Решение № 732 от 10.06.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 732 гр. Пазарджик, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20225220103267 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 23 ал.2 СК.

Ищцата К. Т. К. ЕГН ********** , със съдебен адрес : гр. Пазарджик , ул. „** чрез адв. И. П. твърди в исковата си молба против Б. Ж. К. ЕГН ********** с адрес : гр. Паза** , че с ответника са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на ** г. и прекратен с Решение № 853/15.10.2021 г. по гр. д. № 3304/2021 г. по описа на Районен съд Пазарджик, влязло в сила на 15.10.2021 г.Твърди се, че по време на брака, с нот. акт № 179, том I, рег. № 2650, дело № 37 от 02.07.1999 г. по описа на нотариус Веселина Гагова, ищцата била призната на основание чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК за собственик на следния недвижим имот: ЖИЛИЩЕАПАРТАМЕНТ № 3 на втори жилищен етаж в южната част на сградата в гр. Паз** по плана на гр. Пазарджик, застроен върху 82,8 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна и антре, при съседи на жилището: изток - ап**., при съседи: изток - ** - стълбище и юг - улица, ведно с прилежащите му 4,98 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху общинско място. Сградата била построена по реда на Закона за жилищностроителните кооперации със собственик ЖСК „с“, вписана по ф. д. № 2335/1995г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, чийто член била ищцата. Строежът бил изпълнен от търговското дружество „МЕДЕЯ“ ООД в съответствие с разрешение за строеж № 433/01.08.1996 г., като за ползването на сградата е издадено разрешение № 326/12.10.1999 г.

Разпределението между кооператорите на апартаментите и гаражите в сградата е извършено с договор от 23.10.1998 г.

Твърди се, че по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.

Пазарджик горепосоченото жилище е обозначено като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, адрес на имота: гр. **, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 82,80 кв. м., прилежащи части: 4,98% ид. ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 5**, над обекта: **.Твърди се, че гаражът е обозначен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, адрес на имота: гр. Пазарджик, ул.

** ет. 0, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, 1 посочена в документа площ: 22,80 кв. м., прилежащи части: 4,98% ид. ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 551**, под обекта: няма, над обекта: *** и **.

Твърди се, че описаният имот до момента на издаване на разрешение за ползване, е придобит с лични средства на ищцата, дарени от нейния баща Т. а л. Твърди се също, че страните по делото по това време са били младо семейство с дете родено 1991 г., работили са, но получаваните от тях заплати били ниски и с тях са покривали само разходите на семейството. Всички суми, които като член на ЖСК „с“ ищцата е дължала за изграждане на сградата, са заплащани от бащата на ищцата на нейно име с негови пари. Така за строителството на сградата, съответно от името на ищцата, баща й е заплатил следните суми: 5.000 лева на 18.12.1995 г. за изработване на арх. проект за строителство; 10.500 лева на 15.01.1996 г. за изработване проект II вноска; 370.750 лева на 21.10.1996 г. - аванс етаж I ЖСК „с“; 212.000 лева на 23.01.1997 г. - договор етаж 2; 1.229.820 лева на 02.05.1997 г. аванс СМР ЖСК „с“; 1.317,000 лева на 01.07.1997 г. - аванс СМР ЖСК „с“ ет. III;245.479 лева на 29.07.1997 г. - керемиди и капаци; 836.790 лева на 08.09.1997 г. - 80% етап покрив ЖСК „с“;209.193 лева на 02.02.1998 г. - 20 % етап покрив ЖСК „с“;179.596 лева на 18.05.1998 г. - последна вноска ЖСК „с“.

Твърди се, че ответникът е знаел това и не е възразявал, тъй като жилището се е правило за семейството. Когато започнал работа като пожарникар, в имуществената си декларация той е посочил, че горепосочения имот е придобит със средства на неговия тъст Т. а л.Твърди се, че след издаване на разрешението за ползване на сградата и въвеждането им във владение, горепосочените два обекта - жилище и гараж, били предадени в груб вид, без мазилки, дограма и настилки. Бащата на ищцата финансирал изцяло измазването на стени и тавани, закупуването и монтажа на прозорците, входната врата на апартамента и дюшемето в стаите. Със средства от семейството на страните са били закупени и монтирани вътрешните врати и довършителните работи по санитарните възли. Страните са се нанесли в имота на 02.07.2004 г.

Твърди се от ищцата, че горепосоченият недвижим имот е придобит в по-голямата си част с нейни лични средства. Налице е частична трансформация на нейни лични средства в придобития имот. Лични са средствата за придобиването на имота до момента на издаване на разрешение за ползване на сградата и въвеждането ни във владение на имота.

Тези лични средства представляват 8/10 от стойността на имота. Довършителните работи са извършвани съвместно от двамата съпрузи в режим на СИО, най-вече с безкористната помощ на бащата на ищцата. Тези средства представляват 2/10 от стойността на имота.

Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата е индивидуален собственик на 8/10 ид. части от горепосочения недвижим имот.Претендират се разноски.Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който не се отрича, че страните са бивши съпрузи.Твърди се, че от 1989 година до 1997 година ответникът е осъществявал трудовите си функции в Горско стопанство гр. Пазарджик. От 1997 година до настоящия момент работи като оперативен дежурен към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”. През всичките тези години е работел и като строител на частно. По този начин реализирал допълнителни доходи от трудова дейност за семейството им. Твърди се, че при сключването на гражданския брак ищцата е работила като магазинер до 1999 година/2000 година на минимално трудово възнаграждение. От 2000 година до настоящия момент работи в Окръжен съд Пазарджик като деловодител. През това време е била и във временна неработоспособност поради майчинство. През всичките тези години реално не е знаел какъв е размерът на трудовото възнаграждение на ищцата, тъй като само той осигурявал всички средства за издръжка на 2 семейството им.

Твърди се, че от самото начало на съвместното им съжителство винаги са отделяли средства и са спестявали за изграждането на техния дом. Когато са решили да се включат в ЖСК „с" през 1996 година, двамата са преценили в документите да бъде вписано само името на ищцата К. К., но всички средства били общи на семейството и никога не са подлагали това на съмнение.Твърди се, че не отговаря на истината, че придобитият недвижим имот по време на гражданския им брак, до издаване на разрешението за ползване, е придобит изцяло с лични средства на ищцата, дарени от баща й Т. л. Никога ищцата не е сключвала договор за дарение между нея и баща й. Отделно от това ищцата не посочвала какъв е размерът на дарението, според нея, което е получила от баща си и кога, при какви условия, при какви обстоятелства.Твърди се, че бащата на ищцата Т. л е осъществявал трудовите си функции в държавно учреждение, като е получавал минимално трудово възнаграждение. До 1988 година е работел като шофьор на линейка в Бърза помощ към МБАЛ-Пазарджик. От 1988 година е бил пенсионер, като получавал пенсия в минимален размер за прослужено време за осигурителен стаж и възраст. Не е осъществявал допълнителна трудова дейност, от която да реализира допълнителни доходи, които би могъл евентуално да спести, за да дари на дъщеря си и то в твърдените от нея размери. Твърди се , че той никога не е разполагал с големи финансови възможности, за да извършва разпореждане на парични средства посредством дарение.Твърди се, че действително Т. л е имал спестявания през годините в минимални размери. При започването на строителството той е предложи да даде на страните по делото част от сумите в заем, като в последствие ответника да му ги върне и ответника тогава се е съгласил.Твърди се, че Т. л е помагал в началото, частично - една или две вноски, но паричните средства не са били дадени посредством дарение на ищцата, а в заем, който ответникът е върнал до последната стотинка.

Твърди се, че тъй като официално в документите на ЖСК „с” гр. Пазарджик фигурира името на ищцата, по тяхно общо решение, това е и единствената причина в представените с исковата молба квитанции да фигурира само нейното име.Твърди се, че в квитанция от 18.12.1995 година е посочено, че сумата е получена лично от К. К., както и в квитанция от 18.05.1998 година. Това било така, тъй като са плащани тези суми от спестени семейни пари. В останалите квитанции е посоченото, че сумите са внасяни от Т. л, но той е бил само физическия приносител на тези суми. Твърди се, че задължените лица са били страните по делото и те са си поемали плащанията по изграждането на апартамента и гаража им. В моментите, когато той е внасял посочените суми, страните са били служебно ангажирани, и това е единствената причина на фигурира неговото име. Твърди се, че тези квитанции представляват хвърчащи листчета и конкретно посочените суми са изключително завишени. Самите квитанции не са фактури или други разходо-оправдателни документи, от които да се черпи каквато и да било информация. Оспорва тяхната истинност по отношение на съдържанието и по отношение на положения подпис.

Ответникът твърди, че неговите родители също са помагали финансово при правенето на вноските по изграждането на апартамента. Част от паричните средства са предоставени от тях. Лично на ответника са му давали пари на ръка, с които впоследствие са плащали част от вноските и за изграждането на процесния имот.Оспорва се твърдението , че бащата на ищцата бил финансирал изцяло измазването на стени и тавани, закупуването и монтажа на прозорците, входната врата на апартамента и дюшемето в стаите. Твърди се, че всички строително-ремонтни и строително-монтажни работи са изпълнени физически от ответника или от други майстори, които той е намирал и на които той е плащал. Електро и ВиК инсталациите, мазилките и банята са направени от майстори, на които е заплащал ответникът. Останалите довършителни работи били извършени от ответника.

Ответникът твърди, че са му били необходими 4 години, за да може да извърши всички строително ремонтни дейности по апартамента и гаража, както и обзавеждане на 3 апартамента, за да могат да живеят там. Довършителните работи до издаването на Акт 16 стрували на семейния бюджет 5 000 000 неденоминирани лева.Не отговаряло на истината, че при попълване на имуществената му декларация като пожарникар, бил посочил, че процесния недвижим имот бил придобит със средства на бащата на ищцата Т. л.

Декларираното от него в тази декларация, е че апартамента им е придобит по реда на чл. 35, ал.2 ЗЖСК, както е самата истина. През годините винаги бил поддържал доброто състояние на апартамента и гаража. Последният ремонт, който извършил бил през 2021 година - 2022 година. Ответникът твърди, че средствата, които е вложил за този ремонт са в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/. Тази сума била заплатена само за материали. За ремонтните дейности - труд не е плащал, тъй като той сам си извършил строително ремонтните работи. Ремонтните дейности се изразявали в подмяна на дограма на прозорци, подмяна на обзавеждане, измазване на стени и др.

Твърди се, че всички данъчни задължения, свързани с процесния имот през годините, са заплащани от ответника. В отдел „Местни данъци и такси" към Община Пазарджик е декларирано, че семейното им жилище е собственост на ищцата и на ответника при равни права. Това е видно и от представеното с исковата молба Удостоверение за данъчна оценка с изх. № Д0007524/06.10.2022 година, издадено от МДТ към Община Пазарджик. Освен това се поддържа, че в представеното с исковата молба Решение № 853/15.10.2021 година, постановено по гр. д. № 20215220103304 по описа за 2021 година на Районен съд Пазарджик, е било посочено, че семейното жилище - апартамент, находящ се в гр.