Решение № 6798 от 10.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 6798

Пловдив, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - IV Състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА административно дело № 20267180700677 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д. С. Ц. от [населено място] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-001038 от 27.02.2026 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на Д. С. Ц., [ЕГН], от [населено място], община Р., област Пловдив, [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „л“ ЗДвП – временно спиране от движение на ППС за срок от 1 месец.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което се иска нейната отмяна.

Ответникът оспорва жалбата като недопустима, алтернативно неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. При евентуално уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от нейното съобщаване, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 27.02.2026 г., и срещу заповед, която съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на жалбата, тъй като правният интерес от оспорване на заповедта, не е отпаднал за жалбоподателя. Отсъстват доказателства за оттегляне на оспорената заповед или на оспорването, поради което не е налице което и да е от условията по чл. 159 АПК за прекратяване на производството. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 01.10.2025 г., около 14:53 часа, в [населено място], на [улица]до № **, с посока на движение от юг към север, жалбоподателят е управлявал лек автомобил (марка) с рег.№ [рег. номер], лична собственост, със скорост 98 km/h, при максимална разрешена скорост за движение в населено място 50 km/h, отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3%, наказуема скорост 95 km/h и наказуемо превишение 45 km/h, с което жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство тип ARH CAM S1 120CD02 и фиксирано в снимков материал № 0016251. За установеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4894717 от 27.02.2026 г. Въз основа на така установените факти е издадена оспорената заповед № 25-1030-001038 от 27.02.2026 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, тъй като страните нямат спор по фактите. Спорът е правен относно правилното приложение на материалния закон.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „л” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, при управлението на чието моторно превозно средство е превишена максимално разрешената скорост за движение в населено място с над 40 km/h или извън населено място с над 50 km/h – за срок един месец.

В случая принудителната административна мярка е наложена заради допуснато от жалбоподателя нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП – превишение на разрешената максимална скорост в населено място над 40 km/h. Извършеното административно нарушение е удостоверено чрез акт за установяване на административно нарушение, който е официален писмен документ и като такъв се ползва с материална доказателства сила в настоящото производство. В тежест на жалбоподателя е да обори тази материална доказателствена сила на АУАН, но такова насрещно доказване в настоящия процес не беше проведено. Следователно в случая по безспорен начин се доказва наличието на фактическите основания за прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, б. „л” ЗДвП – извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

При издаване на оспорената заповед не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Законът за движението по пътищата не предвижда особени правила във връзка с издаването на заповедите за прилагане на принудителни административни мерки, още повече, че в случая законът цели незабавност, за да се предотврати извършването на други нарушения и с оглед охраняваните обществени отношения, целящи запазване живота и здравето на всички участници в движението по пътищата, включително на нарушителите. В този смисъл заповедта е съобщена на жалбоподателя и му е осигурено правото да сезира съд за защита на засегнатите си права, т. е., не са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя или които, ако не са били допуснати, биха довели до друг правен резултат.

При извършената служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма на писмена мотивирана заповед, съдържа установените в закона задължителни реквизити и при нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Пълно и точно са изложени фактическите основания, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка, и са посочени правните норми, представляващи основание за издаване на заповедта. Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона – да се осигури безопасността на движението по пътищата, защита на живота и здравето на всички участници в движението и да се преустановят административните нарушения по ЗДвП.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 102,26 евро на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав, Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. С. Ц., [ЕГН], от [населено място], община Р., област Пловдив, [улица], срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-001038 от 27.02.2026 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА Д. С. Ц., [ЕГН], от [населено място], община Р., област Пловдив, [улица], да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) евро, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�