Решение № 6183 от 15.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6183 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева в присъствието на прокурора Р. Г. С. като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20251100102474 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.2б от ЗОДОВ – за заплащане на обезщетение за претърпени вреди (неимуществени) за забавено правосъдие – продължило повече от 33 години разследване по сл.д.№ 1 от 1991г. на ПВС.

Производството е образувано по искова молба от М. А. А., срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл. д. № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. д. № 780-II/1998 г. на ВОП – гр.

София, а към момента ДП № II-048/1999 г. на ВОП – гр. София, за периода от образуване на делото от м. януари 1991 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от 04.03.2022 г. до окончателното и изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът пострадал от действията на българската държава, предприети в края на 1984 г. и началото на 1985 г. по време на т. нар. "възродителен процес". От февруари до юни 1986г. бил задържан и лишен от свобода. От 13.06.1986 г. до 16.08.1988 г. бил изселен в с. Дреновец, отделен от семейството си. Имената му били принудително променени. По време на задържането търпял болки и страдания с голям интензитет в резултат на 1 проявеното към него унизителното отношение, лишаване от основани права и свободи. Излага, че за извършваните през този период репресии от страна на държавата е образувано сл. д. № 1/1991 г., преобразувано в ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП - София, което не е приключило и към момента.

Поддържа, че в резултат на необоснованото забавяне на делото е претърпял неимуществени вреди, болки и страдания, изразяващи се в безпокойство, неудобство и несигурност, разочарование от това, че дълги години делото не може да бъде приключено, страх от възможността обвиняемите да останат ненаказани, от липсата на възмездие за виновните извършители, загуба на доверие в институциите.

Ответникът в отговора по чл. 131 ГПК оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че забавяне не е нА.це, т. к. разследването се характеризира с изключително висока степен на фактическа и правна сложност. В периодите след внасяне на обвинителния акт в съда до връщането му на прокуратурата, ответникът счита, че не носи отговорност, т. к. друг орган е бил отговорен за своевременното разглеждане на делото. Възразява, че за ищеца не са настъпили в причинна връзка от воденото наказателно производство твърдените вреди, а ако са настъпили то не са със соченият интензитет и обем. В евентуалност оспорва претенцията по размер.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Съгласно чл. 2б, от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.

Съдебно предявените права и твърденията, при които са изведени, обосновават сезиране на съда за предоставяне на специална вътрешно – правна защита на признато от Конвенцията /чл. 6, § 1/ право, чрез ангажиране отговорността на българската държава да обезщети вредите, настъпили вследствие на нарушено право на неин гражданин за разглеждане и решаване на дело в разумен срок.

Съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС - всяко лице, при решаването на правен спор относно негови граждански права /в случая за присъждане на обезщетение от нарушението им/, има право на гледане на делото в разумен срок, независимо от това в коя фаза се намира производството - в досъдебна или съдебна.

Разглеждането и решаването на наказателното дело в разумен срок е основен принцип в наказателното производство, съгласно чл.22 НПК.

2

Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дА. е допуснато нарушение по чл. 6, § 1 от Конвенцията са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ. Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение (в този смисъл решение № 153 от 13.06.2018 г. по гр. д. № 4658/2017 г., ІV Г. О. на ВКС и решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ Г. О. на ВКС).

В настоящия случай се претендират вреди от забавено водено наказателно производство, придобило обществена известност като делото за "възродителния процес - сл. дело № 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили (впоследствие преобразувано в сл. дело № 781- Н/98 на СВОП, а понастоящем с № II-048-99 по описа на ВОП).

Няма спор между страните, а и от представените по делото писмени и събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е сред българските граждани, върху които е била упражнена държавна принуда - насилствена промяна на имената му чрез репресия и принудително установяване в с.Дреновец.

Безпротиворечиво е и обстоятелството, че повод на тези действия на държавата е образувано на 30.01.1991г., сл. дело № 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили (впоследствие преобразувано в сл. дело № 781- Н/98 на СВОП, а понастоящем с № II-048-99 по описа на ВОП).

По посоченото следствено дело са повдигнати обвинения на пет лица за извършено престъпление по чл. 162, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, за това, че през периода 1984 – 1985 г., при условията на продължавано престъпление, всеки един, в съучастие с другите лица, са проповядвА. и подбуждА. към национална вражда и омраза. В последствие, с постановление от 14.01.1993 г. на двама от обвиняемите е било повдигнато обвинение по чл. 387, ал. 2 вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК – за това, че през периода 1984 – 1985 г. при условията на продължавано престъпление, в съучастие, са злоупотребили и превишили властта си с цел постигане консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Белене, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната. ПоследвА. са изготвяне и внасяне от ответната прокуратура на обвинителни актове в съда, който двукратно е прекратявал съдебното производство по делото и го е връщал на прокурора. Наказателното 3 производство е било преобразувано в ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП – София и поради смъртта на част от обвиняемите е последвало частичното му прекратяване, а с постановление от 31.05.2022 г. на прокурор при посочената прокуратура то е прекратено напълно - поради настъпилата смърт на последния от тях. Постановлението е отменено, а делото – върнато на прокуратурата, като към датата на предявяване на настоящата искова молба, както и към датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, горепосоченото производство е все още в своята досъдебна фаза.

Ищецът е встъпил в производството в ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП – София въз основа на подадена на молба от 27.12.2024г., с която е поискал да участва в производството на основание чл. 75 от НПК в качеството на пострадал от деянията, предмет на ДП. С постановление от 07.01.2025г. молбата е уважена, а на 28.01.2025г., ищецът е разпитан и като свидетел.

С оглед на така събраните доказателства, съобразявайки законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения и задължителната за съдилищата практика на ВКС, съдът приема, че гражданските права на ищеца са засегнати от сл. дело № 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, поради което има право да търси обезщетение за разглеждане на делото в неразумен срок.

Продължаващото вече 30 години наказателно производство по сл. дело № 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили и то в неговата досъдебна фаза, което на 31-та година е прекратено поради смъртта на всички обвиняеми (настъпила от естествените процеси на остаряването), се води в неразумен срок.

Макар фактическата обстановка да е усложнена, предвид засягането на стотици лица от деянието, за което е повдигнато обвинение, нищо не може да обоснове разум в посочената продължителност, излязла не само извън срока на абсолютната давност за престъплението още през 2000г., но и извън нормалния срок на човешкия живот на обвиняемите.

В конкретният случай, няма спор, че фактическата и правна сложност на образуваното досъдебно производство е висока. Фактите, обосноваващи обвиненията са многобройни, като са посочени множество деяния, представляващи репресивни мерки спрямо огромен брой лица по време на т. н.

„възродителен процес“, което е налагало извършване на многобройни процесуални действия, засягащи широк кръг лица. Идентифицирани са 446 лица, чиито адреси е следвало да бъда открити, като голяма част от тях не са били в страната.

4

Същевременно, производството е водено срещу лица, заемащи високи длъжности, което също е затруднявало разследването. Значителната фактическа и правна сложност на образуваното досъдебно производство, сама по себе си обаче, по никакъв начин не може да обоснове извод за разумност на продължителност от повече от 30 години за водене на досъдебно производство още повече, че производството е за разследване на деяния, които засягат основни човешки права, каквито са насилствената асимилация, смяната на имена, принудителното затваряне в лагери, задължително заселване и упражняване на насилие срещу свободата на личността. Прокуратурата не е изпълнила в пълнота задълженията си по ръководство и надзор на досъдебното производство, така че разследването да приключи в срок, своевременно да бъдат събрани релевантните доказателства, съответно да бъдат разпитани всички пострадА. лица, а обвиняемите лица – в случай на доказана вина в извършване на инкриминираните деяния – предадени на съд. Неприключило в продължение на повече от 30 години разследване, по което двукратно са образувани съдебни производства въз основа на изготвен обвинителен акт, но същите са прекратявани поради констатирани допуснати съществени процесуални нарушения и материА.те са връщани за ново разследване на прокуратурата, не може да наложи извод, че е водено с „дължимата грижа“.

НА.це е наказателно производство, което се отличава с прекомерна си продължителност.

Предявеният иск е доказан по основание – Държавата дължи обезщетение за претърпените вреди в резултат от нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Следва да се има предвид, че по реда на чл. 2б ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно забавените действия на правозащитните органи, но не и вредите в резултат на деянието, предмет на забавеното дело /в този смисъл – определение № 2399 от 16.05.2024 г. по ч.гр.д. № 1075/2024 г. на ВКС, IV г.о./. Ирелевантни за производството по чл. 2б ЗОДОВ са изложените в исковата молба /установени и в настоящото производство от събраните по делото доказателства – писмени и гласни/ твърдения за търпени неимуществени вреди, причинени от задържането на ищеца /упражнената репресия/ и принудителното му заселване което довело до лишаване от основни права както него, така и членовете на семейство му. Тези обстоятелства не се включват във фактическия състав на претенцията, поради което /макар заявени и установени по делото/ и няма да бъдат обсъждани при преценка размера на обезщетението.

5

Обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на забавяне разглеждане на делото в разумен срок, съгласно § 1 от ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, следва да се определи от съда по справедливост, като се взема предвид характера на производството, по което е допуснато забавяне, както и че ищецът е пострадал от престъпление с висока обществена опасност, при което са накърнени негови основни права и свободи ограничаване правото на свободно придвижване, на етническа принадлежност, произход, религия, убеждения и е лишен от правото да получи в разумен срок съдебно решение. Съгласно практика на ЕСПЧ претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, отчаяние, безпокойство, чувство за безсилие и безпомощност и загуба на доверие в съдебната система, като пряка и непосредствена последица от нарушаване на правото му за разглеждане на делото в разумен срок, се презюмират, като тази презумпция е оборима. Относно неимуществените вреди, според практиката на ЕСПЧ, както и съгласно трайно установената практика на ВКС /решение № 50030/09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г. на ВКС, IV г.о., решение № 306/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 272 от 27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 48/06.04.2020 г. по гр. д. № 1610/2019 г., на ВКС, IV г.о. и др./ е нА.це оборима презумпция, че неразумната продължителност на съответното производство причинява обичайни неимуществени вреди, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което производството е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на делото. Презумпцията обаче, има отношение към факта на настъпването на вредите, но не и на техния размер, който във всеки отделен случай следва да бъде установен, като се отчита спецификата на конкретния случай и естеството на вредите. Доказването на обема на вредите е в доказателствена тежест на ищеца.

Разпечатката съдържа 35 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e43a635a-f2dc-4d04-b3ce-02f68151ce3d