Решение № 851 от 30.08.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 851 гр. Бургас, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично при закрити врати заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Д. ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20232120202436 по описа за 2023 година

Производството е по реда на 58д - 63д от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД с ЕИК * със седалище в град *, ул.“*“ №*, ет.* чрез управителя М.Г. К. против Наказателно постановление №696512-F695050 от 17.03.2023г, издадено от С.И.Д. - Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - гр.Бургас, с което за нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, на основание чл.179 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат твърдения за допуснати нарушения на материалния закон. Посочено е, че дружеството е било санкционирано и по повод неподаване на информация от отчетните регистри към справката-декларация за същия данъчен период. Дружеството-жалбоподател счита, че това нарушение попада в хипотезата на чл. 18 от ЗАНН, тъй като е извършено едно нарушение и следва да се наложи една санкция.

В открито съдебно заседание, дружеството- жалбоподател „*“ ЕООД – редовно призовани, представител не се явява.

Наказващият орган - Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - гр.Бургас, чрез упълномощен процесуален представител- юрисконсулт *, която излага доводи за безспорност на нарушението. По отношение на възражението на жалбоподателя, изразява становище, че неподаването на справката-декларация и на информация от отчетните регистри са две отделни нарушения, тъй като законодателят е предвидил отделни санкционни разпоредби за неизпълнение на всяко едно от тях. Счита, че са налице 1 предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай. Моли за присъждане на разноски за ЮК възнаграждение.

Съдът намери жалбата за процесуално допустима-изхождаща от легитимиран да обжалва субект, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и пред надлежен материално и териториално съд.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

„*“ ЕООД с ЕИК * със седалище в град *, ул.“*“ №*, ет.* чрез управителя М.Г. К. било данъчнозадължено лице и било регистрирано по ЗДДС от 30.04.2014г. в ТД на НАП-Бургас.

Съгласно чл.125 ал.3 и ал. 5 ЗДДС дружеството имало задължение да подава информация от отчетните регистри към справка-декларация за всеки данъчен период включително и за НОЕМВРИ 2022г. Справката -декларация по чл.125 ал.5 вр. ал.1 ЗДДС е следвало да бъде подадена до 14-то число на месеца следващ данъчния период, за който се отнася, в случая до 14.12.2022 г. След изтичане на установения от закона срок, а именно 14.12.2022г. за подаване на справката-декларация, такава не е била подадена в ТД на НАП-Бургас, след извършване на съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях справкидекларации по ЗДДС и приложенията към тях.

До дружеството била изпратена покана с №314-11 с дата 06.01.2023г за явяване в Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас за съставяне на акт (лист №25 от делото), за която покана има приложена разписка, от която е видно, че е била върната със статус ‚, непотърсена‘‘. Покана била повторно изпратена и връчена видно от разписката на 10.02.2023г., лично на управителя на дружеството. Въпреки това управителят или друго упълномощено от него лице не са се явили в срока за съставяне на акта, поради което свидетелката К. счела, че е налице хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН и съставила акт за установяване административно нарушение, където описала от фактическа страна деянието.

Актът бил с връчен на дружеството-жалбоподател на 13.02.2023 г., който бил подписан с възражения, но в предвидения в чл. 44 , ал.1 от ЗАНН, срок допълнителни такива не били представени.

Въз основа на акта било издадено атакуваното сега наказателно постановление № 696512F695050/17.03.2023 г (лист 7-10 от делото), в което фактическото описание на нарушението и правната му квалификация са идентични с посочените в акта, и за това деяние „*“ ЕООД с ЕИК * със седалище в град *, ул.“*“ №*, ет.* чрез управителя М.Г. К. на основание чл.179 от ЗДДС, на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

Тази фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се установява от показанията на актосъставителя, писмените доказателства по аминистративнонаказателната преписка и представените от жалбоподателя писмени доказателства в съдебното производство. По фактите между страните няма спор.

Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на наказателното постановление и 2 на акта за установяване на административното нарушение не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Според нарушената разпоредбата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС, справката-декларация се подава до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.

Като безспорно от фактическа страна се прие от съда, че жалбоподателят в качеството си на задължено лице не е подал декларация по чл. 125, ал.5 от ЗДДС за данъчен период – месец ноември 2022 г. в законоустановения срок до 14.12.2022 г.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че за едно и също нарушение са му наложени две отделни санкции, разгледани в два отделни наказателни процеса. Доколкото предмет на разглеждане в настоящото производство се явява неподаване на справкадекларация в законоустановения срок, съдът следва да отбележи, че задължението на жалбоподателя да подава справка-декларация е предвидено в чл. 125, ал.5, във вр. ал.1 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба, за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 от ЗДДС лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. От друга страна в разпоредбата на чл. 125, ал.3 от ЗДДС е предвидено, че заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. Т.е освен задължението на регистрираното лице да подава справка-декларация, има и задължение да подава и информация от отчетните регистри, заедно със справката декларация.

Декларациите по посочените текстове на чл.125 ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. От което следва, че след изтичане на този срок нарушението е извършено, тъй като става въпрос за нарушения на просто извършване, така наречените формални нарушения, които се изразяват в бездействие- неподаване на справката-декларация и неподаване на информация от отчетните регистри в предвидения срок. Нарушенията са две и за тях законодателят е предвидил различни санкционни разпоредби, спрямо които да се търси административнонаказателната отговорност.

За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ЗДДС предвижда наказание "имуществена санкция" в размер от 500 лв. до 10 000 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесното нарушение. В разпоредбата н а чл. 179, ал. 1 от ЗДДС изрично е предвидено, че подлежи на санкциониране лице, което не подаде в предвидените срокове процесната декларация. Ето защо извършеното от жалбоподателя нарушение безспорно попада в обхвата на санкционната норма на чл. 179, ал.1 от ЗДДС и правилно е приложена от наказващия орган. На дружеството-жалбоподател е наложено имуществена санкция в минимално предвидения размер от 500 лв. Съдът намира, че така определеното наказание е правилно индивидуализирано от наказващия орган, който 3 е взел предвид смекчаващите и отегчаващи обстоятелства при определяне на наказанието.

Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН(нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) " маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая това задължение се отнася за всички данъчно задължени лица, които са регистрирани по ЗДДС. Този случай е типичен за неизпълнение на задължение от съответния вид, е не на деяние с по-ниска степен на обществена опасност.

Предвид направения извод обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва безусловно да бъде потвърдено.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай, представителят на административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева и поради това съдът следва да осъди жалбоподателя да го заплати.

Така мотивиран, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №696512-F695050 от 17.03.2023г, издадено от С.И.Д. - Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - гр.Бургас, с което за нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, на основание чл.179 от ЗДДС, на „*“ ЕООД с ЕИК * е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

ОСЪЖДА „*“ ЕООД с ЕИК * да заплати на НАП-София ЮК възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4