАН е бил предявен и връчен по надлежния ред на С. И. Г. - .... на О.Д., документирано с подписа й, като при предявяване на акта същата, в качеството си на .... на О.Д. не се е възползвала от правото си на възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано писмено възражение по акта.

Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя, предвид 2 констатираното по-горе нарушение, на 06.12.2021 г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № НЯСС-257 от Председателя на ДАМТН, в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка.

В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за нарушението на чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, на основание чл.

200, ал. 1, т. 39 и ал. 4 от ЗВ на жалбоподателя била наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2 000 лв.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН, и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани в качеството на свидетели в съдебно заседание, актосъставителят К. и св. Д. потвърждават съответно констатациите в акта и в НП, и законосъобразното съставяне на АУАН. Съдът кредитира показанията им, като обективни и непротиворечащи на приложените по делото писмени доказателства.

При описаната фактическа обстановка и след анализ на приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът формира следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, „Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 – от 1 000 до 20 000 лв.“

От обективна страна визираната в чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите отговорност е налице, когато не е изпълнено задължително предписание по спазване на законодателството, издадено от оправомощен за това орган.

Предмет на нарушението не са дадените задължителни указания, а тяхното неизпълнение в срок, поради което настоящият състав не би могъл да се произнесе по законосъобразността им. Няма данни това предписание, издадено от длъжностно лице от ГД НЯСС на ДАМТС да е оспорено и от него е възникнало задължението, което е негово съдържание. Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат.

Формата на изпълнителното деяние на процесното нарушение по чл.

190а, ал. 2 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите е бездействие и се изразява в това, че О.Д., не е изпълнила задължително предписание, дадено в констативен протокол № 05-02-12/07.04.2020 г. на Главна дирекция „Надзор 3 на язовирните стени и съоръженията към тях“.

Съгласно Акт № ............ г. /л. 31/, язовир „.....“ е публична общинска собственост, с предоставени права за стопанисване и управление на О.Д., т. е.

О.Д. се явява собственик на язовира. Безспорно е в настоящия случай, че с констативен протокол № 05-02-12/07.04.2020 г. са дадени задължителни предписания за изпълнение, като на О.Д. е вменено задължението да изпълни предписанието. Безспорно е също така, че констативният протокол е получен от Общината.

С други думи - О.Д. се явява субект на нарушението, за което е наказана.

Обстоятелството, че язовирът и бил отдаден на концесия не освобождава О.Д., като собственик на същия от задълженията й по чл. 139, ал. 1 и чл. 190а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за водите.

При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите за доказано. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и е постановено при пълнота на доказателствата.

Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна.

Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.

Извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното постановление с материалния закон, съдебният състав намира, че наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, като повторно, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 22 от ДР на Закона за водите, „повторно” е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

Видно от приложеното по делото на л. 11 Наказателно постановление № НЯСС-439 от 29.11.2018 г., издадено от К.М.В. – ... на ДАМТН, влязло в сила на 04.11.2019 г., на О.Д., за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал.

1, т. 3 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева. Това обстоятелство изрично е посочено и от наказващия орган в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление.

4

Нарушението, предмет на настоящото дело, е извършено на 01.10.2020 г., т. е., в едногодишния срок от наказването на О.Д. с НП № НЯСС-439 от 29.11.2018 г., издадено от К.М.В. – з... на ДАМТН, влязло в сила на 04.11.2019 г. за същия вид нарушение, поради което е налице квалифициращият признак „повторност“.

Законосъобразно, на основание чл. 200, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 39 от Закона за водите, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на О.Д..

По отношение на наложеното наказание:

Предвидената имуществена санкция по чл. 200, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 39 от Закона за водите е в размер от 1 000 до 50 000 лв. Правилно административнонаказващият орган е определил размера на имуществената санкция малко над минимума, а именно – в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, отчитайки, че нарушението е повторно.

Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по следните съображения:

Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е. маловажността е конкретна преценка на степента на обществената опасност на нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид.

Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици не е основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението е формално. Следва да се отчете и обстоятелството, че нарушението не е първо по рода си, като е налице квалифициращият признак „повторност“. Липсват и обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението.

5

Високият размер на наказанието глоба, респективно имуществена санкция също не е основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, нещо повече – този размер на наказанието глоба, съответно имуществена санкция определен от законодателя, сочи на висока степен на обществена опасност на деянието.

Следва да се има предвид и значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, което техническо състояние и безопасна експлоатация са пряко свързани с опазването на човешкия живот и здраве.

В този смисъл становището на административнонаказващия орган, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН е законосъобразно. В тази насока е и константната съдебна практика.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна – ДАМТН искане, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм., бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой свидетели двама, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева.