Определение № 507 от 04.06.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 507 гр. Шумен, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500255 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274-279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 8754/23.04.2026 г. подадена от "СОФИЙСКА ВОДА" АД, ЕИК: 130175000, чрез пълномощника му М. Л. Л., старши мениджър „Правен отдел“ при жалбоподателя – служител с юридическо образование при жалбоподателя срещу Определение № 1273/20.04.2026г. по ч. гр. д. № 20263630100075 по описа за 2026г. на Районен съд - Шумен, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с пр. основание чл. 248 от ГПК за изменение на Определение № 726/06.03.2026г. по ЧГД № 75/2026г. по описа на ШРС, в частта за разноските.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и моли съда да го отмени и постанови определение с което молбата му с правно основание чл.

248 ГПК бъде уважена – да бъде изменено Определение № 726 от 06.03.2026г., постановено по ч.гр.д. № 75/2026 в частта за разноските, като бъдат намалени същите до справедлив размер, съобразно действителната фактическа и правна сложност на извършените действия от пълномощника на заявителя. Излага подробни съображения.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК другата страна не депозира отговор на частната жалба.

Настоящата съдебна инстанция, след като по реда на чл. 278 от ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна 1 проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК , от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за частично основателна, поради следните съображения:

Заповедното производство по ч. гр. дело № 20263630100075 по описа за 2026 година на РС – Шумен, е образувано по заявление от 633/13.01.2026 г. на "СОФИЙСКА ВОДА" АД, ЕИК: 130175000 срещу М. Л. К., ЕГН:

**********, седалище и адрес на управление - гр..., ж.к. .., ул. .. № .., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумите: 231,15 EUR (двеста тридесет и един евро и 15 евроцента), представляваща главница за предоставени ВиК услуги за имот на адрес - гр. .., ж.к. .., ..., за периода от 11.01.2024 г. до 11.02.2025 г., ведно със законната лихва за период от 13.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 126,87 EUR (сто двадесет и шест евро и 87 евроцента), представляваща лихва върху главница, за периода от 13.04.2024 г. до 13.03.2025 г., както и направените в производството разноски.

Въз основа на горепосоченото Заявление, Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с Рег.№ 46/14.01.2026г. за тези суми.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК , длъжника по делото, чрез пълномощника си адвокат К. Д. Х. от АК Русе, е депозирал възражение по чл.

414 от ГПК, че не дължи изпълнение по издадената заповед и е поискал в случай на обезсилване на заповедта, съда да осъди ищцовата страна да заплати и направените разноски за настоящото производство, за адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро. По делото е приложен и договор за правна защита и съдействие сключен между длъжника и пълномощника му, в който е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро.

Съгласно разпореждане № 895/02.02.2026 г. на основание чл. 415, ал.

1 от ГПК, на заявителя са дадени указания, в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви установителен иск за вземанията си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като 2 заявителят е предупреден, че при неизпълнение на дадените указания издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ще бъде обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК .

В дадения срок заявителят не е предявил установителен иск.

С определение № 726/06.03.2026 г. заповедният съд е констатирал, че искова молба не е подадена и на осн. чл. 415, ал. 5 от ГПК , е обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и осъдил "СОФИЙСКА ВОДА" АД, да заплати на длъжника М. Л. К., сумата от 200 евро разноски в производството.

В срока за обжалване на това определение, с молба по чл. 248 от ГПК заявителят, е поискал от съда да измени определението в частта му за разноските, като бъдат намалени същите до справедлив размер, съобразно действителната фактическа и правна сложност на извършените действия от пълномощника на заявителя.

В едноседмичния срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК , длъжникът не е подал отговор.

За да постанови обжалваното определение, с което е оставил без уважение, като неоснователно искането по чл. 248 от ГПК, заповедният съд е приел, че: Присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на длъжника в производството, съответстват на минимума по чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за адвокатската работа. Възнаграждението за защита и съдействие от адвокат се определя от размера на защитимия интерес, като няма значение в какво съотношение се намират възнаграждението и интереса. В случая за защита по претенции до 1000 лева, възнаграждението е 400 лева, даже и ако претенцията е под тази сума. Въпреки, че в случая действително съдействието се изразява в подаване на възражение, като преценката, дали да се подаде такова или не, е свързано с не толкова елементарна юридическа работа, колкото се твърди в молбата, и възнаграждението за нея няма причина да се влияе от субективното усещане за справедливост на насрещната страна, поради размер на възнаграждението надхвърлящо половината от претендираното вземане.

Настоящия съдебен състав, намира определението за частично неправилно.

3

Относно определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът следва да съобрази решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС , имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Съдът не е обвързан от размерите по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (в същия смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т. о. на ВКС и определение № 343/15.02.2024 г. по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС ).

В настоящата хипотеза се касае за проведено заповедно производство, по което изначално фактическата и правна сложност не могат да бъдат високи, именно поради характера на производството и целта на същото – единствено да се установи дали вземането е спорно или не. Същевременно, следва и да се отчете, че макар и за възражението по чл. 414 от ГПК, да е налице предварително изготвена бланка и да не се изисква обосноваването му, то неговото подаване неминуемо е свързано със запознаване с конкретния казус, документите свързани с него, проверка на заповедното производство и съдържащите се в него доказателства и даване на съвет дали да бъде подавано заявление, изцяло или отчасти. Поради това, настоящия съдебен състав 4 намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение в настоящия случай, за подаденото възражение, срещу заповедта за изпълнение, следва да бъде определен на 100 евро.

В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Шумен по сходни и/или идентични казуси – Определение № 8 от 8.01.2026 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 659/2025 г. и Определение № 895 от 11.12.2022 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 501/2022 г.

Следователно присъденото в полза на длъжника адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро се явява прекомерно по смисъла на чл.

78, ал. 5 ГПК, като същото следва да бъде намалено до 100 евро.

Ето защо, обжалваното определение следва да бъде частично отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде уважено искането на заявителя за изменение на Определение № 726/06.03.2026г. по ЧГД № 75/2026г. по описа на ШРС, за присъдените в полза на длъжника разноски за възнаграждение за един адвокат чрез намаляването им от 200 евро на 100 евро, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, поради прекомерност.

Обжалваното определение трябва да бъде потвърдено в останалата му обжалвана част.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1273/20.04.2026г. по ч. гр. д. № 20263630100075 по описа за 2026г. на Районен съд - Шумен, в частта му, в която е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК 130175000, за изменение на Определение № 726/06.03.2026г. по ЧГД № 75/2026г. по описа на ШРС за присъдените в полза на М. Л. К., ЕГН ********** разноски за възнаграждение за един адвокат за разликата над 100 евро до размера от 200 евро, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Определение № 726/06.03.2026г. по ЧГД № 75/2026г. по описа на ШРС, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК присъдените в полза на М.

Л. К., ЕГН ********** разноски за платено адвокатско възнаграждение от 200 евро на 100 евро (сто евро).

5

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1273/20.04.2026г. по ч. гр. д. № 20263630100075 по описа за 2026г. на Районен съд – Шумен, в останалата му обжалвана част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6