Решение № 844 от 28.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 844 гр. Варна, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100500606 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх. № 91386/13.11.2024г. от Д. Л.

К., ЕГН********** с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Н.Р.” ***, срещу Решение № 3823/29.10.2024г., постановено по гр.д.№ 20243110101779 по описа за 2024г. на Районен съд – Варна, 26 състав, в частта, с която съдът ИЗМЕНЯ размера на присъдената издръжка с решение №2185 от 04.07.2022 г. по гр.д. №12569/2021 г. по описа на РС - Варна, влязло в законна сила на 14.09.2023 г., като ОСЪЖДА Д. Л. К., ЕГН********** с постоянен адрес гр.

Варна, ул. „Н.Р.” *** да заплаща ежемесечна издръжка за всяко от децата А. Д.

К., ЕГН********** и В. Д. К., ЕГН**********, чрез тяхната майка и законен представител В. И. В., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.“К.“ ***, в размер на по 700 /седемстотин/ лева за всяко дете, считано от 13.02.2024 г., с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, в ЧАСТТА за сумата над 500лв. до присъдения размер от 700лв.

1

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът е определил общата издръжка за децата, като е включил извънкласни занимания, които не са съгласувани с бащата. Посочил е, че към същата следва да се причислят и сумите, заплащани от майката за детегледачка на децата, но те са били част от размера на издръжката в предходното дело, поради което не представляват ново обстоятелство по смисъла на чл. 150 от СК. Счита, че не са изследвани надлежно и в пълнота доходите на майката и е определен прекомерен размер за общата издръжка за всяко дете от 1200лв.

Възразява и срещу начинът на разпределение на общата издръжка между страните, като сочи, че майката е делегирала изцяло задълженията си по гледане на децата на детегледачката. Сочи, че по вина на майката не се изпълнява режима на личен контакт на бащата с децата.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в посочената част и да отхвърли иска за изменение на издръжката за разликата над 500лв. до присъдения размер от 700лв.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че е изминал дълъг период от време от постановяване на издръжката и нуждите на децата са нараснали с оглед възрастта им. Твърди, че извънкласните занимания на децата са по тяхна инициатива, а бащата не е заинтересоват от развитието им и техните нужди. Навежда твърдения за наличие на заболяване у детето А., поради което същото е претърпяло три операции, за които разходите са поети от майката. Посочва, че бащата освен издръжката не заплаща други средства за децата, като единствено изключение е еднократна сума от 500 лв., заплатена в хода на процеса. Твърди, че доходите на бащата надвишават тези на майката, както и че същият притежава недвижимо имущество, работоспособен е и няма други деца.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:

2

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.150 от СК от ищцата В. И. В. от гр. Варна, действаща като родител и законен представител на децата А. Д. К., ЕГН: ********** и В. Д.

К., ЕГН: **********, против ответника Д. Л. К. от гр. Варна, с искане да бъде изменена присъдената по гр. д. №12569 по описа на ВРС за 2021 г. на 19 състав издръжка от 400 лева на 800 лева ежемесечно за всяко от децата, с падеж първо число на месеца, платима чрез майката като законен представител на децата, считано от подаването на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за прекратяването на издръжката.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са родители на децата А. Д. К. и В. Д. К. - близнаци. С решение по гр. д. №12569 по описа на ВРС за 2021 г. на 19 състав бил прекратен гражданският брак между родителите.

Родителските права над децата били предоставени на ищцата, а на ответника бил определен режим на лични контакти с децата. С бракоразводното решение ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка за всяко едно от децата в размер на 400 лева. До настоящия момент ответникът не давал никакви средства за децата, освен присъдената издръжка. По повод празници купувал малки подаръци на незначителна стойност на децата си, въпреки възможностите които имал. Децата били вече на девет години и нуждите и разходите им нараствали с всеки изминал ден. Съществено в случая било, че децата са близнаци и грижите за всяко от тях не можело да бъдат отлагани във времето, а следвало да се осъществяват едновременно. С нарастване възрастта на децата се увеличили и интересите и извънкласните им занимания. Те били ученици във втори клас в СУ "Климент Охридски". Освен училищни материали, децата се нуждаели от дрехи, лекарства, развлечения и храна. В тяхната възраст те бързо се променяли физически, което налагало през кратки периоди да се закупуват нови дрехи и обувки. Наред с това училището, в което учели имало задължителна униформа, която се закупувала всяка учебна година. Детето А. Д. имало и здравословен проблем на половата система хипоспадия на половия член, диагностицирано още при раждането, като на двегодишна възраст били извършени три поредни операции, първата от които през 2017 г. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" ЕАД. Предстояла отново операция за корекция, която в момента се организирала от майката. Децата имали и специфични обучителни нужди - посещавали платени форми на 3 извънучилищно обучение - плуване на басейн във ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“, за което се заплащала такса от 60 лв. на месец или 110 лева за двете деца; курсове по рисуване в Детска школа „Дъбови листа" по два часа седмично с месечна такса от 140 лева; уроци по английски език в Учебен център „Инфо България" ЕООД, като таксата за двете деца на месец била 241 лева с отстъпката. Детето А. Д. посещавало и школа по проектиране и програмиране в учебен център „Роботикс Приме" с такса 120 лева на месец. Двете деца се отглеждали в домашни условия от лице с педагогическо образование и опит, което също ангажирало значителни финансови средства - 580 лева месечно. През лятото децата посещавали и летни училища - „Векторче" и „Феникс 2020", за които се заплащало за всяка седмица. Децата посещавали и психолог, за което били заплащани по 40 лв. на посещение. Ищцата в момента получавала 780 лева месечно от трудова дейност; както и дивиденти от бизнеса си, около 2000 лева на месец, които били недостатъчни за издръжката на децата и живота, който им е необходим. Ответникът работел в три лечебни заведения, в списъка на вещите лица е към ВОС, притежавал недвижими имоти, които отдавал под наем и реализирал доход над 10 000 лева месечно. Освен това той нямал други деца, за които да полага грижи или да осигурява издръжка. Предвид така изложените обстоятелства ищцата счита, че са налице основания за увеличаване на издръжката за децата.

Моли и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът, чрез процесуалния представител заявява, че счита исковите претенции за допустими, но неоснователни. Ищецът не оспорва, че от определянето на издръжката за децата е изминал период от около две години, през които децата израснали, както и че са се променили социално[1]икономическите условия в страната, но счита, че нуждите на децата не налагат толкова висок размер на издръжка. Ответникът оспорва твърденията, че децата имат специфични потребности от храна, дрехи, обувки и др., както и твърденията, че нуждите им от образование са завишени. Ответникът декларира готовност да поеме самостоятелно всички разходи, свързани с операцията на детето А. К., както и грижите по време на болничния престой. Ответникът не оспорва твърденията, че децата посещават платени форми на извънучилищно обучение - плуване, курсове по рисуване, уроци по английски език, школа по проектиране и 4 програмиране; както и че децата се отглеждат в домашни условия от лице с педагогически опит и образование; както и, че през лятото посещават летни училища срещу заплащане; както и че посещават психолог, но твърди, че всички тези действия станали по инициатива на майката, без знанието на ответника, който бил напълно изолиран от живота на децата и не бил уведомяван от майката. Ищецът счита, че определената към момента издръжка за децата е съобразно доходите на родителите и нуждите на децата, а претендираният по настоящото дело размер на издръжка за децата не кореспондира с нуждите им. Претенцията за всяко дете се равнявала на близо четири пъти от минимално предвидената месечна издръжка за дете с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. Претенцията си ищцата аргументирала единствено с възрастта на децата и извънкласните занимания, без да ангажира доказателства за нараснал доход на ответника. Ответникът твърди също, че на 02.08.2023 г. сключил договор за ипотечен кредит с банка и ежемесечно заплащал вноски от 2327, 23 лв. Сочи, че ищцата е в трудоспособна възраст, има собствен бизнес и е собственик на апартамент в гр. Варна с площ от 108 кв.м. Дружеството, чиито едноличен собственик на капитала била ищцата, осъществило през 2023 г. продажба на недвижим имот на голяма стойност.

Също така ищцата притежавала и жилище, което отдавала под наем, а и притежавала нов автомобил на приблизителна стойност 60 000 лв. Предвид така изложените в отговора обстоятелства ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

При така очертаните предмет на предявения иск, на съдебното решение и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящата въззивна инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да преповтаря същата.

В настоящата инстанция са събрани писмени доказателства, от които се установява, че за периода от 30.06.2025г. до 25.07.2025г. децата А. Д. К., ЕГН:

********** и В. Д. К., ЕГН: ********** посещават лятна занималня Адванс Академи и трябва да бъде заплатена сумата от 1560лв., а от за периода от 5

16.06.2025г. до 27.06.2025г. децата посещават лятно училище в ЧОУ „Малкия принц“, като сумата за посещението е в размер на 1008лв. Представени са и доказателства за плащането на сумата от 1008лв. - фактура, фискален касов бон и приходен касов ордер. Представени са и допълнителни доказателства, че за периода от 02.06.2025г. до 13.06.2025г. децата ще посещават лятна занималня Адванс Академи и трябва да бъде заплатена сумата от 780лв., ведно с доказателства за заплащане на същата сума - фискален бон.

Представен е и договор за лятна занималня от 20.06.2025г. с учебно-творчески център „Пламък“ на фирмата „Дорис“ ООД за посещение за двете деца за периода от 30.06.2025г. до 11.07.2025г. В договора е отбелязано направено плащане на 20.06. - 2 бр. по 560лв., или общо 1060лв., но липсва подпис на разписката и не са представени други надлежни доказателства за плащането.

От изисканата служебно справка от ТД на НАП Варна, ведно с подадените от страните декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ се установява, че за 2024г. ищцата има сума от годишни данъчни основи в размер на 25 084.68лв. докато ответникът - 220 582.40лв. Разликата в данъчната основа е 8,8 пъти.