Решение № 95 от 08.04.2026, Районен съд - Ботевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Ботевград, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IX-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20251810101851 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „****“ ООД (с предишно наименование „****“ ООД) срещу И. С. М., с която е предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД, за сумата от 41,67 лв. (с еврова равностойност 21,31 евро) - главница, представляваща непогасена двадесет и пета вноска с падеж 26.08.2023 г. по Договор за потребителски кредит № SO2633/26.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (28.03.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 357/25.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 457/2025 г. по описа на РС Ботевград.

В исковата молба се сочи, че процесният договор за потребителски кредит е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, като ответницата потвърдила сключването чрез въвеждане на шестцифрен код, което имало силата на саморъчен подпис на основание чл. 13, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗЕДЕП. Отпусната главница по кредита възлизала на 1500 лв. и била предоставена по банкова сметка на потребителя. Същият следвало да погаси задълженията съм кредитора на 36 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва. Ответницата не направила никакви погашения по договора. По същество се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца процесната сума.

Претендират се и сторените съдебно - деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е 1 депозирал отговор. Оспорва иска като неоснователен. Отрича да има договорни отношения с насрещната страна. Процесният договор бил нередовно сключен и не пораждал никакви правни последици. Същият изобилствал от нищожни клаузи, нарушаващи императивни норми на ЗПК и ЗЗД. Прави се и възражение за погасяване на задължението по давност. По същество се иска отхвърляне на иска. Претендират се и съдебно - деловодни разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 20251810100457 по описа на РС-Ботевград се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по силата на която е разпоредено И. С. М. да заплати на „****“ ООД сумата от 41.67 лева - главница, представляваща двадесет и пета вноска по индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2633/26.07.2021 г., ведно със законната лихва от 24.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер от 25 лева - държавна такса и 400 лева - адвокатско възнаграждение.

Установява се от ангажираните по делото писмени доказателства, че между страните е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2633/26.07.2021 г., по силата на който на ответницата е предоставен кредит в размер от 1500 лв., при фиксиран ГЛП в размер на 37.87% и ГПР - 45.19 %, като същата е следвало да възстанови на заемателя сумата от 6900 лв., включваща главницата, 1031.40 лв. възнаградителна лихва и 4368.60 лв. – такса експресно разглеждане, за срок от 36 месеца. Договорът за кредит е подписан с обикновен електронен подпис на 26.07.2021 г. от И. С. М., посредством SMS, персонален код за потвърждение 581267, получен на номер ***, който подпис не е оспорен по делото.

Съгласно чл. 1, ал. 1 и 3 от договора, преди подписването му кредитополучателят е избрал доброволно да ползва допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит, предоставена от кредитодателя, за което кредитополучателят дължи такса в размер на 121.35 лв. към всяка погасителна вноска.

Според Общите условия, приложими към процесния договор, ГПР не включва разходите, които кредитополучателят заплаща за допълнителни незадължителни услуги, като това изрично е посочено в пункт II, т. 8. В клаузата II, т. 12 от ОУ е разписано, че таксата за експресно разглеждане (до 15 минути) е за допълнителна незадължителна услуга, като същата гарантира експресна обработка на заявлението за отпускане на потребителски кредит.

Не е спорно между страните, а и от представеното преводно нареждане за операция № 514B1O02120700ED от 26.07.2021 г. се установява, че ищцовото дружество е превело на ответницата сумата от 1500 лв. с основание за плащане - потребителски кредит SO-2633 от 26.07.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

2

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч. гр. д. № 20251810100457 по описа на РС-Ботевград, че срещу издадената по същото заповед за изпълнение № 357/25.03.2025 г. е подадено възражение в срок, поради което установителният иск, с който съдът е сезиран в настоящото производство, е процесуално допустим, като подаден при наличие на съответните процесуални предпоставки.

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние (договор за потребителски кредит) - при спазване изискванията на ЗПК и ЗПФУР, по което е предоставил на ответницата в заем посочената сума, а последната се е задължила да я върне в посочения срок, изпадането на ответницата в забава за плащане на претендираната вноска по кредита, както и нейния размер. В тежест на ответницата при доказване на горните факти е да установи положителния факт на погасяване на дълга.

В случая ищцовото дружество се позовава на възникнало на 26.07.2021 г. между страните правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние - по електронен път чрез използване на интернет страница.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не се доказава сумата по предоставения заем да е използвана във връзка с професионалната или търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това същият се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) - арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и настоящият. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т.

3

2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 ЗПК.

За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му. Законът допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис и на усъвършенствания електронен подпис стойността на саморъчен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ). В случая такова съгласие е постигнато в клаузата на пункт V, т. 3.1 от Общите условия към договора, към които последният препраща, съгласно която страните се уговарят, че ще признават електронния подпис, положен чрез сайта на доставчика на услугата, със стойността на саморъчен подпис в отношенията помежду си по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП (сега чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ).

Доказателствената сила на подписан електронен документ е установената в чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (в този смисъл решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). В случая ответницата не е поискала представянето на електронните документи, представени на хартиен носител (договор, общи условия, СЕФ) и на електронен носител, не е оспорен и механизмът на сключване на договора, поради което съдът счита, че същите следва да бъдат ценени като доказателства по делото.

По изложените съображения, при спазването на изискванията на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР и при наличието на предпоставките на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ (налице е изрична уговорка, с която страните са придали на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен), следва да се приеме, че представения по делото електронен документ – договор за кредит, възпроизведен на хартиен носител, е саморъчно подписан документ и се ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Това, от своя страна, безспорно доказва възникването на процесното заемно правоотношение между страните, а наведените от ответната страна възражения, с които се оспорва постигнатото съгласие и изразена от потребителя воля да бъде обвързан от договора за потребителски кредит са неоснователни.

4

По делото се доказа също, че кредиторът е превел в полза на ответницата сумата по кредита в размер на 1500 лв. - видно от представеното преводно нареждане за операция № 514B1O02120700ED от 26.07.2021 г., което е допълнително доказателство за постигнатото съгласие за сключване на договора.

На следващо място, съдът следва да извърши преценка относно действителността на договора за кредит, като при тази преценка не е обвързан от посочените от ответницата основания, тъй като нормите, уреждащи нищожността са от императивен порядък и за тях съдът следи служебно. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК, вменяваща служебно задължение на съда да следи за съществуването на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С оглед изложеното, настоящият състав дължи цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.