Решение № 5703 от 22.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5703 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330106921 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Г. С., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „****“ № ***, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40-46 и против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40-46, с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищеца на сумата от 130, 98 лева – недължимо платена при начална липса на основание по недействителен договор за заем с № **********/ 05.03.2024 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 14.04.2025 г. до окончателното й изплащане, както и за осъждане на ответника „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 643, 02 лева – недължимо платена при начална липса на основание по недействителен договор за поръчителство с № ***********/ 05.03.2024 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 14.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 05.03.2024 г. между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен договор за паричен заем с № ********, съгласно който ответното дружество й предоставило заемна сума в размер на 1200 лева. Ищцата се 1 задължила да възстанови в полза на ответника сума в общ размер на 1330,98 лв., включваща главница и лихва по договора. Посочената сума следвало да бъде върната на 21 вноски от по 63,38 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 6 от договора, фиксирания годишен лихвен процент по заема бил в размер на 50% годишно, а съгласно чл. 2, т. 8 от договора, годишният процент на разходите по заема е 61,56% процента. Съгласно чл. 4 от договора, заемателят се задължил в десетдневен срок от сключването на договора, да представи едно от следните обезпечения: две физически лицапоръчители, които да отговарят на определени условия; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. Поради това, че не успяла да осигури едно от първите обезпечения, ищцата се съгласила да сключи договор за предоставяне на гаранция с посочено от заемодателя дружество-гарант. В случая това било „Файненшъл България“ ЕООД, с което е сключен договор за предоставяне на гаранция № ************ от 05.03.2024 г., т.е. същият ден, в който сключила и договора за заем. За предоставената услуга ищцата се задължила да заплати на гаранта възнаграждение в размер на 643,02 лв., съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция. Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, поради това, че възнаградителната лихва по договора надвишава трикратния размер на законната лихва за периода. Освен това намира, че информацията, предоставена й в договора е нелоялна и представлява заблуждаваща търговска практика, поради това, че в годишния процент на разходите не са включени всички компоненти и най-вече договора за гаранция, сключен между ищцата и втория ответник по делото. Освен горепосоченото е налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, а именно в договора да е разписан действителния размер на ГПР. Действително приложения годишен процент на разходите е различен от посочения в договора, поради това, че договорът за поръчителство, сключен с „Файненшъл България“, не е включен в изчисляването на годишния процент на разходите на процесния договор за заем. В този смисъл разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е категорична, че договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по заема и общата сума дължима от кредитополучателя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите в предвид допускания, използвани при изчисляване на договора за кредит. В тази връзка е видно, че договорът за гаранция с втория ответник по делото не е включен в годишния процент на разходите, посочени в договора за заем, макар и съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК всички лихви, други преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, следва да се включат в договора. На следващо място, от съдържанието на годишния процент на разходите не може да се направи извод кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР от 61,56%. Счита, че ГПР в размер на 61,56% противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и само на това основание следва да се прогласи неговата недействителност. С оглед на горепосочените възражения счита, че е налице недействителност на договор за кредит с № *********, сключен между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК 131576434. Излага, че договорът, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, е акцесорен спрямо договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“. Договорът с дружеството-гарант се сключва, за да се 2 обезпечи евентуалното неизпълнение по договора за заем. Именно и поради тази причина недействителността на договора за заем води до недействителност и на договора за Гаранция, сключен с дружеството-гарант. Освен това, самото уговаряне на възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция от страна на кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ внася неравноправие в кредитното отношение. По договора за гаранция, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава престация, което нарушава принципа на справедливост. На следващо място, самото поставяне на изискване за изплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Счита, че договорът, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД е такъв, сключен при липса на основание, поради това, че съгласно договора за кредит, сключен с първия ответник, заемодателя има за задължение да извърши оценка на кредитоспособността на заемополучателя, което да предпази потребителя от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Именно и в тази връзка счита, че предвиждането на възнаграждение за поръчител е в пряко противоречие с първоначалния договор за кредит, както и в противоречие с целта на закона. С оглед посочените доводи намира, че е налице недействителност на договора за гаранция от 18.03.2020 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД. Задълженията към двете дружества били платени предсрочно, като в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ е платена сумата от 1210 лв., включваща главница и договорна лихва по заема, а в полза на „Файненшъл България“ ЕООД – сумата от 50 лв. за договора за поръчителство. Излага, че когато договорът е недействителен, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Дружествата са получи суми на нищожно правно основание – недействителни договори, като съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК са длъжни да възстановят надплатените суми. Иска се „Изи Асет Мениджмънт“ АД следва да възстанови сумата, надплатена над главницата сума в размер на 10 лева, а втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД следва да възстанови цялата получена от него сума, именно сумата в размер на 50 лева. Моли за уважаване на предявените искове. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа исковете.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, със становище за неоснователност на предявените искове. Претенциите на ищеца били неоснователни, договорът е действителен и не страда от визираните в исковата молба пороци, респ. тези пороци не водят до неговата недействителност. Твърди, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК.

Годишният процент на разходите по договора включвал всички разходи по кредита в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Същият бил изчислен съгласно чл. 19, ал. 2 и размерът му е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същият не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, с оглед на което не е нарушена разпоредбата на чл. 19 ЗПК. Твърдението на ищеца, че в ГПР следва да се включи и възнаграждението по договора за поръчителство е несъстоятелно.

Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/ поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с 3 оглед дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в параграф 1, т. 1 ДР ЗПК. Предоставянето на обезпечение не е условие за предаване на заемната сума. Разходите за обезпечаване на вземането не могат да се включат при изчисляване на общата дължима сума и ГПР, тъй като те нито са неизбежен разход, нито са известни на заемодателя към момента на сключване на договора за заем, нито са в определен към този момент размер.

Твърди, че изискването за предоставяне на обезпечение по договора за паричен заем не противоречи на Директива 2008/48, нито на Директива 93/13/ЕИО. Излага, че действията на дружеството по сключване на процесния договор са в синхрон с националното и европейското законодателство. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В съдебно заседание страната не се представлява, но взема писмено становище.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове. Договорът за предоставяне на гаранция е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона и е сключен валидно. Възнаграждението уговорено по него, не противоречи или нарушава законовите разпоредби или добрите нрави. Твърдението на ищеца, че договорът за предоставяне на гаранция е недействителен, тъй като е акцесорен на договора за заем, а последният е недействителен, е неоснователно. Несъстоятелно е и твърдението на ищеца, че договорът е уговорен неравноправно в ущърб на потребителя. Неоснователно е и твърдението, че договорът е сключен при липса на основание. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен по инициатива на ищеца. Предоставянето на обезпечение от страна на дружеството – гарант е само едно от трите, обезпечения, предвидени съгласно условията по договора за паричен заем. С оглед това обстоятелство инсинуациите на ищеца за заобикаляне на Закона за потребителския кредит от страна на дружеството – ответник са несъстоятелни. Ако ищецът сключвайки договор за предоставяне на гаранция, е целял да заобиколи посочената разпоредба на ЗПК, то ответното дружество не е знаело за тези цели и намерения на ищеца. С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на поисканото от ищеца адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание страната също не се представлява, но взема писмено становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, е бил сключен договор за паричен заем № *********/ 05.03.2024 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 200 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: на 21 седмични вноски, с краен падеж- 02.08.2024 г., с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 50 %, при ГПР- 61, 56 % и общ размер на всички плащания- 1 330, 98 лева.