Решение № 7231 от 27.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7231 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100504253 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №2371 от 11.02.2024г., постановено по гр.дело №10592/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 173-ти състав, са отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу Ч. Б. П., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ж.к."Фондови жилища", бл.218А, вх.Б, ет.9, ап.26, аб.№288027, както следва: сумата от 230.7 8 лв. за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2019г. - м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (30.06.2022г.) до окончателното й изплащане; сумата от 44.2 2 лв. за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 16.07.2019г. -31.05.2022г.; сумата от 10.67 лв. за главница за дялово разпределение за периода м.05.2019г. - м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (30.06.2022г.) до окончателното й изплащане; сумата от 2.39 лв. за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019г. 31.05.2022г.. С решението е осъдена "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, да заплати на адв.М. Ц., АК - София, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., сумата от 200.0 0 лв., представляваща възнаграждение за оказана на длъжника 1 безплатна адвокатска защита в заповедното производство (ч.гр.д.№35481/2022г. на СРС), както и сумата от 400.0 0 лв., представляваща възнаграждение за оказана на ответника безплатна адвокатска защита в първоинстанционното исково производство (гр.дело №10592/2023г. на СРС).

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, чрез процесуален представител юрисконсулт И.М., с приложено пълномощно, с която се обжалва изцяло постановеното решение на СРС. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като постановено в противоречие на материалния закон. Поддържа се, че неправилен и несъответстващ на събраните доказателствата е изводът на СРС, че по делото е останал недоказан факта, че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот и респективно няма качеството на потребител на топлинна енергия. Твърди се, че по делото са ангажирани писмени доказателства, установяващи обстоятелството, че ответникът е титуляр на вещни права върху процесния топлоснабден имот, придобити на основание наследствено правоприемство от родителите му, поради което дължи заплащане на доставената в имота му топлинна енергия за исковия период. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна - Ч. Б. П., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.М. Ц. депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Изложени са подробни доводи, че по делото е останал недоказан основния правопораждащ юридически факт за съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за исковия период, което е послужило като основание на първоинстанционния съд да обоснове краен извод за неоснователност на заявените искови претенции. Твърди се, че по делото е останало недоказано, че спорното главно право е възникнало, обема на реално доставената топлинна енергия в имота за процесния период, както и че нейната стойност е претендираната с предявения иск сума. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ на въззиваемия - ответник във въззивното производство.

Трето лице – помагач - "БРУНАТА" ООД, не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу Ч. Б.

П., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата 2 обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г., ОСГТК на ВКС).

В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, като при постановяването им не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу Ч. Б. П., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/.

Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Основният спорен въпрос в първоинстанционното производство, пренесен и във въззивното производство с оглед релевираните конкретни оплаквания във въззивната жалба, е свързан със съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, респ. дали ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.

Настоящият състав счита, че този правопораждащ спорните права факт не е бил установен от ищеца, чиято е била доказателствената тежест съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК, която му е била изрично указана с изготвения проекто-доклад, 3 обявен за окончателен в съдебно заседание. Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ (редакция след 17.07.2012г.) – всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

В конкретната хипотеза и противно на изложеното във въззивната жалба от събраните по делото доказателства не се установява, че ответникът през процесния период се легитимира като собственик, респективно ползвател на процесния топлоснабден имот, предвид на което няма качеството на потребител на топлинна енергия за имота /или клиент на топлинна енергия/ и не се явява материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск. Наведеното във въззивната жалба твърдение, че ответникът е собственик на имота е останало недоказано в хода на съдебното производство. За установяването на този факт по делото е приложена молба от Държавната спестовна каса за вписване на законна ипотека, от която се установява единствено вписано обезпечение - ипотека върху недвижимия имот за отпуснат заем на наследодателите на ответника. Тази молба обаче няма удостоверително действие за и не доказва право на собственост през процесния период. Доколкото съдебното решение не може да бъде постановено на предположения, а на безспорно установени факти и обстоятелства, поради което правилно е било прието от първоинстанционния съд, че приложена молба от Държавната спестовна каса за вписване на законна ипотека не представлява годно доказателство, от което се установява правото на собственост на ответника досежно процесния имот. Други доказателства за установяване на главния факт, от който ищеца извежда претенцията си, не са представени, съответно няма направени искания за събиране на такива, въпреки правилно указаната от СРС доказателствена тежест за установяването на правнорелевантния факт за валидно възникнала облигационна връзка между страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че по делото е останал недоказан факта, че ответникът - Ч. Б. П. е потребител на топлинна енергия за исковия период по отношение на процесния топлоснабден имот и между страните е съществувало твърдяното облигационно правоотношение. В този смисъл ищецът не се легитимира като кредитор на претендираната главница. А щом няма главно вземане, не може да има и задължение за обезщетение за забава. Първостепенният съд е достигнал до същия правен извод, на основание на който е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявеният главен и акцесорен иск за установяване по отношение на ответника, че има парични задължения, произтичащи от договор за доставка на топлинна енергия за исковия период от време. С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.