Решение № 290 от 20.07.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Русе, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ева Д.а като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20254500100812 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Ищцата В. П. И. твърди, че е единствен законен наследник на Х. И. Х.в, б. ж. на гр. Русе, поч. на *** г. Заявява, че наследодателят й притежавал по наследство от своята майка Р Х. И., б. ж. на гр. Русе, поч. на *** г., апартамент в гр. Русе, на ул.

„***", представляващ СОС с идентификатор *** по КККР на гр. Русе.

Твърди още, че в РРП е образувана пр. пр. под № 7296/2024 r. по сигнал на банка с клон в гр. Русе, пред която е представено саморъчно завещание oт Х. И. Х.в в полза на ответницата Г. Н. В., въз основа на който е образувано ДП № ДП № 90/2025 г. по описа на OД MBP - Русе. B хода му е изготвена съдебно-графологична експертиза, която установила, че подписът в саморъчното завещание не е на Х. И. Х.в. Ищцата заявява, че след направена справка в АВ установила, че наследодателят й е оставил саморъчно завещание в полза на ответницата Г. Н. В., с което на 15.04.2023 г. й завещава жилището си в гр. Pyce, ул. "***, движимите си вещи и пари - в брой и по сметка. Завещанието е обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание рег.

№ ***, том 3, акт *** на *** г. в нотариалната кантора от Нотариус ЛШ, per.№ *** с район на действие PC - Русе. След представяне на необходимите документи завещанието е вписано в СВ Русе с вх. № *** том 8, акт № 92 на *** Ищцата твърди още, че ответницата Г. Н. В., на 27.08.2025 г. с договор за дарение прехвърлила собственостга на завещания й имoт в гр. Pyce, yл. „*** на сина си КПВ, запазвайки за себе сu безвъзмездно и пoжизнeнo правото на ползване върху него. Пред нотариуса се легитимирала като собственик въз основа на саморъчното завещание oт 15.04.2023 г., оставено от Х. И. Х.в.

Заявява, че същото е недействително на основание чл. 42, б. Б във връзка с чл.

25, aл. 1 ЗН, тъй като не е съставено и подписано от наследодателя й Х. И. Х.в.Твърди, че е той няма преки наследници и тя е единствен нeгoв наследник, като негова първа братовчедка, дъщеря на леля му НХП, поч. на *** г. Заема позиция, че преди смъртта си наследодателят йа не й е съобщавал за намерението си да завещае посочения недв.

1 имот, както и движимите си вещи и пари в брой и тези по банковата си сметка на Г. Н.

В.. Отношенията им като роднини са били много близки и ако е имал такива намерения със сигурност щял да я информира за това. Твърди, че текстът на завещанието не е написан от наследодателя й, тьй като почеркът в саморъчното завещание е коренно различен от неговия, както и то не е подписано от него. Намира, че завещателното разпореждане не отразява действителната му воля и в него липсва конкретика какви суми в брой ипо банкова сметка, както и не е отразено в коя банка е тя. B тази насока вече била и изготвената съдебно-графологична експертиза по пр. пр.

№ 7296/2024 г. по описа на РРП - по ДП № 90/2025 г. пo описа на OД MBP - Русе, по която с категоричност е доказано, че подписът в саморъчното завещание oт 15.04.2023 г. не е на Х. И. Х.в. Заявява, че законът в чл.25, aл. 1 ЗН изисква саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано oт завещателя. Липсата на който и да е от тези компоненти на акта обуславя неговата нищожност. Изискванията за форма са гаранция за сериозността и истинността на завещанието и свободното изражение на волята на неговия автор. Всяка последна вoля на завещателя се изразява и доказва само с писмен акт, извършен no предписаните oт закона форми.

Поради това иска от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожно саморъчно завещание от 15.04.2023 г. на Х. И. Х.в, б.ж. на rp. Pyce, поч. на *** г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание рег. № ***, том 3, акт *** на *** г. в нотариалната кантора от нотариус ЛШ, peг. № ***, с район на действие PC Русе, вписано в СВп - Русе с вх. рer. № ***/***, акт № 92, том 8, дело № ***, дв. вх. рег. № 13918/*** в полза на Г. Н. В., поради неспазване на законоустановената форма предвидена в чл. 25, aл. 1 ЗН, поради това, че не е написано и подписано oт завещателя.

Ищцата твърди още, че след смъртта на наследодателя, на 01.11.2024 г. ответницата Г. Н. В. извършила вътрешнобанков левов превод oт сметката на Х. И. Х.в c IBAN *** на сумата 8406,92 лв.. пo личната си банкова сметка c IBAN ***, като в основанието е oтpaзeнo изплащане на суми oт завещание. Претендира след като бъде прогласено за недействително саморъчното завещание от 15.04.2023 г. на Х. И. Х.в, починал на *** г. в полза на Г. Н. В., ответницата да бъде осъдена да й върне сумата 4298,39 евро /8406,92 лв./, ведно със законната лихва от забавата до окончателното изплащане. Претендира разноски.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. Н. В., която счита предявения срещу нея иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 15.04.2023 г. от Х. И. Х.в за неоснователен и претендира неговото отхвърляне, както и присъждане на разноски. Ответницата оспорва фактическите твърдения в исковата молба за близки отношения между ищцата и покойния Х. И. Х.в и за нищожност на завещанието. Заявява, че в началото на януари 2013 г. се запознала с Х. И. Х.в в болницата, където работела. Постепенно се сближили, установили връзка и от м. април 2013 г. заживели заедно на семейни начала и това продължило повече от 12 години. През цялото време на съвместното си съжителство, отношенията им били прекрасни и хармонични. Х. Х.в приел и обичал синът й К като свой син, обожавал дъщеря му, която считал за своя внучка. Заема позиция, че отношенията между ищцата и Х. Х.в били съвсем формални и в никакъв случай не можело да се окачествят като близки. Двамата братовчеди се чували по телефона обикновено два пъти в годината, за да си честитят рожден ден и имен ден. Твърди още, че през лятото на 2023 г. Х. Х.в я уведомил, че е помислил за нея, в случай, че с него се случи нещо.

2

Оставил плик с поръчение да го отвори след смъртта му. Около 01:30ч. през нощта на 10-ти срещу 11.09.2024г. Х. Х.в внезапно се почувствал зле и не можел да диша свободно. Ответницата веднага повикала линейка. За помощ се отзовал и синът й К, защото Х. бил тежък човек и трябвало да се помогне на екипа от „Спешна помощ“.

След приема в болницата, установили, че бил с белодробен оток, а впоследствие получил и инфаркт. Ежедневно Г. го посещавала по няколко пъти, пускали я в отделението, където бил приет да го обгрижва. Закупувала всички необходими консумативи и медикаменти. До последно тя се надявала той да се възстанови, дори се свързала с болници в гр.София и в Република Турция, където да го транспортират, когато е възможно вече да пътува. За съжаление, необратимото се случило и Х. Х.в починал на *** г. Ответницата уведомила по телефона ищцата. Тя присъствала на погребението, организирано изцяло и само от Г. и сама, без някой да я пита направила уговорка, че тя няма да участва в разходите по погребението, тъй като „Х. си имал пари“. На годишнината от смъртта му, ищцата не присъствала. Ответницата поръчала да бъде направена паметна плоча на наследодателя и родителите му и тя била единственият човек, който се грижел за гроба му и този на родителите му. На 11.02.2025 г. ищцата настояла да й бъдат предадени документи и пред нотариус ПТ с район на действие РРС получила от ответницата нотариален акт за вилата в гр.Априлци, нотариален акт за апартамент в гр. Русе, бл. ЦЮР (в който понастоящем има наематели и ищцата събира гражданските плодове от имота) и нотариален акт за недвижим имот в с. Н.о. Освен посочените имоти, Х. Х.в и ищцата притежавали в съсобственост 12 дка земеделска земя в землището на с.Върбица, общ. Горна Оряховица. Ищцата се интересувала единствено и само от наследството, останало след смъртта на братовчед си. Въпреки, че получила солиден дял от него, тя очевидно не се примирила, не пожелала да зачете волята му, изразена в извършения от него завет в полза на ответницата и решила да го оспорва. Г. В. твърди, че завещанието (заветът) не страда от пороци, действително е и като такова е произвело своето правно действие.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От приложеното на л. 5 от делото удостоверение за наследници, издадено от Община Русе е видно, че ищцата В. П. И. е единствен наследник по закон Х. И. Х.в, поч. на *** г. в гр. Русе.

Приобщено към доказателствения материал е саморъчно завещание от 15.04.2023 г. /л. 10/, с което Х. И. Х.в завещал на ответницата Г. Н. В. жилището си в гр. Русе, ул. *** движимите си вещи и пари в брой и по сметка. Видно от приложения на л. 11 от делото протокол, съставен от нотариус ЛШ – рег. № *** на НК, саморъчното завещание е обявено на *** г.

По делото са приети единична и тройна СГЕ, вещите лица по които дават заключение, че ръкописният текст и подписът в завещанието от 15.04.2023 г. не са изпълнени от Х. И. Х.в. Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективни, обосновани и компетентни.

Видно от извлечение от банковата сметка на Х. И. Х.в в Юробанк България АД, на 01.11.2024 г. ответницата Г. Н. В. е извършила вътрешнобанков левов превод от сметката на завещателя Х. И. Х.в по личната си банкова сметка за сумата 8406,92 лв. с посочено основание- изплащане на суми по завещание.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

3

Съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за нищожност на завещанието и иск за връщане на изтеглената сума с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН За ищцата, в качеството й на наследник по закон на Х. И. Х.в е налице правен интерес да се прогласи нищожността на разпоредителната сделка, доколкото със завещанието се отричат нейни наследствени права и същото съдържа частно завещателни разпореждания, с които на ответницата е придадено качеството на заветник.

В случая ищцата оспорва действителността на завещанието извършено от наследодателя й Х. И. Х.в с дата 15.04.2023 г. в полза на ответницата по иска - Г. Н. В., с твърдения, че същото не е изписано лично от нея и не носи подписа й. Със самия факт на оспорване на предявения иск с правно основание чл. 42 ЗН ответникът е заявил намерение да се ползва от оспорвания документ, с което той индиректно заявява, че завещанието отговаря на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, разписани в чл. 154, ал. 1 ГПК, при оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че същото не е написано и подписано от завещателя, в тежест на страната, която се ползва от него е да установи, в условията на пряко и пълно доказване, истинността на документа (в този смисъл е и произнасянето в Решение № 60/ 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 639/ 2012 г., ІІ г. о.).

Ангажирани са доказателства в посока установяване авторството на процесното завещание от 15.04.2023 г., обявено на *** г. От приетите от съда единична и тройна СГЕ се установява, че ръкописният текст и подписът в завещанието не са изпълнени от завещателя Х. И. Х.в, поради което същото не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН за форма и се явява нищожно.

При така изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск от В. П.

И. против Г. Н. В. с правно основание чл. 42, б. "б" от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 15.04.2023 г. на Х. И. Х.в, обявено на *** г., е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По иска за неоснователно обогатяване

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено, или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Законодателят поставя условие получаването да е без основание или ако такова основание първоначално е било налице, то да не се е осъществило или да е отпаднало с обратна сила. Централният елемент от фактическия състав, от който произтича претенцията за връщане на неоснователно обогатяване, е основанието. Последното представлява валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо. Вземанията за връщане на получено без основание не предпоставят вина на получателя.