Решение № 7449 от 08.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7449 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело № 20251100513106 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадени три жалби от длъжника П. Т. О. по изп.дело № 20241110401923 на ДСИ при СИС към Софийски районен съд.

1. Вх. № 6848/26.02.2025 г. срещу Постановление за налагане на глоба в размер на 400 лева от 17.02.2025 г. /за неизпълнено действие на 10.01.2025 г./, наложена на основание чл. 528, ал.5 ГПК.

2. Вх. № 6861/26.02.2025 г. срещу Постановление за налагане на глоба в размер на 400 лева от 17.02.2025 г. /за неизпълнено действие на 24.01.2025 г./, наложена на основание чл. 528, ал.5 ГПК.

3. Вх. № 7862/10.03.2025 г. срещу Постановление за налагане на глоба в размер на 400 лева от 18.02.2025 г. /за неизпълнено действие на 07.02.2025 г./, наложена на основание чл. 528, ал.5 ГПК.

С идентични оплаквания, в трите жалби се сочи, че по искане на жалбоподателката срещу взискателят Н.М.П. е образувано дело за домашно насилие, в следствие на което му е определен нов режим на свиждане с малолетното дете М.Н.П., който е в присъствието на социалните служби.

Жалбоподателката сочи, че е отправила неколкократно предложение до взискателя да се срещне с детето в дома й, в присъствието на нейни роднини, и в условията на спокойно обстановка да обсъдят ново споразумение за режима на свиждане с детето. Сочи се, че на 20.12.2024 г. в присъствието на представители на социалните служби, на 4- то РПУ и пред ДСИ, детето е отказало да тръгне с баща си и се е разревало, тъй като го е страх от баща му.

Същото се е случило и на 20.12.2024 г. и на 10.01.2025 г. На 24.01.2025 г. сочи, че детето М.Н.П. е било с остра инфекция на горните дихателни пътища. На 1

07.02.2025 г. също било болно с вирусна инфекция, за което бил представен болничен лист. Твърди, че детето не желае да ходи при баща си. Моли съда да отмени обжалваните постановления.

Ответникът по жалби – взискател в изпълнителното производство, Н.М.П., ги оспорва. Сочи, че от 429 дни умишлено е очуждаван от детето си от неговата майка П. О., като счита, че не той, а жалбоподателката осъществява насилие над общото им дето М.Н.П..

В мотиви си ДСИ Й.Н. сочи, че производството е образувано по изпълнителен лист за принудително изпълнение на решение за определен режим на лични отношения на детето М.Н.П. с неговия баща Н.М.П..

Посочено е, че първоначално изпълнителното дело е било образувано в гр.

Варна, като след постъпването му в СРС, е поискано съдействие от ДСП Лозенец и е направено искане за изготвяне на актуален социален доклад. На 22.11.2024 г. е постъпил доклад от ДСП Лозенец, според който майката П. О. многократно е консултирана относно необходимостта от изпълнение на съдебните решения и от това да мотивира детето си да контактува с другия си родител. При проведените срещи и разговори с родителите било установено, че между тях е налице сериозен конфликт, в който въвличат и детето.

В мотивите на ДСИ е посочено, че за насрочени на 04.12.2024 г., 06.12.2024 г., 20.12.2024 г., предходни срещи за извършване на посещение и изпълнение на решение за предаване на детето, е констатирано неизпълнение и са налагани глоби на П. Т. О.. Посочено е, че на 10.01.2025 г. е съставен протокол за принудително изпълнение на задължение за предаване на дете, според който на посочената дата е проведена беседа с детето от служители на ДСП. То отказало да отиде при баща си, скрило се зад майка си и се разстроило. Г-н П. отправил възражения срещу служителя на ДСП и между тях възникнал конфликт, като били повикани и служители на 4-то РПУ. Към 18,55 ч. г-жа О. била запитана дали ще предаде детето на бащата и тя отказала като се аргументирала с напрежението и създалата се ситуация същата вечер.

На 24.01.2025 г. в присъствието на съдебния изпълнител, служители на ДСП и страните е съставен протокол за принудително изпълнение на задължение за предаване на дете. Майката била попитана дали ще предаде детето и тя отказала. На последната дата 07.02.2025 г. страните са насочени към работа със социален работник за прилагане на подходящи мерки по чл. 23 от ЗЗдет с цел преодоляване на пречките по изпълнение на режима по възможно найщадящ за детето начин. Сочи, че е изготвен план за действие по прилагане на мерки за закрила „Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“, съдействие за изпълнение на който счита, че майката е оказала едва след наложените й глоби. Счита, че жалбите за неоснователни.

Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Жалбите са подадени в срок, срещу подлежащи на обжалване актове, поради което са допустими. Разгледани по същество са основателни.

Изпълнително дело № 20241110401923 на ДСИ при СИС към Софийски районен съд е образувано по молба на Н.М.П. срещу П. Т. О. за принудително изпълнение на изпълнителен лист от 26.02.2024 г., издаден по гр.д. № 3108/2020 г. по описа на РС - Варна, 10-ти състав за принудително изпълнение на решение за определен режим на лични отношения с детето М.Н.П..

Предмет на принудително изпълнение е принудително осъществяване 2 на задължението за предаване на дете за осъществяване на определени от съда лични отношения. Касае се за изпълнение на лично задължение за съдействие на родителя, упражняващ родителски права, чието принудително изпълнение се реализира посредством предвидения в закона изпълнителен способ по чл.

528, ал. 5 ГПК –принудително отнемане и предаване със съдействието на полицейските органи, кмета на община, район или кметство, като налагането на глоба по реда на чл. 528, ал. 3 ГПК има за цел да санкционира длъжника за неоказаното от него съдействие и същият да се мотивира за неговото изпълнение за в бъдеще.

В настоящия случай се установява, че от страна на ДСИ са предприети необходимите действия за осигуряване на съдействие от социалните служби на двамата родители за изпълнение на режима на лични отношения. Видно от доклад от 04.11.2024 г. на ДСП Лозенец, с майката е проведено многократно консултиране за необходимостта детето да осъществява контакт с баща си, в т.ч., че следва да го предава дори когато то е болно. Пред служители на ДСП детето М.Н.П. е споделило, че баща му за най-малкото го затваря в банята, както и е посочило, че баща му винаги е с полиция, поради което не желае да се разхожда с него. Бащата Н. П. отказал да ползва социална услуга, както и да вижда сина си в затворено пространство и държи срещите му с детето да бъдат сред природата. Според социалния доклад, между родителите има сериозен конфликт, в който те волно или неволно въвличат и детето.

В настоящия случай се установява, че датите, определени като ден за лични отношения между бащата Н. П. и детето М.Н.П. в процесния случай са предхождани от още няколко случая на действия по принудително изпълнение на задължението на майката да осигури съдействие по предаване на детето, които също не са приключили с предаване от страна на О. на малолетния М.

П. на баща му, за което са й наложени глоби.

За насроченото предаване на детето на 10.01.2025 г., от 18,00 ч., П. Т. О. е получила уведомление на 09.01.2025 г. В протокола за предаване на дете от 10.01.2025 г. е посочено, че в присъствието на двама служители на ДСП Лозенец, в 18ч., на адреса са посрещнати от г-жа М.Я. и П. О.. Служител на ДСП поканил последната да доведе детето. То било доведено и служителят на ДСП Лозенец го запитал дали желае за два дни да отиде при баща си. То отказало и се разревало. Между двамата родители и между Н. П. и служител на ДСП Лозенец И.Г. станал скандал и на място дошли и служители на 4-то РПУ, които съставили на Н. П. протокол по чл. 65 ЗМВР. В 18,55 ч. майката била запитана дали ще предаде детето и отговорът бил отрицателен, с аргументи за случилото се същата вечер. В забележка на Н. П. в протокола той е посочил, че не му е осигурена възможност да остане насаме с детето, както и че майка му го предпазвала с ръце и тяло. В забележка на П. О. е посочено, че бащата влезнал в конфликт със служител на ДСП и настъпателно тръгнал да дърпа детето.

С постановление за налагане на глоба от 17.02.2025г. на длъжника П. Т.

О. е наложена глоба в размер на 400,00 лева.

При тези данни настоящият въззивен състав намира, че не е налице действие или бездействие на родителя П. Т. О., което да е препятствало предаването детето. Напротив, родителят е присъствал заедно с детето на посоченото място и време, като причината за приключване на процедурата по предаване е в нежеланието на детето да тръгне с баща си. Следва да се посочи, че последващото поведение на бащата не способства за подобряване на 3 връзката му с малолетното му дете, а напротив – такова поведение е напълно възможно да затвърждава страха на детето от собствения му баща.

Доколкото пречката за предаване на детето не е у длъжника, налагането на глоба е незаконосъобразно и обжалваното постановление следва да бъде отменено.

За насроченото предаване на дете на 24.01.2025 г. от 18,00 ч., П. Т. О. е получил уведомление на 09.01.2025 г. В протокола за предаване на дете от 24.01.2025 г. е посочено, че в присъствието на служители на ДСП Лозенец и СДВР, в 18ч. на адреса била г-жа П. О. и на въпроса дали е подготвила детето тя отговорила, че няма да го предаде, поради здравословното му състояние, за което представила болничен лист, както и поради случилото се на 10.01.2025 г. Бащата възразил, че здравословното състояние на детето не е пречка режимът да се спазва. След повторна покана към О. тя отказала да предаде детето и контакт между него и бащата не е осъществен.

С постановление за налагане на глоба от 17.02.2025г. на длъжника П. Т.

О. е наложена глоба в размер на 400,00 лева.

По отношение на конкретното неизпълнение, за което е наложената глоба – непредаване на детето на 24.01.2025 г., се установява, че майката П. Т.

О. не е предала детето. Съдът намира, че непредаването на детето М.Н.П. от страна на майка му П. О. е наложено от обективни причини, независещи от волята на майката и изключващи нейното недобросъвестно, виновно поведение. По делото се установява, че детето не желае да осъществява личен контакт с баща си, без присъствието на майка си, и че у него е налице страх от бащата. За възстановяване на емоционалната връзка родител дете, настоящият въззивен състав намира, че е необходим по-продължителен период от време и осъзнато, съдействащо поведение, както на майката П. О., така и на бащата Н.

П., което да е насочено пряко към дългосрочния интерес на детето от стабилна връзка на любов и доверие и с двамата родители. Същото не може да бъде постигнато нито само с осигуряване присъствието на служители на ДСП при осъществяване на предаването на детето, нито с постоянното налагане на глоби на родителя, упражняващ родителските права.

В случая се касае до изпълнителни действия, осъществявани по отношение на личност под особена закрила – малолетно дете, спазването на чиито интереси в съвкупност следва да бъде осигурено при предпочитане пред непосредствената цел на изпълнение на съдебното решение по осъществяване на лични отношения на детото с родителят, на който не е предоставено упражняването на родителските права. Безспорно в интерес на детето е да поддържа контакт и с двамата си родители, но спецификата на принудителното изпълнение в настоящия случай предполага преди непосредственото предприемане на действия по налагане на глоба по реда на чл. 528, ал.5 ГПК да се съдейства за осъществяване на доброволно предаване на детето, при съобразяване на принципа за "най-добрия интерес на детето", установен в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакр. Д., както и в редица международни актове - Конвенция ООН за правата на детето, Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване и др. Правото на лични отношения между дете и родител е фундаментална част от правото на семеен живот, защитено в чл. 8 ЕКЗПЧОС, но осъществяването му не е абсолютно и не следва да се очаква да бъде изпълнено незабавно, а да се съдейства за вземане на мерки, насочени към помирение на страните.