Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 201 от 25.07.2024, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 1222/2023
Вид
Решение № 201
Подписан
25.07.2024
В сила
17.08.2024
Състав
Никола Дойчинов Дойчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Провадия, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря ЖАНЕТА Т. БАКЪРДЖИЕВА като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20233130101222 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се образува по искова молба на „Изи Финанс‘ ЕООД срещу Т. Р. Г., подадена по реда на чл. 422 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата, в качеството й на кредитополучател по договор за предоставяне на кредит № 394835/18.07.2022 г., сключен с ищеца, в качеството му на кредитодател, дължи на ищеца главница в размер на 53.33 лева с падежна дата 14.01.2023 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 15.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и договорна лихва в размер на 17.59 лева за периода от 15.12.2022 г. до 14.01.2023 г. Претендират се и съдебноделоводните разноски пред заповедния и исковия съд.

В исковата молба се твърди, че страните сключват на 18.07.2022 г. договор за кредит от разстояние по реда и условията на ЗПФУР, по силата на който ответницата усвоява по банков път сумата от 800.00 лева, която следва да се върне на 15 вноски, от които първите 14 в размер на 53.33 лева и последната 15-а вноска – в размер на 53.38 лева за периода от 17.08.2022 г. до 11.10.2023 г., като вноските включват и договорна лихва, която е във фиксиран размер от 40.15 %. В тази връзка се посочва, че към момента на подаване на иска по реда на чл. 422 от ГПК ответникът дължи сумата от 70.92 лева, от които 53.33 лева главница с падежна дата 14.01.2023 г. и 17.59 лева договорна лихва за периода от 15.12.2022 г. до 14.01.2023 г. По същество се моли за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски. Ангажират се доказателства.

В писмения отговор се оспорват предявените искове. Счита се, че 1 исковата молба е недопустима, тъй като процесните вземанията са погасени, поради извършеното от ответника плащане в хода на заповедното производство. Посочва се, че и исковата молба е нередовна, тъй като не се посочва какво ищецът погасява с постъпилата сума от 151.59 лева. Отделно се посочва договорът за кредит е нищожен, поради противоречието му със закона и добрите нрави, в т.ч. и размерът на годишния лихвен процент от 40.15 %. Посочва се и че ГПР не съответства на действително приложения. Твърди се и че договорът е недействителен на основание чл. 23 от ЗПК. Излага се подробна аргументация в писмения отговор. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

В насроченото о.с.з. страните не изпращат представител. Представят писмени становища по същество на спора.

Фактически констатации на съда:

По делото се установява, че ответницата Т. Р. Г. сключва с „Изи Финанс“ ЕООД договор за потребителски кредит № 394835/18.07.2022 г. по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на който „Изи Финанс“ ЕООД, в качеството му на кредитор, предоставя на ответницата, в качеството й на кредитополучател, сумата от 800.00 лева, с лихвен процент 40.15 %, годишен процент на разходите (ГПР) 48.44 %, която следва да се върне на 15-месечни вноски, съгласно погасителен план, инкорпориран в самия договор, като първата вноска е с падеж 17.08.2022 г., а последната – 11.10.2023 г. Сумата от 800.00 лева се усвоява от ответницата на 18.07.2022 г., което е видно от преводно нареждане (кредитен превод) от 18.07.2022 г.

Съдът намира, че страните са обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит, сключен по реда на ЗПФУР, което се установява от представените към исковата молба писмени документи – договор за кредит, общи условия, имейл кореспонденция и снимков материал.

На 15.08.2023 г. ищецът подава заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника, въз основа на което се издава Заповед № 561/11.09.2023 г. по ч.гр.д.

№ 1005/2023 г. по описа на РС-Провадия, за следните парични вземания:

746.67 лева главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението; 147.75 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 17.08.2022 г. до 14.04.2023 г. и 75.00 лева съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

В законоустановения едномесечен срок ответницата депозира възражение по чл. 414 от ГПК, че не дължи сумите, предмет на заповедта и представя платежно нареждане от 15.08.2022 г. за заплатено задължение в размер на 151.69 лева.

Предмет на настоящия исков процес е погасителна вноска по кредита с падеж 14.01.2023 г., състояща се от главница в размер на 53.33 лева и договорна лихва в размер на 17.59 лева.

Видно от приложената към възражението по чл. 414 от ГПК разписка за извършено плащане, както и счетоводна справка, предоставена от ищеца (л.88 2 и л. 89 от делото), ответницата извършва едно плащане на 15.08.2022 г. в размер на 151. 69 лева, с което съдът приема, че се погасява погасителната вноска с падеж на 17.08.2022 г. както и частично вноска с падеж 16.09.2022 г.

Вноската с падеж 14.01.2023 г. не може да се приеме за погасена с това плащане.

По делото липсват доказателства за извършване на други последващи плащания, поради което следва изводът, че вземанията, предмет на делото са дължими от ответника. Исковата претенция е основателна.

По разноските:

На ищеца се следват разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 50.00 лева за заплатена държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни искове от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД ЕИК:201196810 срещу Т. Р.

Г., ЕГН: **********, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, че ищецът „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД ЕИК:201196810 има следните парични вземания към Т. Р.

Г., ЕГН: ********** по договор за предоставяне на кредит № 394835/18.07.2022 г.: главница в размер на 53.33 (петдесет и три лева и 33 ст.) лева с падежна дата 14.01.2023 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 15.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и договорна лихва в размер на 17.59 (седемнадесет лева и 59 ст.) лева за периода от 15.12.2022 г. до 14.01.2023 г., за които суми се издава Заповед № 561/11.09.2023 г. по ч.гр.д. № 1005/2023 г. по описа на РС-Провадия, ОСЪЖДА Т. Р. Г., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ

ФИНАНС“ ЕООД ЕИК:201196810 сумата от 50.00 (петдесет) лева съдебноделоводни разноски, както и сумата от 100.00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните;

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 3