Решение № 96 от 14.02.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 914/2022
- Вид
- Решение № 96
- Подписан
- 14.02.2023
- Състав
- Величка Борилова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.175 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.620, ал.5 · Търговски закон
- чл.658, ал.1, т.7 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 96 гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Величка Борилова
Членове:
Зорница Гладилова
Мария Райкинска при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000914 по описа за 2022 година взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл.ГПК се развива по жалба ЕТ“Ч.-Ч. И.“ /н/, ЕИК 115228338, чрез адв.Д. М., насочена против Решение № 266849/07.12.2021 г., постановено по гр.д. № 14551/2014 г. по описа на СГС, ГО, с което са отхвърлени предявените при условието на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД за осъждане на „Ултра лайт газ“ООД да заплати на ищеца сумата от 130 874 лв. обезщетение за имуществени вреди, вследствие на пожар от 25.02.2017 г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 9 361,64 лв., представляваща обезщетение за забава върху търсената главница за периода 25.02.2017 г. - 09.11.2017 г.
В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, без да се излагат каквито и да е доводи в подкрепа на това оплакване.
Извършената от решаващият състав служебна справка по партидата на въззивникатърговец в ТР установи, че в хода на производството пред първоинстанционния съд с Решение № 260146/26.11.2020 г., постановено по т.д. № 148/2020 г. на ОС Пловдив е открито производство по несъстоятелност и е обявена несъстоятелността на търговеца, като са прекратени правомощията на органите на дължника, а производството по делото е била спряно. В последствие с Решение № 260179/27.04.2021 г. по същото дело е бил назначен временен синдик на несъстоятелния търговец, като решението е било обявено в ТР на посочената дата.
След него по първоинстанционното дело е било проведено едно открито с.з. и е постановено обжалваното решение, обявено единствено на процесуалния представител на търговеца - адвокат, упълномощен от самия ЕТ.
За същото действащият синдик А. А. е разбрал на 18.07.2022 г., когато му е връчено съобщение по повод подадена частна жалба срещу разпореждане за връщане на въззивната такава /приложеното в.ч.гр.д. № 2231/2022 г. по описа на САС/.
Доколкото препис от въззивното решение не му е връчван и т.к. в хода на развилото се 1 производство по посоченото в.ч.гр.д. синдикът е изразил становище само по частната жалба, след нарочно разпореждане от 20.12.2022 г. по настоящето дело с изявление, обективирано в т.нар.“частна жалба“, вх.№ 1374/23.01.2023 г. синдикът на ЕТ“Ч. - Ч. И.“ - А. А., е заявил изрично, че поддържа подадената въззивна жалба против първоинстанционното решение, вкл. е представил приподписан препис от същата.
В писмено становище /молба/ от 13.12.2022 г. същият навежда допълнителни доводи за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи ненадлежното представителство на ищецавъззивник в първоинстанционното производство след обявяването му в несъстоятелност, вкл. и поради непълнота на доклада по делото, в който не било е указано на ищецавъззивник, че негова е тежестта да представи доказателства за собствеността на имота, пострадал от пожара.
По изложените подробни съображения се иска обжалваното решение да бъде обезсилено, поради неговата недопустимост, предвид че несъстоятелния длъжник не е бил представляван надлежно в производството пред първата инстанция, а в условието на евентуалност - да бъде отменено, като неправилно.
В отговора по въззивната жалба въззиваемата страна е оспорила развитите от нея доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение и поддържа правилност на същото.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за недопустимост и неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск.
Решаващият състав намира за несъстоятелни доводите за недопустимост на това решение, поради ненадлежното представляване на въззивното дружество в хода на първоинстанционното производство след откриването на производството по несъстоятелност спрямо същото, предвид че според задължителните разяснения на т. 6, изр.
2 от ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложението на постановките на т. 17 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС при действието на новия ГПК е изключено само по отношение на частта, касаеща задължителното другарство /каквато хипотеза настоящата не е/.
В останалата й част постановките на т. 17 са приложими на общо основание, т.к. са актуални и при новия ГПК и според тях ако в първата инстанция надлежно конституираната страна е била лишена от участие в производството поради непризоваване, въззивният съд следва да повтори извършените процесуални действия след като я призове, след което да разгледа и реши спора по същество, е актуална и при новия ГПК.
В настоящия казус вкл. посочената хипотеза не е изпълнена, доколкото въззивникътищец е бил редовно призоваван/уведомен за всяко едно от проведените о.с.з., вкл. и за тези, проведени след откриване на производството по несъстоятелност, чрез самия търговец /процесуалния му представител/, които активно са участвали в производството, като са ангажирали доказателства в подкрепа на позицията си и всяко едно от поисканите от тях доказателства е било допуснато и събрано от съда.
Вярно е, че след назначаването на синдик в производството /определението на съда по несъстоятелността е обявено в ТР на 27.04.2021 г./ същият не бил призован в качеството му на представител на търговеца по смисъла на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ.
Доколкото обаче страна в производството - ищец, е самия несъстоятелен търговец, то същото е продължило своя ход чрез надлежно конституираните си страни - ищец и ответник и следва да се приеме, че нито една от тях, вкл. ищецът, обявен в несъстоятелност, не е била лишена от участие в производството.
Ето защо и постановеното от първоинстанционния съд решение не е недопустимо.
2
По оплакванията за неговата неправилност, въззивната инстанция съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД от ЕТ“Ч. - Ч. И.“ против „Ултра лайт газ“ООД.
Твърдяло се е в исковата молба, че ищецът-търговец развива основна търговска дейност в сферата на обработка /осоляване, печене, пържене и др./ на сурови ядки, пакетаж и продажба. Дейността се осъществявала посредством машини/съоръжения, работещи със захранване от газ пропан-бутан. Единственият доставчик на такъв газ за ищеца било ответното дружество, като между тях били установени трайни търговски отношения.
Твърдяло се е, че по повод последните били издавани и съответните документи - стокови разписки, които установявали наличието на неформални договори за покупко-продажба на стоки. Доставките на газ се осъществявало посредством метални бутилки, доставките на които били периодични, през не еднакви интервали от време, съобразени с нуждите на ищеца и поради това - винаги след негова заявка по телефон.
Твърдяло се е още, че на 25.02.2017 г. в производствената база на ищеца, находяща се в гр. *** избухнал пожар. По повод на същия било образувано ДП по описа на РУП на МВР – гр. Асеновград, в хода на разследването на което се установило, че липсват данни пожарът да е причинен от късо съединение или претоварване на електрическата инсталация, както и липсвали данни машината, на която се обработвала продукцията да е технически неизправна, респ. пожарът да е причинен умишлено или по непредпазливост. Според заключението на разследването най-вероятно причина за избухване на пожара била техническата неизправност на метална бутилка, заредена с газ „протан-бутан“, монтиран с вентил към горелката на машината за печене на ядки, разположена в източната част на производственото помещение.
Поддържано е, че във връзка с остойностяването на имуществените вреди, причинени от пожара, била изготвена частна съдебно-стокова експертиза, която установила, че стойността на увреденото/унищоженото имущество възлиза на сума в размер на 130 874 лв., а стойността на законната лихва от датата на пожара до депозиране на исковата молба в съда възлизала на сума в размер на 9 361, 64 лв.
Считайки, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество за претърпените имуществени вреди от ищеца, в резултат на дефект на чужда вещ - технически неизправна метална бутилка, е поискано съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми.
В допълнителна молба от 05.12.2017 г. ищецът е конкретизирал вида на претендираните имуществени вреди, а именно - унищожена покривна конструкция и преградни стени във връзка с което са осъществени ремонтно-възстановителни работи за продължаване търговската дейност; унищожена ел.инсталация /изградена нова/, вкл. вреди, нанесени на машини и съоръжения, подробно описани, както и на стоки /унищожени/.
С оглед твърденията на ищцовата страна въззивната инстанция приема за правилна правната квалификация на заявената претенция, дадена от първоинстанционния съд, доколкото от тези твърдения може да се извлече, че ищецът претендира ангажиране отговорността на ответното дружество не поради спецификата на самата вещ - метална бутилка, а поради допуснати нарушения от страна на ответното дружество на предписаните технически правила и правила за безопасност, отнасящи се до същата при съобразяване обстоятелството, че металната бутилка е било пълна с газ „протан-бутан“ и представлява „бутилкова инсталация“ по смисъла на Раздел VII от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове /Приета с ПМС № 243 от 10.09.2004 г., обн., ДВ, бр. 82 от 21.09.2004 г., в сила от 22.10.2004 г., последно изм. и доп., бр. 103 от 4.12.2020 г., в сила от 4.12.2020 г./. В тази връзка и наведените твърдения за техническа неизправност на самата бутилка следва да се приемат за такива, касаещи нарушаване от страна на ответното дружество на правилата относно безопасна експлоатация и редът за осъществяване на контрол на газовите уреди и бутилкови инсталации.
Хипотезата на чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 49 ЗЗД предпоставя увреждането да е в резултат на виновно поведение на дееца - допуснати нарушения на предписани и общоприети 3 правила при ползването на вещта, а отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира тогава, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й, вкл. и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта.
Следователно и в случая предявеният главен иск намира правното си основание в чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.49 ЗЗД, а акцесорния за заплащане на обезщетение за забава върху търсеното като главница парично вземане - в чл.86, ал.1 ЗЗД.
В отговора по исковата молба ответното дружество не е оспорило твърденията на ищеца за обвързаността на страните от трайни търговски отношения, по повод на които е доставяло на ищеца метални газови бутилки.
Оспорило е обаче твърденията, че вредите на ищеца са причинени от собствена на ответника метална бутилка, заредена с газ протан-бутан, която евентуално е била технически неизправна и е поддържало от своя страна, че процесният пожар е предизвикан от виновното поведение на ищеца, изразяващо се в неспазване на технически правила за безопасност при използване на съоръжения с повишена опасност /подробно цитирани/.
Оспорило е механизма на възникването на пожара, описан в исковата молба и е поддържало, че четири дни преди пожара ответникът е осъществил доставка на газ на ищеца, а в месеца, в който възникнал пожара, това било направено общо четири пъти, като всяка една от доставките била приета без възражения и забележки.