Присъда № 14 от 02.10.2023, Районен съд - Тутракан

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 14/02.10.2023 год. по НОХД № 182 от 2022 год.

Подсъдимият Д. Н. Ю., ***, с ЕГН **********, е предаден на съд с обвинителен акт на прокурор при РП – Силистра, ТО – Тутракан, за това, че на 24.06.2022 г. в с. Сокол, обл. Силистра, по ул. „Д. Благоев“ управлявал МПС – товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,71 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер „Алкотест 7510“ с фабричен № ARBB 0048, след като е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 478/2020 г. на Силистренски районен съд за деяние по ал. 1 – престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.

Представителят на РП – Силистра, ТО – Тутракан, пледира признаването на подсъдимия за виновен по така повдигнатото обвинение и налагане на наказания „лишаване от свобода“ в размер около средния и „глоба“ в размер около 1000 лв. Иска се, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, привеждане в изпълнение на наказанието „ЛОС“ за срок от 3 месеца, наложено със Споразумение № 282 от 03.08.2020 г. по НОХД 478/2020 по описа на РС – Силистра.

Защитникът на подсъдимия пледира за признаването на последния за невиновен. Излагат се доводи за недоказаност на престъпното деяние и осъществяването на редица нарушения на предвидения ред за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС от страна на полицейските служители.

Подсъдимият пледира признаването му за невиновен.

Съдът, след като анализира събраните в наказателното производство доказателства и обсъди изразените от страните становища, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. Н. Ю. е ***, ***. Същият никога не е придобил правоспособност за управление на МПС.

На 24.06.2022 г. свидетелите Р. Г. и М. К. – полицейски служители в РУ – Тутракан, участвали в провеждането на специализирана полицейска операция на територията на община Главиница. Около 20:30 ч. те се намирали по ул. „Д. Благоев“ в с. Сокол, обл. Силистра, в близост до дом № 21. Тогава по същата улица преминал товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ***. Във връзка с осъществяваната СПО служителите решили да извършат проверка на неговия водач, поради което го спрели. Като водач на автомобила бил установен подсъдимият Д. Ю., а като пътници – свидетелите Г. С. (***) и Д. Н. (***). В МПС имало още един пътник – зет на подсъдимия (с неустановена самоличност), който обаче по време на проверката бил в близост до превозвания в задната част на микробуса кон.

След като полицейските служители установили, че подсъдимият е неправоспособен водач, те решили да го изпробват за наличие на 1 концентрация на алкохол в кръвта му. За целта било използвано техническо средство Дрегер „Алкотест 7510“ с фабричен № ARBB 0048, което отчело наличие на такава концентрация в размер на 0,71 промила. Във връзка с извършеното от подсъдимия административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП бил съставен АУАН серия АД, № 393, бл. № 175035. Същият бил подписан както от св. Г. (като актосъставител) и св. К. (като свидетел очевидец), така и от подс. Ю. в графата „Нарушител“ и в графата, удостоверяваща получаването на препис от акта. Подсъдимият бил запознат с резултатите от пробата и с възможността да даде, ако желае, кръвна проба за изследване. Той обаче се отказал от последващо изследване. От св. Г. бил съставен и Талон за изследване № 127126, в който бил вписан резултатът от извършената проба. Същият бил подписан от св. Г. и от подсъдимия в графата „Подпис на провереното лице“. Екземпляр от талона не бил връчен на подсъдимия, тъй като преди това същият е отказал да даде кръвна проба за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. Същевременно обаче не било удостоверено с ничий подпис нито едно от следните обстоятелства: нито изборът на проверявания каква да е последващата проверка (с док. анализатор или с мед. и хим. изследване); нито връчването на талона за изследване; нито липсата на връчване и причините за това (отказ на проверявания да подпише/получи талона или отказ да избере един от двата начина за последващо изследване).

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите, приетата съдебно-графическа експертиза, оригинал и инидигирано копие на АУАН серия АД, бл. № 175035, № 393/24.06.2022 г. и прочетените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства: з. к. на АУАН серия АД, бл. № 175035, № 393/24.06.2022 г.; з. к. на Талон за изследване № 127126; з. к. на АУАН серия G A № 230086/13.07.2020 г.; справка нарушител водач на подс. Ю.; з. к. на протокол от съдебно заседание по НОХД № 478 от 03.08.2020 г. по описа на РС – Силистра за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство № 282 от 03.08.2020 г.; з. к. на протокол от преминала последваща проверка на анализатори на алкохол в дъха № 3286р-21471/03.05.2022 г.; з. к. на техническо описание на „Дрегер Алкотест 7510“; справка за съдимост, автобиография и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подс. Ю..

Съдът кредитира безусловно свидетелските показания на полицейските служители, тъй като те са обективни, непредубедени и незаинтересовани от изхода на делото. На обективността им сочи, освен тяхната логическа свързаност и покриване с резултата от назначената СГЕ, още и признанието на св. Г. за допуснатата от него неточност във връзка с това, че не е отбелязал в талона за изследване избора на подсъдимия да не се подлага на допълнително медицинско и химическо изследване.

В противовес на горното, съдът дискредитира като недостоверни показанията на свидетелите Г. С. и Д. Н., доведени от защитата, поради следните причини. На първо място, те са близки родственици на подсъдимия и като такива неминуемо са заинтересовани от изхода на делото. На второ 2 място, техните показания противоречат както на кредитираните такива на полицейските служители, така и на СГЕ.

Обясненията на подсъдимия в частта им, в която не противоречат на кредитираните доказателства, съдът счита за правдиви (доколкото същият потвърждава, че му е извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта му), а в останалата им част – за защитна теза, контрастираща на приетите за достоверни доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Подсъдимият е наказателно отговорно лице. Като водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП същият представлява надлежен субект на престъплението, в което е обвинен.

Осъществяването на изпълнителното деяние, а именно – управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия с над 0,5 на хиляда, по-конкретно с 0,71 на хиляда, което да е установено по надлежния ред (Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози), съдът счита за безспорно доказано. Съображенията за това са следните.

Подсъдимият е установен да управлява процесното МПС, непосредствено след което полицейските служители са му извършили проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. Проверката е извършена с годно техническо средство – Дрегер „Алкотест 7510“ с фабричен № ARBB 0048 (същото фигурира сред средствата, преминали последваща проверка на 27.04.2022 г. – л. 32 от ДП). Във връзка с това е съставен АУАН серия АД, бл. № 175035, № 393/24.06.2022 г. Въпреки неоснователните защитни доводи, така съставеният акт е бил подписан от подсъдимия (видно от СГЕ), което свидетелства за това, че е запознат със съдържанието му. Привидните несъответствия между оригинала и индигираното копие на акта съдът отдава на качеството на копието и начина му на съхранение, а не на нечии злонамерени действия. Неграмотността на подс. Ю. не е в състояние да обори обстоятелството, че се е запознал със съдържането на акта (т.е. с резултата от проверката), доколкото кредитираните показанията на полицейските служители сочат на обратното – същият е бил запознат с резултата от проверката и устно, и с показването на дисплея на устройството. Това, че нито служителите са били наясно, че подсъдимият е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, нито пък подсъдимият – че в конкретната ситуация подлежи на наказателно преследване, е правно ирелевантно, тъй като за първите това не води до изменение на служебните им задължения (така или иначе те не са задължени да съпроводят проверявания за даване на кръвна проба – по арг. за противното от чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.), а за подс. Ю. остава да важи правилото „незнанието на закона не те оневинява“ (стоящо извън хипотезите на чл. 14, ал. 1 от НК). Обстоятелството, че полицейските 3 служители не са указали на проверявания, че е в негов интерес да даде кръвна проба, дължащо се най-вероятно на това, че не са знаели за миналата му присъда, няма характера на процесуално нарушение, водещо до накърняване правото на защита на подс. Ю..

Единственият правно значим довод, констатиран от съда, но не и от защитата на подсъдимия, се свежда до непрецизното изпълнение на процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. в частта по изготвянето и връчването на талона за изследване. От логическото тълкуване разпоредбите на чл. 3, ал. 2, чл. 3а, чл. 6, ал. 4, ал. 9 и ал. 10 от Наредбата може да се изведе какъв е редът при провеждането на проверката за наличие на алкохол в кръвта. При положение, че проверката с техническо средство отчете концентрация над 0,5 на хиляда, се издава талон за изследване. Такъв талон се издава в някои случаи и без проверка с техническо средство (чл. 3а, т.1 и т.3 от Наредбата). Неговото предназначение е да се закрепи желанието на проверявания (в хипотезите на чл. 3а, т.1 и т.2) с кой метод да бъде допълнително изследван (в случая на чл. 3а, т.2 – когато не се съгласи с резултата), а когато не направи избор, то се приемат показанията на техническото средство (като това обстоятелство отново следва да се отрази в талона за изследване). Точно на това място е и пропускът на св. Г., тъй като не е посочил чрез подчертаване в талона за изследване (или зачеркване на другите излишни хипотези), че подс. Ю. „…отказва да избере един от двата начина на изследване…“. Пропускът му обаче е извиним поради следното. На първо място в бланката на талона липсва хипотеза, сочеща директно, че проверяваният приема показанията на дрегера, а е нужно да се изведе по негативен път от това, че не желае да избере друг метод. На второ място, подсъдимият и неговият защитник не твърдят напр., че Ю. е желаел да даде проба, но поради липсата на връчен талон не е успял да даде такава, а че полицаите са му казали, че нямал алкохол и че не е подписвал АУАН и поради това е приел показанията на дрегера (твърдения, които се установиха като неистинни в хода на настоящото производство). Именно поради тези причини съдът не счита, че неспазената от полицейския служител „буква на закона“ (т.е. наредбата) е дотолкова значима, че да обуслови, от една страна, да не е спазен изцяло „надлежният ред“ съгл. чл. 343б, ал.2 от НК, и от друга – да обуслови накърняване правото на защита на подсъдимия.

Във връзка с горното, съдът счита за необходимо да отбележи и следното. Обстоятелството, че проверяваното лице се е съгласило с показанията на техническото средство (независимо от причините за това), което пък значи, че не желае допълнително изследване, подлежи на доказване с всички допустими от НПК способи, а не само с тези по Наредбата (т.е. наличието или не на подпис в талона за изследване или подчертаване на някоя от хипотезите, при които последващото изследване се явява излишно).

В същия смисъл, макар и по други въпроси, са Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и ТР № 2/2007 г. по т. н. д.

№ 2/2007 г. на ОСНК на ВКС, според които, първо, пияното състояние и концентрацията на алкохол в кръвта с над 0,5 на хиляда са едно и също обстоятелство, но описано с различни словесни термини, и второ, пияното 4 състояние подлежи на доказване посредством всички доказателствени способи. В този ред на разсъждения и като се има предвид, че „пияното състояние“ (като много по-значимо обстоятелство от отбелязванията в талона за изследване) подлежи на доказване по принцип също по реда на Наредбата, според настоящия състав, некоректното вписване на дадено обстоятелство в талона за изследване не го превръща в неслучило се и неподлежащо на доказване с други доказателствени средства в наказателното производство. В конкретния случай тези други доказателствени средства са показанията на полицейските служители, които споделят, че подсъдимият се е съгласил със стойностите, отчетени от техническото средство, а именно, че концентрацията на алкохол в кръвта му е била над 0,5 на хиляда, което ще рече, че (съгл. чл. 6, ал. 10 от Наредбата) именно тези стойности са меродавни в настоящото производство. Със същите доказателствени средства се установява и факта,че подсъдимия е устно е отказал пред полицейските служители да даде кръвна проба за химическо изследване и/или да му бъде извършена допълнителна проверка с доказателствен анализатор.