Решение № 7818 от 22.11.2017, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 21.11.2017 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д.

№ 6203 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът

Р.М.М., твърди, че на 22.12.2012 г. на пътя гр.Варна – гр.Добрич на около 100 м. преди разклона за с. Зорница, водача на лек автомобил „ВАЗ 2102”, ДК № ********С.В.С., изгубил управление над автомобила си, и навлязъл в насрещната лента за движение, като челно се ударил в управлявания от ищеца М. лек автомобил марка „Мазда” 323, ДК№ ********. Вследствие на

ПТП ищецът получил множество травматични увреждания, подробно описани в исковата молба, като излага, че е понесъл и разходи за лечението и възстановяването си. Сочи, че в управлявания от него автомобил е пътувало и собственото му куче, което в резултат на горното ПТП било починало. В исковата молба се излага още, че водачът на увреждащия лек автомобил бил признат за виновен с влязло в сила Решение № 334 от 24.02.2015 г. по н.а.х.д. № 5762 по описа за 2014 г. на Варненски районен съд. Гражданската отговорност на водача на лек автомобил „ВАЗ 2102”, ДК № ********С.В.С., била застрахована при ответника „Д.З.” АД. Моли да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 240 000 лв., представляваща обезщетение на претърпените от Р.М.М. неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 22.12.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на ПТП – 22.12.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5144 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът „Д.З.” АД оспорва предявените искове по основание и размер. Излага, че независимо от влязлото в сила решение по горното наказателно дело, без да оспорва участието на застрахования водач в ПТП на 22.12.2012 г., твърди, че основната вина за настъпване на произшествието е на Агенция „Пътна инфрастуктура”. За последната излага, че е натоварена със задължението да стопанисва пътния участък, на който е реализирано застрахователното събитие и да го поддържа с грижата на добър стопанин в състояние, осигуряващо нормалното му и безпроблемно експлоатиране.

Неизпълнението на това задължение, изразило се в непочистване на пътя от снега и леда, неопесъчаването и необозначаването му като опасен път, било поставило според ответника, водача на лекия автомобил „ВАЗ 2102”, ДК № ********С.В.С., пред обективна невъзможност да контролира управляваното от него МПС и да предотврати реализирането на произшествието. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца за когото твърди, че е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва твърдението в исковата молба всички описани травми и страдания да са причинени от пътнотранспортното произшествие. Оспорва основателността на претенцията за имуществени вреди. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП – 22.12.2012 г. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно. Претендира присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника – Агенция „П.И.” ( АПИ ), е заявило становище за неоснователност на предяввените искове. Оспорва претенцията за репариране на неимуществени вреди по размер като завишена. Оспорва твърдението на ответното застрахователно дружество, че Агенция „П.И.” не била изпълнила задължението си за снегопочистване на пътя гр.Варна – гр. Добрич и в частност на участъка около разклона за с. Зорница. Излага в тази връзка, че на 30.05.2011 г. между АПИ и ДЗЗД „Североизток груп” гр. Варна бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка № Д – 22/30.05.2011 г. с предмет: „Поддържане/ превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни работи при аварийни ситуации/ на 712.30 км. републикански пътища, стопанисвани от АПИ – Областно управление – Варна, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата”. Договорът бил със срок на действие от 48 месеца, считано от 01.06.2011 г. Поддържа, че съгласно клаузите на цитирания договор изпълнителят е бил длъжен да предприеме всички необходими действия за осигуряване на безопасни условия за движение, както и опазване на пътищата и пътните принадлежности, като бил длъжен да започва работа веднага след появяване на необходимост от това. Излага, че на процесната дата 22.12.2012 г. в дневника за зимно дежурство изрично било отбелязано, че към 16.39 часа на територията на Варненска област 30 машини обработват пътищата от републиканската пътна мрежа.

Оспорва пряката причинна връзка между състоянието на пътното платно и вредоносния резултат, като сочи, че не състоянието на пътя е оказало непосредствено въздействие върху ситуацията.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

По делото е установено, а и не се спори между страните, че на 22.12.2012 г. около 13.50 часа на пътя гр.Варна – гр.Добрич на около 100 м. преди разклона за с. Зорница, възникнало ПТП с участници: МПС марка „Мазда 323”,

ДК№ ********, управлявано от ищеца Р.М.М., и МПС „ВАЗ 2102”, ДК № ********с водач С.В.С..

Механизмът на ПТП се установява от изслушаната и приета по делото комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице описва следния механизъм на транспортното произшествие: на 22.12.2012 г. около 13.50 часа на пътя гр.Варна – гр.Добрич, на около 100 метра след разклона за с. Зорница – област Варна в посока към гр. Добрич се е движил лек автомобил „ВАЗ 2102”, ДК № ********, управляван от С.В.С. със скорост от около 50 км./ч. От снимките и от протокола за оглед било видно, че дясната лента, която е в посока гр. Добрич, била с отделни снегонавявания, а лявата лента за обратната посока към гр. Варна била частично затрупана с преспи от сняг с височина от около 80 см., като натрупването достигало до 1.20 м. вляво от осевата линия. Двете ленти били частично заледени под снега. Към определен момент устойчивото движение на лек автомобил „ВАЗ 2102” се нарушило поради преминаване през пряспа или заледен участък, задните му колела започнали да се приплъзват странично и автомобилът влязъл в режим на странично занасяне, като се насочил на ляво и когато предната му част навлязла в лявата пътна лента е настъпил челен кос удар в движещия се насреща в посока към гр. Варна лек автомобил „Мазда 323”, ДК№ ********, управляван от ищеца Р.М.М., също със скорост от около 50 км./ч. Експертизата сочи, че няма данни за техническа неизправност на лек автомобил „ВАЗ 2102”, като конструктивно в него било заложено да се занася повече на лед и сняг, защото бил със задни задвижващи колела, но не повече от друга марка автомобил. Вещото лице е заключило, че безспорно заснежените и заледени участъци са допринесли за загубата на устойчиво движение. При опесъчен път със зимни гуми значително по – трудно ще настъпи странично плъзгане и пробоксуване на задните колела. Автомобилът управляван от ищеца бил заводски оборудван с триточкови предпазни колани на предните седалки и на задните външни седалки. Само на средното място на задната седалка коланът бил двуточков. По технически път не можело да се установи дали коланите са били използвани, тъй като на черно – белите копия на снимките от фотоалбума нищо не се виждало. Медицинската част на комплексната експертиза установява, че вследствие на ПТП ищецът Р.М. е имал кръвонасядания и разкъсно-контузна рана по долната повърхност на брадата, кръвонасядане в областта на гръдния кош, контузия на гръдния кош, счупване на пето дясно ребро, кръвонасядания в областта на десния горен крайник, долните крайници, счупване на двете петни кости. Описаните увреждания се дължали на действието на твърди тъпи предмети от интериора на автомобила. При възникналото ПТП тялото на пострадалия е политнало напред и на ляво и от волана, който е деформиран в посока на ляво са получени най – вероятно лицевата травма и със сигурност гръдните травми.

Бордтаблото е причинило травмата на долните крайници, а петите били счупени от педалите. Поради лошото качество на снимките от фотоалбума било невъзможно да се направи извод за това дали ищецът е бил с поставен предпазен колан с оглед деформациите на автомобила около неговото място. Според вещото лице при деформации на автомобила около това място е възможно да бъдат получени тези увреждания и при поставен предпазен колан. Вещото лице сочи, че в медицинската документация нямало описани увреждания, които да мотивират или не, че пострадалия е бил с поставен обезопасителен колан по време на ПТП.

В хода на настоящото производство е изслушана и приета съдебно – медицинска експертиза ( СМЕ ) – първоначална и допълнителна, които съдът също кредитира като обективни и компетентно изготвени. Заключението на първоначалната СМЕ е, че ищецът е получил счупване на двете петни кости и контузия на главата и гръдния кош. Относно представените фактури и касови бонове вещото лице сочи следното: фактура за плака за пета на стойност 2480 лева – относима; две фактури от „Еврохоспитал” на л. 35 от делото за по 810 лева за оперативно лечение – фактурите били за дейности, които се покриват от НЗОК и не било ясно защо е избрана дейност срещу заплащане с лични средства, а не по здравна каса. Ищецът имал избор да се обърне към друго лечебно заведение, което работи с касата.; Фактура за лекарства и медицински консумативи на стойност 54.80 лв. на л. 36 от делото – според вещото лице не може да се прецени, тъй като не са описани лекарствата и консумативите, а касовият бон бил за по – малка сума. От приложените на л. 37 от делото касови бонове относими били този за Репарил за 14.24 лв., Кетонал и Парацетамакс и бон за 21.45 лв. за марлени компреси и Оксикорт. Останалите бонове не можело да се прецени за какво са. За касовите бонове на л. 38 от делото – общо 5 на брой за марли и препарати, вещото лице сочи, че и петте са относими към лечението и възстановяването. На л. 39 – трите касови бона за Касарелто и Ноотропил са преценени като относими. На л.40 – фактура за потребителска такса за общо 19 дни в две различни години – относим. По отношение разчет на профилна графия на двете ходила № 507 – 09.12.2013 г. – петниста остеопороза на Зудек състояние след фрактура на двете петни кости с метална остеосинтеза заедно с касов бон за 15 лв. – относими. На л. 43 – разчет на рентгенограма на шийни и поясни прешлени и касов бон за 55 лв. – неотносими.

Експертизата установява, че възстановителния период при ищеца М. с оглед на уврежданията, които е получил би трябвало без липса на усложнения да приключи до 5 месеца. При наличието на секретиращ остеомиелит / гнойно възпаление на костта/ никой не може да каже кога и дали това усложнение ще бъде излекувано.

При рязка промяна на времето, висока влажност или натоварване на крайника ищеца може да има периодични болки.

Възстановителният период на контузиите на глава и гръден кош според вещото лице е под 30 дни. Възстановителният период на счупването на петната кост е между 4 – 5 месеца, като не зависи от това дали има или не невъзстановими увреди. По отношение на това дали двете контрактури на глезенните стави / намален обем на движение/ пречат на походката или само на клякането, вещото лице сочи, че може да даде заключение след личен преглед на ищеца. Причина за настъпване на артрозните промени на ставите на двете стъпала на ищеца е преживяното счупване. За петнистия остеомиелит в СМЕ е изложено, че не е ясно само на едната петна кост ли е или и на двете, тъй като в медицинската документация имало записи и за лявата и за дясната, но липсвали образните изследвания и история на заболяването /ИЗ/. Допълнителната СМЕ установява, че на пострадалия е било извършено оперативно лечение на 30.12.2012 г., като е извършен открито наместване на двете счупени петни кости и стабилизиране на фрагментите с реконструктивни метални плаки и винтове. Поставени били допълнително гипсови лонгети. Ищецът бил на строг постелен режим и е изписан от болницата на 10.01.2013 г. Вещото лице е описало претърпените вследствие на процесното ПТП увреждания като „контузия на главата”, „контузия на гръдния кош” „закрити многофрагментни фрактури на двете петни кости”. Последните се дължали на силен внезапен удар по долната част на ходилата – най – често в педалите на автомобила. Лечението на многофрагментните счупвания на петните кости е изключително трудно поради това, че тези кости били изградени от спонгиозна / пореста / костна тъкан и при удар те не само се счупвали, но и се смачквали, с което трайно се променяла формата им и свода на стъпалото. Фрактурите на ищеца са били сложни по вид и трудни за лечение, като техния произход бил доказан – възникналото на 22.12.2012 г. ПТП. По вид и тежест получените фактури на ищеца имали следната медико – биологична характеристика: многофрагментното счупване на лявата петна кост е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по – дълъг от 30 дни – в случая 6 месеца, а многофрагментното счупване на дясната петна кост и последвалото гнойно възпаление на костта е довело до трайно затруднение на движенията на десния крайник за срок по –дълъг от 30 дни – в случая 14 месеца.След изписването му от болницата на ищеца бил предписан режим изискващ да не стъпва на двата крака в продължение на 2 месеца. На контролен преглед била установена миграция на част от винтовете, поради гноен възпалителен процес в зоната на дясната пета. В тази връзка на 22.02.2014 г. пострадалият е бил опериран в МБАЛ „Еврохоспитал” гр. Варна, като е извадена металната плака от дяната петна кост. Тогава било установено и увеличение на кръвната захар. Открит начален захарен диабет от 2-ри тип. Поради продължителното лечение – над 6 месеца , болничният отпуск на ищеца бил продължен с решение на ТЕЛК до 27.02.2014 г. на която дата с Експертно решение № 00945/032 от 27.02.2104 г. ищецът Р.М. бил насочен за пълно освидетелстване и определяне на процент на загубена работоспособност. Поради това, че гнойният възпалителен процес е бил продължителен пострадалият е бил насочен за ново рентгеново изследване на 28.01.2015 г. Установени били трайно настъпили усложнения: остеомиелит на дясната петна кост. Петниста остеопороза, деформация на дясната петна кост с нехомогенна костна структура. Допълнителната СМЕ сочи, че лечебният и възстановителен период при ищеца на счупената лява петна кост е приключил за срок от 14 месеца, при обичайна продължителност от 6 – 7 месеца.

Разпечатката съдържа 24 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e43d63d8-6411-4b9c-8f4a-769cf1242944