Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 399 от 01.09.2026, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 431/2026
Вид
Протокол № 399
Подписан
01.09.2026
В сила
01.09.2026
Състав
Пламен Димитров Стефанов, мл.с. Юлия Иванова Славова, Цанка Георгиева Неделчева

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 399 гр. С., 01.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. С.

Членове:

Цанка Г. Неделчева мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева и прокурора Е. М. Р.

Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Юлия Ив. Славова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262200600431 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:08 часа се явиха:

Жалбоподателят-подсъдим А. Х. И., редовно призован, се явява лично и със служебен защитник адв. С. К. от АК – С..

Въззиваемият-подсъдим К. Р. К., редовно призован, се явява лично и със служебен защитник адв. Т. Д. от АК – С..

Въззиваемият-подсъдим М. Б. Ш., редовно призован, се явява лично и със защитник адв. Е. Д. от АК - С., редовно упълномощена.

За Окръжна прокуратура - С., редовно призована, се явява прокурор Е.

Р..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ПОДС. И.: Да се даде ход на делото.

ПОДС. К.: Да се даде ход на делото.

ПОДС. Ш.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба от адв. С. К. от АК-С., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия А. Х. И., срещу присъда № 102/28.05.2026 год. постановена по НОХД № 616/2026 год. по описа на Районен съд - С..

С атакуваната присъда подсъдимият А. Х. И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предл. второ, т. 5 и т.

7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и пет месеца, при първоначален строг режим. По повдигнатото му обвинение по чл. 234, ал. 1 НК, на осн. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, и глоба в размер на 17 250 лева.

На осн. чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо най-тежко наказание- „лишаване от свобода“ за срок от две години и пет месеца при първоначален строг режим и глоба в размер на 17 250 лева, а на осн. чл. 68, ал.

1 НК е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, наложено по НОХД № 1477/2023 г. по описа на Районен съд С..

Със същата присъда подсъдимият К. Р. К. е признат за виновен по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на осн. чл.58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание две години и пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от четири години. По обвинението по чл. 234, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, му е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за четири години, както и глоба в размер на 33240 лева.

На осн. чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо най-тежко наказание - „лишаване от свобода“ за срок от две години и пет месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от четири години, както и глоба в размер на 33240 лева.

Подсъдимият М. Б. Ш. е признат за виновен по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, като на осн. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание една година „лишаване от свобода“, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от четири години. По повдигнатото му обвинение по чл. 234, ал. 1 НК, на осн. чл. 58, ал. 1, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание осем месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от четири години, както и глоба в размер на 5280 лева.

На осн. чл. 23, ал.1 НК му е определено едно общо най-тежко наказание„лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от четири години, както и глоба в размер на 5280 лева.

С присъдата е постановено отнемане в полза на държавата на 2 веществените доказателства съобразно диспозитива на постановената присъда, както и унищожаването на част от тях след влизането й в сила. Със същата присъда подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер на 172,99 лева за всеки от тях.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв.С. К. в качеството му на служебен защитник на подсъдимия А. Х. И.. В нея се твърди, че постановената присъда е неправилна, необоснована, а наложеното наказание несправедливо. Прави се искане на осн. чл. 341, т. 1 НПК присъдата да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно се иска, на осн. чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК, присъдата да бъде изменена чрез намаляване на наложеното наказание ‚лишаване от свобода“. Посочва се, че подробни съображения ще бъдат изложени след запознаване с мотивите на първоинстанционния съд. След изготвяне на мотивите е депозирана и допълнителна въззивна жалба, с която се поддържа изцяло първоначалната въззивна жалба.

Излагат се доводи, че наложеното наказание е прекомерно завишено и ригористично, като съдът не е съобразил в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства. Поддържа се,че присъдата е неправилна и необоснована, а наложеното наказание-несправедливо, като се заявява, че подробни съображения ще бъдат изложени в съдебно заседание.

В жалбата не са направени искания за събиране на доказателства по делото.

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

АДВ. К.: Няма да сочим доказателства. Нямаме искания за отводи.

АДВ. Д.: Няма да сочим доказателства. Нямаме искания за отводи.

Заявявам от името на моя подзащитен, че не се присъединявам към подадената въззивна жалба.

АДВ. Д.: Няма да сочим доказателства. Нямаме искания за отводи.

Заявявам от името на моя подзащитен, че не се присъединявам към подадената въззивна жалба.

ПОДС. И.: Няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

ПОДС. К.: Няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

ПОДС. Ш.: Няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

АДВ. К.: Поддържаме въззивната жалбата.

3

ПОДС. И.: Поддържам жалбата.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата.

АДВ. Д.: Не се присъединяваме към жалбата.

АДВ. Д.: не се присъединяваме към въззивната жалба.

ПОДС. К.: Не се присъединявам към жалбата. Доволен съм от присъдата ПОДС. Ш.: Не се присъединявам към жалбата. Доволен съм от присъдата

Съдът намира, че следва да приеме и приобщи доказателствените материали по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И: