Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15390 от 16.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1407/2026
Вид
Определение № 15390
Подписан
16.07.2026
В сила
16.07.2026
Състав
Петър Теодосиев, Петя Георгиева, Светослав Василев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15390 гр. София, 16.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Г.а

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100501407 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК, образувано по възражение, подадено на 11.09.2025г. от името на Й. Б. Г. срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№29078/2016г. на СРС, 145 с-в.

„Топлофикация София“ ЕАД (кредитор по издадената заповед) оспорва възражението, включително допустимостта му със съображения, че е подадено след едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК.

От представеното с възражението съобщение до длъжника по изпълнителното дело, образувано въз основа на процесната заповед за изпълнение, се установява, че същото е изпратено на 12.08.2025г., а тъй като от посочената дата до датата на подаване на възражението е изтекъл срок, който е по-кратък от един месец, същевременно от кредитора, който се явява и взискател по изпълнителното дело, не са представени доказателства, които да установяват връчване на предходно съобщение на длъжника, с което същият да е уведомен за процесната заповед за изпълнение, въззивният съд приема, че възражението е подадено в срок и е допустимо.

Разгледано по същество, възражението се явява и основателно.

Приложеното по заповедното дело съобщение до длъжника Й. Б. Г. за процесната заповед за изпълнение съдържа удостоверяване, че съобщението е връчено чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на 20.07.2016г. на адрес гр. София, ул. ********.

От служебно изготвената справка от заповедния съд и от представените с отговора срещу възражението справки от НБД-Население се установява, че посоченият адрес е регистриран като постоянен адрес на длъжника Й. Б. Г. в периода от 15.05.2006г. до 29.04.2024г., на която дата е регистриран друг постоянен и настоящ адрес на лицето.

Изложеното предпоставя, че връчването на заповедта за изпълнение с уведомлението, залепено на 20.07.2016г., е редовно от външна страна, а срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК (в приложимата редакция на разпоредбата преди изм. с ДВ, бр. 100 от 2019г.) за подаване на възражение от Й. Б. Г. срещу издадената заповед за изпълнение е започнал да тече на 03.08.2016г. и 1 е изтекъл на 17.08.2016г.

От цитираните справки от НБД-Население обаче се установява също така, че регистрираният настоящ адрес на длъжника в посочения период от 15.05.2006г. до 29.04.2024г. е в САЩ, което при съобразяване на разпоредбите на чл. 94, ал. 1 и 3 ЗГР е достатъчно да удостовери, че обичайното местоживеене на лицето в посочения период е именно в посочената държава (изрично в този смисъл определение №886 от 09.11.2011г. по ч.т.д. №130/2011г. на ВКС, ІІ ТО), което пък от своя страна означава, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение срещу него, но също и към датата на връчване на съобщението за издадената заповед, длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България – обстоятелство, което съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК представлява процесуална пречка за издаване на заповед за изпълнение срещу него.

Установяването на това обстоятелство в производството по подаденото по извънредния процесуален ред на чл. 423 ГПК възражение съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 4 ГПК предпоставя обезсилване на издадената заповед от въззивния съд като последица от приемане на възражението по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК (изрично в този смисъл т. 3 от тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК).

С оглед изхода на делото основателна се явява и претенцията, заявена от името на длъжника за присъждане на разноските за подаване и разглеждане на възражението, които в приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на заявителя.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА на основание чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК възражението на Й. Б. Г. срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №29078/2016г. на СРС, 145 с-в.

ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 423, ал. 3 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д. №29078/2016г. на СРС, 145 с-в.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец №23Б да заплати на Й. Б. Г. с ЕГН ******** и адрес гр. София, ул. ******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 12,78 евро – разноски за съдебното производство по чл. 423 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2