Решение № 7140 от 27.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7140 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Петър Милев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20241100508162 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 69308/29.02.2024г., подадена от ответника в първоинстанционното производство – „О.“ ЕООД, срещу решение № 1845 от 01.02.2024г. по гр.дело № 38506/2021г. по описа на СРС, 71 състав, в частта му, с която е 1) признато за незаконно и отменено на основание чл.

344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Ц. П. Ф. с ЕГН ********** от длъжността „технически ръководител строителство”, извършено със Заповед № 19/08.06.2021г. на ответника „О.“ ООД; 2) Ц. П. Ф. с ЕГН ********** е възстановен на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ на длъжността „технически ръководител строителство” в „О.“ ООД, както и в частта, с която ответникът „О.“ ООД, ЕИК ****, е осъден да заплати на Ц. П. Ф. с ЕГН ********** обезщетение за оставане без работа за периода от 08.06.2021г. до 08.12.2021г. в размер на 12977,11 лв. на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. чл.225, ал.1 КТ; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 21 работни дни в размер на 2180 лв. на основание чл. 224, ал. 1 КТ; неизплатено трудово възнаграждение за периода м.04.2021г. – м.06.2021г в размер на 4355,45 лева на основание чл. 128 КТ, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба - 01.07.2021 г. до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Неправилно 1 съдът приел, че заповедта за уволнение № 19 от 08.06.2021г. е незаконосъобразна. Установило се в хода на делото, че работникът в периода от 26.04.2021г. до 07.06.2021г. е допуснал множество нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа по цели дни, като тези обстоятелства били доказани от ищеца чрез представените 17 броя протоколи за проверки. Констативните протоколи били подписани от служителите, които присъствали по време на проверките на работните обекти, като двама от тези служители били разпитани и като свидетели в хода на производството. От техните показания ставало ясно, че от края на април до първата десетдневка на юни 2021г. са се осъществявали физически проверки за присъствие на служителите на строителните обекти /магистрала Хемус - пътен възел Боаза и Дерманци; магистрала Европа - Пътен възел Драгоман и Околовръстно шосе на София - Северна скоростна тангента, западна дъга/, като самите проверки били извършвани в различни часови интервали в работно време.

Констатациите от проверките били отразявани в протоколи, подписвани в деня на проверката или на следващия ден. Ищецът, изпълняващ длъжността „технически ръководител строителство“, следвало да бъде на работа на някой от обхожданите строителни обекти в работното време от 9 ч. до 17 ч., но при проверките се установило, че на посочените в съставените протоколите дати работникът не е бил на работа и не представил на работодателя никакъв оправдателен документ за това. Неявяването на работа било доказано и чрез изготвената счетоводна експертиза. При така допуснатите множество нарушения на трудовата дисциплина работодателят можел да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“. От разпитаните свидетели ставало ясно, че на 08.06.2021г. в офиса на дружеството на ищеца са били връчени 7 покани за даване на обяснения за неявяване на работа, но служителят отказал да ги получи и заявил, че няма да дава никакви обяснения. Този отказ бил удостоверен върху самите покани за даване на обяснения от присъствалите на място свидетели – В.М. и К.Д., разпитани пред районния съд. Последните потвърдили обстоятелствата около връчването на поканите, както и че положените подписи до отказа за получаване са техни. Освен това, от показанията на тези двама свидетели се установило, че след като ищецът отказал да даде обяснения, на същия била връчена и процесната заповед за уволнение на 08.06.2021г. поради допуснати тежки дисциплинарни нарушения – системно неявяване на работа, злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване на поверителни сведения. Първото основание за уволнение, а именно системно неявяване на работа, било доказано несъмнено. Заповедта за уволнение следвало да се приеме за законосъобразна, ако бъде доказано извършването на едно от нарушенията, за които е наложено дисциплинарно наказание. Неправилен бил изводът на първата инстанция, че заповедта за уволнение на отговаря на изискванията на чл.195 от КТ поради липсата в нея на конкретно описание на извършените нарушения и времето на извършването им. Въззивникът счита, че изискването за мотивиране е било спазено от него, тъй като конкретните неявявания на 2 работа се съдържали във връчените на работника покани за даване на писмени обяснения. Цитирал е съдебна практика на ВКС, според която нарушенията могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, чието съдържание е било известно на наказания работник. В случая самият ищец се поставил в невъзможност да научи за кои нарушения му се налага наказание, тъй като той умишлено отказал да получи поканите за даване на обяснения и заповедта за уволнение. Неправилно също така ищецът бил възстановен на предишната работа. Това било така, тъй като преди налагане на дисциплинарното наказание на работника било връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Това предизвестие бил връчено при отказ на дата 11.05.2021г., за което бил съставен протокол, подписан от двама свидетели, разпитани в хода на делото. От техните показания ставало ясно, че работникът е отказал да получи предизвестието. Неправилни били аргументите на съда да не кредитира свидетелските показания поради липсата на подпис върху самото предизвестие, доколкото самите свидетели предоставили сведения относно датата на връчване и отказа на ищеца. При така връчено предизвестие и изтичащ по него срок на 13.06.2021г. искът за възстановяване бил неоснователен, като жалбоподателят се е позовал на ТР № 2/23.10.2012г. При това положение, ищецът не бил останал без работа поради уволнението, а поради прекратяване на правоотношението с изтичане на срока на предизвестието, поради което искът за обезщетение за оставане без работа би бил основателен единствено за периода от 08.06.2021г. до 13.06.2021г. Не следвало ищецът да се възстановява и на предишната работа, защото трудовото правоотношение пак щяло да е прекратено с изтичане срока на предизвестието. Не следвало да бъдат уважавани и исковете за неплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Въззивникът не оспорвал, че дължи на ищеца сумата от 1191,64 лева – неплатено трудово възнаграждение за м.04.2021г., сумата от 597,04 лева – неплатено възнаграждение за м.05.2021г. и сумата от 2180,01 лева – неплатено обезщетение за неползван платен отпуск. Въпреки това, по делото се доказало, че работодателят има вземания от работника в размер на 2180 лева – обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ за наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и в размер на 740 лева – за връщане на получени и неотчетени парични суми като служебни аванси, като с тези суми било заявено възражение за прихващане. С оглед неговата основателност, работодателят имал задължение за заплащане към работника в размер на 1048,69 лева.

Неправилно съдът приел, че трудовото възнаграждение следва да бъде присъдено в брутен размер, като не било отчетено и неявяването на работа на работника през дните и периодите, посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Така мотивиран, жалбоподателят моли решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира и разноски.

3

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство – Ц. П. Ф., с който я оспорва като неоснователна. Съдът правилно приел, че в заповедта за уволнение липсват задължителните реквизити по чл.195, ал.1 от КТ. Не били посочени конкретни нарушения и времето на извършването им. Неявяването на работа било пряко свързано с работното място на служителя, който полагал труд на строителни обекти, които се намират на различно разстояние един от друг, като служителят сам планирал на кой обект и кога да се намира. Поради това описанието на нарушението следвало да включва и мястото, на което лицето не се е явило, което в случая не било сторено. Въззивникът се опитвал да мотивира заповедта за уволнение със свидетелски показания и с покани за даване на обяснения. Не можело да се установи връзка между представените от ответника протоколи/покани и самата заповед за уволнение, поради което не можело да се приеме, че те са част от едно дисциплинарно производство. В заповедта за уволнение не били цитирани никакви покани, конкретни дати, обстоятелства и нарушения, като не било и посочено, че тя се издава въз основа на протоколите. Сочело се единствено, че заповедта се издава въз основа на сигнал до управителя, който не бил представен по делото. Освен това, самите покани за даване на обяснения също не съдържали индивидуализация на нарушенията, поради което служителят не можел да изложи аргументи в своя защита. Срокът за даване на обяснения в рамките на същия ден бил крайно недостатъчен, доколкото в този срок следвало да се дадат обяснения по 7бр. покани за общо 17 отделни дни на неявяване на работа. Дори да се приеме, че служителят е получил въпросните покани, въззиваемият счита, че непредставянето на писмени обяснения не можело да се вмени в негова вина, доколкото не е предоставен разумен за това срок.

Въззиваемият поддържа, че покани не са му бил връчвани и представените такива по делото са били изготвени след процесното уволнение. Липсата на мотиви за налагане на дисциплинарното наказание не можело да се преодолее чрез въвеждането им в хода на процеса, тъй като законосъобразността на уволнението се преценявала към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Освен това, ако работодателят е приел, че следва да наложи най-тежкото наказание поради кумулиране на нарушения, то липсата на което и да е от тях водела до необоснованост на преценката и незаконосъобразност на уволнението. Изложени са и съображения за липса на допуснати дисциплинарни нарушения. От представените от ищеца графици се установявало, че през дните, когато се твърди, че не е бил на работа, в действителност той е извършвал обходи на обектите-Северна скоростна тангента и Западна дъга, участък 1 и 2 от Софийски околовръстен път.

Графиците, които представил ответникът, били с невярно съдържание, тъй като съставилите ги лица не са имали компетентност и задача да извършват обходи, като били съставени за целите на процеса. Съставителите на тези графици не извършвали обходи на посочените дати, а единият от тях дори се намирал в отпуск. Дори и да се приеме, че проверки са били правени при 4 обхождането на трите строителни обекта, това не означавало, че ищецът не е изпълнявал задълженията на някои от останалите пет обекта или в офиса на дружеството, тъй като проверяващите и самият ищец не можели да се намират едновременно на всички места; обектите се намирали на голямо разстояние един от друг и обхващали голяма площ. Въззиваемият е изложил и собствен анализ на събраните по делото доказателства относно твърденията на насрещната страна, че работникът е следвало да отговаря само за обектите на АМ Европа и ССТ. Твърдените от работодателя самоотлъчки не били доказани, като в тази връзка не следвало да се кредитира заключението на счетоводната експертиза, по която вещото лице нямало подобна задача и не разполагало с компетентност да дава такъв отговор. Освен това, заключението са базирало единствено на частни документи, съставени от работодателя за целите на процеса. Във връзка с възстановяването на предходната работа и заплащането на обезщетение по чл.225 от КТ, въззиваемият счита, че в жалбата за първи път се правят възражения за неоснователност на исковете поради връчване на предизвестие за прекратяване на трудовия договор.