Решение № 1221 от 17.10.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1221 гр. Варна, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100501935 по описа за 2021 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби срещу решение № 260924/15.03.2021г., постановено по гр.д. № 8407/2018г. по описа на ВРС, както следва:

1.Въззивна жалба вх. № 282384/08.04.2021г. подадена от адв. М. М., АК Варна, в качеството й на пълномощник на Б. П. З. срещу решението, в частите, с които е отхвърлен иска с правно основание чл.128, т.2 КТ за сумата от 5203,44лв., претендирана като дължима за периода 29.01.2015г.-31.03.2015г., като погасен по давност и за разликата на д 30468,89лв. до претендирания размер от 70932,56лв. като неоснователен; отхвърлен е иска за заплащане на сумата от 186414лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимите месечни трудови възнаграждения за периода 29.01.2015г.-04.07.2016г., изчислени като сбор от обезщетенията за забава за всяко отделно месечно възнаграждение от падежа на задължението до 29.05.2018г., както и е отхвърлен иска за заплащане на сумата за разликата над 634,80лв. до претендирания размер от 8836,72лв.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска същото да бъде отменено, като се постанови ново, с което исковете да се уважат в предявените размери. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е взел предвид представените в първото по делото заседание от ищеца молби и изложените в заседанието твърдения относно приложимостта на разпоредбата на чл.121, ал.3 КТ/отм./, както и, че начисленото на ответника трудово възнаграждение не съответства на разпоредбите на КТ и оплакванията за по-неблагоприятно третиране, които са от значение за правилната квалификация на предявения иск. Съдът не обсъдил твърденията на ищеца, че не е престирал нито ден труд в България за периодите на командироване, извън тези, при които е шофирал при доставката на автомобили, закупени от работодателя, прибирайки се в България, поради което и не е налице основание за начисляване на месечна заплата по ставките в едноезичния трудов договор и съответно обезщетение за неползван отпуск. Съдът не е взел предвид и обстоятелството, че 1 ответното предприятие е регистрирано и упражнява дейност в България и осъществява трансгранично предоставяне на услуги, със съответното командироване на водача на превозното средство, с което се осъществява международен превоз от територията на приемащата държавачленка на ЕС, в която предприятието осъществява дейност по смисъла на Регламент №1072/2009, Директива №96/71 и на чл.121, ал.3 КТ. Съдът не е допуснал събиране на доказателства, които са относими към предмета на спора и за които ищецът своевременно е отправил искания. Твърди, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, като не е отделено спорното от безспорното по делото и не са дадени указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест и за кои факти и обстоятелства не са посочили доказателства. Твърди също, че в нарушение на процесуалните правила, съдът е разгледал възраженията и исканията на ответника в отговора на исковата молба, който е подаден след срока по чл.131 ГПК. В нарушение на процесуалните правила, съдът не се е произнесъл по направеното своевременно с молба от 26.112019г. искане за изменение на иска, посредством увеличаване на претендираните суми.

Съдът е извършил приспадане на суми платени за командировъчни и храна от дължимото трудово възнаграждение, без да са установени правно релевантните за спора факти и без да се даде възможност на ищеца да представи доказателства относно тяхната дължимост. Твърди, че предвид императивния характер на нормата на чл.121, ал.3 КТ/отм./, съдът е следвало служебно да събере доказателства относно това дали за дейността, осъществявана от ищеца се дължат специфични дневни добавки, като съобрази дали извършването на приспадане няма да наруши баланса между престирания труд и дължимото насрещно възнаграждение. По подробно изложените в жалбата доводи и съображения моли за отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковите претенции изцяло, ведно с направеното увеличение на иска за трудово възнаграждение.

В допълнение към въззивната жалба, подадена от адв. М., Б. П. З. е изложил оплаквания за незаконосъобразност на решението, в частите с които са отхвърлени исковете, основани на твърдения за неправилното приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са и твърдения, че съдът не се е произнесъл по всички предявени с исковата молба искове, включително и по иска за установяване на дискриминационно отношение с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. И за присъждане на обезщетение от дискриминационно отношение, както и за командировъчни пари в размер на 47 442,57лв.

2. Въззивна жалба от «Бумеранг Шипинг»ООД , чрез пълномощник –адв.Н.С. – ВАК срещу решение № 260924/15.03.2021г., в частите, с които са уважени предявените от Б. З. искове с правно основание чл.128, т.2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 25 265,45лв., представляващо разлика между полученото от работника трудово възнаграждение за периода 29.01.2015г.-04.07.2016г., обезщетение за неползван отуск за 37 работни дни в размер на 634,80лв., на основаниеи чл.244, ал.1 КТ.По подробно изложени в жалбата мотиви и съображения, моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковете се отхвърлят като неоснователни.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът Б. П. З. е предявил срещу „Бумеранг Шипинг“ООД обективно, комулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2, вр. чл.121, ал.3 КТ/отм/, чл.224 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 70 932,56лв.- трудово възнаграждение за периода 29.01.2015г. – 04.07.2016г., , в който период ищецът като шофьор на товарен автомобил/международни превози е бил командировка в страни от ЕС, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 8 836,72лв.- обезщетение за неизползван отпуск в размер ан 37 дни за 2015г. и 2016г., ведно със законната лихва, считано от дата ана предявяване на иска до окончателното им изплащане; 18614лв. обезщетение за забава върху дължимите месечни трудово възнаграждения за периода 29.01.2015г.-04.07.2016г., изчислени като сбор от обезщетението за забава за всяко отделно месечно трудово възнаграждение от падежа на задължението до 29.05.2018г. Ищецът излага, че въз основа на възникнало трудово правоотношение по трудов договор с ответника „Бумеранг шипинг“ ООД е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил/международни превози” от 29.01.2015г. с месторабота в предприятието на ответника и при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 362лв. и допълнително 2 възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,60% годишно при пълно работно време от 8 часа; с платен годишен отпуск в размер на 25 работни дни. Трудовото правоотношение е прекратено на 04.07.2016г., на основание чл.325, л.1 КТ. С командировъчни заповеди от 29.01.2015г., 29.09.2015г. и 23.02.2016г. ищецът бил командирован като шофьор на товарен автомобил/ международни превози за извършване на транспортни услуги в страни от ЕС.

Ищецът престирал труд извън територията на Р България през 2015г. и 2016г. общо 416 календарни дни, от които 298 работни дни. Твърди също, че между него и работодателя било постигнато съгласие за командироване за срок по-дълъг от 30 календарни дни, без прекъсване и без връщане в България, както и за изплащане на дневни командировъчни средства. В периода 29.01.2015г. – 29.08.2015г. ищецът бил командирован за извършване на превози- превоз на товари с товарен автомобил /седлови влекач/ в страни от ЕС. Услугата се предоставяла на белгийска фирма с офис в гр. Остенде, Белгия, както и на датска фирма. Като в посочения период не се е връщал в България

В периода 23.02.2016г. – 13.05.2016г. бил командирован за извършване на международни транспортни услуги – превоз на товари с товарен автомобил/седлови влекач, като услугата се предоставяла на италианска фирма, с чиито ремаркета и за чиито нужди се извършвала транспортната дейност в страни от ЕС, без завръщане в България. Международната транспортна дейност била осъществявана на територията на Белгия, Германия, Великобритания, Италия Франция, Холандия, Люксембург,. Ищецът счита, че за срока на командироване е приложима разпоредбата на чл.121, ал.3 КТ и ответното дружество като работодател му дължи поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците, изпълняващи същата и ли сходна работа в приемащата държава, включително и трудово възнаграждение в размер поне на минималния за приемащата държава. Посочва, че за процесния период минималните часови заплати в Белгия са в размер на 11,3740 евро, до 31.12.2015г./, 11,3910 евро/ от 01.10.2016г., като дължимото трудово възнаграждение за периода е в размер на 32 385,55 евро/ 63340,63лв.; За 2015г. и 2016г. основното заплащане н провинция Северен Рейн-Вествалия е 12,72 евро на час, като за целия период на командироване дължимото на ищеца трудово възнаграждение е в размер на 36 267,24 евро/ 70 932,56лв. Поради това, че работодателят не е изплатил в уговорения в трудовия договор пълен размер на трудовото възнаграждение, то той е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на 18 614лв при основна ставка за длъжността в Германия и 16 753,50лв. за длъжността в Белгия.

Ответникът с писмен отговор в срока по член 131 от ГПК е оспорил предявените искове като неоснователни. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните по трудов договор от 24.01.2015г. до 04.07.2016г., като ищецът е изпълнявал длъжност „шофьор, товарен автомобил/ международни превози“. По отношение на заплащането на командировъчни пари следва да намери приложение Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, която в случая същите са в размер на 27 евро, независимо от продължителността на командировката, като липсва основание за заплащане на трудово възнаграждение, съобразено с минималните ставки за заплащане в държавите, в които работникът е командирован за период подълъг от 30 дни. Твърди, че не е налице хипотезата на чл.121, ал.3 КТ, респективно Директива 96/71/ЕО, тъй като извършването на международните превози не представлява предоставяне на услуги по договор, сключен между командировъчното предприятие и страната за която са предназначени услугите. Шофьорът не е извършвал работа в друго предприятие в ЕС по договор за предоставяне на услуги, а полагал труд за работодателя, с който е сключил трудов договор. Липсва и договор с предприятие – ползвател на услуги от държава – член на ЕС. Твърди, че всяка от командировките на ищеца били в различен брой държави, като в нито една от тях престоят му не е бил повече от 30 дни. След като командировката не е с продължителност повече от 30 дни, то не е налице основание за уговаряне и изплащане на възнаграждение съобразно минималните ставки за същата или сходна длъжност, тъй като такава не може да се определи за съответната държава.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за периодите преди 30.05.2015г.

Страните не спорят по фактите, които са установени правилно от първоинстанционния съд, а именно: