Решение № 4 от 05.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Л., 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Л. в публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Търговско дело № 20224300900005 по описа за 2022 година

ИСК с правно основание чл.236,ал.2 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба с вх.№ 8283/04.11.2021 г. на ОС-Б. от „Е.

България" ЕАД, ЕИК ****, срещу „П." АД, ЕИК ****, в която посочва, че по силата на договор за наем на недвижим имот, сключен на 19.06.2005 г., е отдал за временно и възмездно ползване на ответника недвижим имот, представляващ: ПАРКИНГ в УПИ VIII, находящ се в гр. С., район Л., местността „Л.-ІІ", кв. 204, целият с площ от 1500 кв.м. Твърди, че действието на договора е било продължено с пет броя анекси, последният от които е сключен на 25.07.2014 г. за срок от пет години с цена 800 лева без ДДС.

Посочва, че на 25.07.2019 г. договорът за наем е изтекъл, поради което, считано от 26.07.2019 г., между страните вече не е налице валидно наемно правоотношение. Изтъква, че „П." АД е преустановило плащанията си по Анекс от 25.07.2014 г., считано от 06.2016 г. и за периода от 2016 г. до 2019 г. е натрупало задължение общо в размер на 38 400 лв. лева с ДДС – главница.

Твърди, че ответникът не заплащал задължението си за наем и не освобождавал имота, поради което по съдебен ред е отстранен от имота и на 16.06.2021 г. са въведени във владение на процесния имот собственост на несъстоятелния длъжник. Ищецът счита, че за посочения период - 23.05.2020 г. до 16.06.2021 г. „П." АД неправомерно е упражнявал фактическа власт върху имота, поради което дължи обезщетение, независимо дали е ползвал 1 имота лично или чрез другиго (напр. пренаемател), общо в размер на сумата от 31 250 лева. Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати тази сума, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното заплащане на сумата.

В срок е постъпил отговор на исковата молба с вх.№ 10845/ 29.12.2021г. на ОС-Б. от „П.“АД, ЕИК ****, в което е направено възражение за неподсъдност на делото и нередовност на исковата молба, тъй като ищецът не е внесъл държавна такса за разглеждане на предявения иск, тъй като предявеният иск не попада в хипотезата на чл.620, ал.5 ТЗ.

Оспорва исковата молба, като твърди, че в процесния период не са държали за себе си или за другиго процесния недвижимия имот няма доказателства в тази насока, което са заявили и при въвода на 16.06.2021 г.

Това се установява и от записаното на стр. 4 от приложения от ищеца протокол за предаване на недвижим имот от 16.06.2021 г., по изп. дело № 20218400400024, а именно, че трето лице „БПИ" АД владее и стопанисва имота. С оглед на това ответникът счита, че производството по делото е „недопустимо“ и моли да бъде прекратено като исковата молба се остави „без разглеждане“. На същите основания оспорва иска по основание и по размер.

Сочи, че по иск за собственост, предявен от третото лице - „БПИ" АД срещу ищеца е образувано гр. дело № 1651/2020 г. по описа на СГС, с правно основание чл. 79 ЗС. Посочва, че договорът за наем от 19.06.2005 г. е подписан от лице, което не е представител на дружеството. При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че „П." АД е ползвало имота като наемател за срока на действие на договора за наем от 19.06.2005 г., твърди, че дружеството не е ползвало имота след датата на прекратяване 25.07.2019 г., включително не го е ползвало за периода от 23.05.2020 г. до 16.06.2021 г.

Като евентуално навежда възражение, че претендираното обезщетение е прекомерно и че ищецът не доказва размера на претърпените имуществени вреди. Моли, ако исковете бъдат приети за допустими, да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В срока по чл.372 ГПК ищецът „Е.- България“ ЕАД, ЕИК **** е подал допълнителна искова молба с вх.№ 1144/ 22.02.2022 г., с която заявява, че поддържа изцяло предявените с първоначалната искова молба искови претенции срещу „П." АД. Счита, че направените от ответника възражения 2 относно нередовността на депозираната искова молба са неоснователни и не следва да бъдат взимани под внимание. Позовава се на Решение от 21.07.2021 г. по гр. д. № 1651 по описа за 2020 г. Софийски градски съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск от „БПИ" АД, че е собственик на недвижимия имот на основание осъществено давностно владение в периода от месец октомври 2000 г. до 07.02.2020 г. На следващо място посочва, че от справка по партидата на дружествата в Търговския регистър става ясно, че „БПИ" АД и „П." АД са свързани дружества, съществували като част от една корпоративна структура.

В допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа всички твърдения, възражения за нередовност на исковата молба, недопустимост на предявените искове, както и доказателствените искания, направени с отговора на исковата молба. Оспорва изложените в допълнителната искова молба твърдения на ищеца, като неверни и недоказани.Поддържа възраженията си, че „П." АД не е надлежна страна в настоящия процеса,тъй като в периода от 23.05.2020 г. до 16.06.2021 г. „П." АД не е владяло или държало недвижимия имот. Представя допълнително доказателства.Дефинира като ирелевантни възраженията на ищеца за свързаността на дружествата „БПИ" АД и „П." АД. Според ответника, представените от ищеца анекси към договора за наем не доказват, че „П." АД е ползвало недвижимия имот, предвид липсата на приемо предавателен протокол, удостоверяващ предаването на имота. Поддържа искането за спиране на производството, както и доказателствените си искания.

С определение № 89/ 21.04.2022 година производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на т.д. № 5/ 2021 година по описа на ОС – Л. с влязло в сила решение.

С определение № 81/ 28.04.2023 година на основание чл. 230 от ГПК производството по делото е било възобновено.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв. Н. П. от АК - С., на основание чл. 214 от ГПК прави увеличение на исковата претенция и моли да бъде уважена в пълен размер. Претендира и направените по делото разноски.

Развива подробни съображения в писмени бележки.

За ответното дружество се явява адв. Р. К.. Оспорва исковата претенция и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Поддържа 3 изцяло възраженията, направени в отговорите на исковата молба.

От представените по делото доказателства: нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 119, том.І, рег. № 6071, дело № 115/ 2015 година; договор за наем от 19.06.2005 година; Анекс от 03.01.2007 г.; Анекс от 05.01.2009 г.; Анекс от 05.01.2010 г.; Анекс от 28.02.2014 г.; Анекс от 25.07.2014 г.; приемо-предавателен протокол от 01.07.2005 година; покана чрез ЧСИ от 22.10.2019 г., разписка за връчване на 05.11.2019г.; пълномощно на Любомир И.; удостоверение за данъчна оценка от 26.02.2018г.; скица от 26.09.2014г.; решение от 29.07.2020 година по гр. д. № 2206/ 2019 година по описа на РС – Л.; решение от 03.12.2020 г. по в.гр.д. № 547/ 2020 г. по описа на ОС – Л.; протокол за предаване на недвижим имот от 16.06.2021 година на ЧСИ Мария Цачева, рег. № 840, район на действие СГС, по изпълнително дело 2021840040024; отговор от 26.11.2019 година на покана с вх. № 012627/ 22.10.2019 г.; обратна разписка на Еконт от 27.11.2019г.; обратна разписка на Спиди от 27.11.2019г.; писмо от „П.“ АД до „Е.-България“ ЕАД за връщане на 14 броя фактури; разписка на Еконт от 15.05.2020 г.; Решение № 18/ 13.08.2021 година по т.д. № 5/ 2021 година на ОС – Л.; призовка по в.т.д. № 369/ 2021г. по описа на ВТАС; определение № 452/ 29.11.2021 година по в.т.д.

№ 369/ 2021 година по описа на ВТАС; искова молба вх. № 16056/ 07.02.2020 година по описа на СГС; Справка за движение на гр.д. № 1651/ 2020 г. по описа на СГС; покана за доброволно изпълнение за предаване на недвижим имот; изпълнителен лист; отговор на показана за доброволно изпълнение; възражение от „БПИ“ АД; определение № 263040/ 15.02.2021 г. по г.д. № 1651/ 2020 г. на СГС; Обезпечителна заповед; решение № 1591/ 21.12.2022г. по в.гр.д. № 268/ 2022 г. по описа на АС – С.; заключението на съдебноикономическата експертиза, показанията на свидетелите К. А. Н., А. П. Т., Н.

Г. В. и Д. П. Д., както и становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

С договор за покупко-продажба от 19.05.2005 година, оформен с нотариален акт № 119, т.1, per. № 6071, дело № 115/2009 г. на Нотариус Мила Енева, peг. № 140 на НК, „Е. България" ЕАД, ЕИК ****, е придобил от „Е."АД, следния недвижим имот: УПИ VIII, отреден за „Паркинг и озеленяване", находящ се в гр. С., район Л., м. „Л. ІІ част“ в кв. 204 по плана на гр. С., целият с площ от 1500 кв.м., при граници: бул. „Н.Й.В.", бул. „ЧВ", 4 ул. о.т. 238а, 2386, 238в и о.т.238г.

С влязло в сила решение №18/ 13.08.2021 година по т.д. № 5/ 2021 година по описа на ОС – Л. ответното дружество е осъдено да заплати на „Е.България“ ЕАД на основание чл.232, ал.2„ пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 79. ал. 1. пр. 1 ЗЗД, сумата от 36 472.00 лв., представляваща неплатени от ответника наемни вноски за периода м.юни 2016 г. до 25.07.2019 г. по договор за наем от 19.06.2005 г. и 5 бр. анекси към него, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 3130.51 лв., представляващ обезщетение на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за претърпените от ищеца вреди за времето на забавата в размер на законната лихва.

Съгласно последният анекс от 25.07.2014 години срокът на договора е удължен с още пет години, т.е. до 25.07.2019 година. По делото няма данни, а не се и твърди, че договорът за наем е продължен.

На 19.05.2005 г. между ищеца „Е.-България“ ЕАД и „Е."АД, е сключен договор за покупко-продажба, оформен с н.а. № 119, т.І, peг. № 6071, дело № 115/ 2009 г. на Нотариус Мила Енева, peг. № 140 на Нотариалната камара, по слилата на който ищецът е придобил следния недвижим имот: УПИ VIII, отреден за „Паркинг и озеленяване", находящ се в гр. С., район Л., м. „Л.-ІІ част“ в кв. 204 по плана на гр. С., целият с площ от 1500 кв.м., при граници: бул. „Н.Й.В.", бул. „ЧВ", ул. о.т. 238а, 2386, 238в и о.т.238г.

С договор за наем от 19.06.2005 г. „П." АД е наел от „Е. България" ЕАД на основание чл.228 и сл. от ЗЗД за срок от 1 година при месечна наемна цена 200.00 лв., платима по банков път от 20-то до 30-то число на текущия месец.

С няколко анекса клаузите на договора са променяни, като последният е подписан на 25.07.2014 година. С него е променен размерът на месечната наемна цена на 800 лева, без ДДС, и срокът на договора за наем на 5 години, считано от подписване на анекса.

По делото е представен приемо-предавателен протокол от 01.07.2005 година, между „Е. България" ЕАД и „П."АД за предаване от ищеца на ответника на конкретно описани мателиални активи.

По повод писмо на „Е. България" ЕАД с вх. № 01-28-2/27.03.2015 г, до „П."АД за доброволно предаване на процесния имот, поради прекратяване на договора за наем, ответното дружество е изразило становище, че поканата 5 противоречи на сключения между тях договор за наем на задължението да им осигури необезпокоявано ползване на имота, съгласно предназначението му като паркинг, за още пет години. В същото е направено и изявление за прихващане на насрещни вземания с настъпила изискуемост.

С покана вх. № 012627/ 22.10.2019 г. на ЧСИ Ивалина Лаловска, синдикът на „Е.-България“ ЕАД е поканил „П."АД да заплати задълженията си по сключения договор за наем на недвижим имот от 19.06.2005 г. в размер на 38 400.00 лв. в 7-дневен срок от получаването й по особената сметка на синдика в „Алианц Банк България"АД. Поканата е получена на 05.11.2019 г.

От приложения отговор се ответникът оспорва претендираните суми, тъй като ищецът не е собственик на процесния недвижим имот, като отношенията си във връзка ползването на имота са уредени с „БПИ"АД, което го е придобило по давност.