Решение № 277 от 19.08.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Видин, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Частно наказателно дело № 20261320200971 по описа за 2026 година

Производството е по чл.72 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба от К. К. А. от гр.Видин, чрез адв. И. И. от АК Видин срещу Заповед за задържане на лице рег.№3683319/09.08.2026г., издадена от мл. Автоконтрольор при сектор ПП при ОДМВР Видин -В.В.. С жалбата се оспорва заповедта за задържане и се прави искане съдът да я отмени като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения и в разрез с целта на закона. Към жалбата е приложена Заповед за задържане на лице рег.№368зз19/09.08.2026г., издадена от мл. Автоконтрольор при сектор ПП при ОДМВР Видин -В.В.. Съобразно редакцията на Закона ал.9 на чл.72 от ЗМВР Съдът следва да се произнесе незабавно. Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обжалвания административен акт, намира от фактическа страна следното:

На 09.08.2026г. мл. Автоконтрольор при сектор ПП при ОДМВР Видин В.В. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР издал Заповед за задържане на лице рег. .№3683319/09.08.2026г. с посочен час 23:55 часа, с която било разпоредено задържане на лицето К. К. А. от гр.Видин за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ Видин при ОД на МВР Видин. Като фактическо основание за издаване на заповедта било посочено: „същия управлява лек автомобил ***** с рег.№***** след употреба на наркотични вещества Канабис или техните аналози , установено с техническо средство DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARRC - 0020, проба номер 378 , , което е престъпление по смисъла на чл.343б ал.3 от НК, регистрирано с преписка рег.№ 3683М-185/2026г.

С оглед установената фактическа обстановка и след цялостна проверка 1 за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, от правна страна съдът формира следните изводи:

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: По правната си същност задържането на основание чл.72, ал.1, т.1 вр. с чл.73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН

– административно разпореждане на орган на власт,непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му. Оспореният акт е издаден от компетентен орган - мл. Автоконтрольор при сектор ПП при ОДМВР Видин, представляващ полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР и като такъв по силата на чл.72, ал.1 от същия закон, имащ право да постановява задържане на лице за срок от 24 часа. Спазена е предвидената от закона писмена форма така, както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, която е подписана от издателя и от адресата след запознаване с правата му, произтичащи от наложеното му ограничение, и е надлежно връчена, удостоверено с подпис на задържаното лице. Заповедта съдържа всички задължителни реквизити, посочени в специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, фактическите и правни основания за задържането, данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице па чл.72, ал.3 от ЗМВР, видно от положения от страна на А. подпис, както и от подписа на свидетел по съставяне на акта и връчването му. Посоченото правно основание за задържането е чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР , съгласно която норма полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Изложени са, макар и лаконично, и фактическите основания за задържането, а именно налични данни за извършено престъпление - управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Това фактическо твърдение е достатъчно конкретно и е пряко свързано с личността на задържаното лице, поради което изискуемия се стандарт е изпълнен от гледна точка 2 възможността за обоснована преценка представлява ли задържането законно ограничаване на правото на свобода и съвместимо ли е с принципа за защита на лицата от произвол. /В този аспект Решение от 24.06.2014г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – П. и П. срещу България/. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл.5, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. – ДВ, бр.66 от 1992г., в сила за Република България от 7 септември 1992 г. След прогласяването на основното право - правото на живот /чл.2/ и забраните за изтезания и нечовешко отношение /чл.3/, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл.5 – да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Разпоредбата на чл.5, §1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. Както вече се посочи, фактическото задържане на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок до 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да осуети наказателно преследване или да се укрие. Като всяка ПАМ - задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата, поради което еднозначно следва да се установи, че тези последици са съразмерни и оправдани от гледна точка постигане на правно определен резултат. За прилагането на мярката е необходимо да са налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, като необходимо е същите да са установени преди извършване на задържането. Понятието "данни" по смисъла на ЗМВР не е равнозначно на понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК , обосноваващи основателно предположение, че има извършено престъпление, като предпоставка за образуване на досъдебно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. За прилагане на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин извършеното престъпление и вината на лицето, а е достатъчно само да са налице данни, сочещи на вероятен извод в горната посока. При тези обстоятелства за административния орган възниква правото при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, без да е длъжен да посочи точна квалификация на деянието, а още по-малко престъплението да е безспорно и окончателно установено. Целта на мярката е превантивна – чрез задържането да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие и да попречи за провеждане на действия по разследването в насока разкрИ.е на 3 престъплението. Т.е., задържането се извършва не на основание несъмнена установеност на фактите, а с оглед тяхното изясняване, включително с цел извършване на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. В конкретния случай доказателствата по делото сочат, че при проверка на жалбоподателя като водач на МПС е извършено тестване с техническо средство за употреба на наркотични вещества, което е реагирало положително, отчитайки употреба на наркотично вещество Канабис. Резултата от теста е удостоверен с протокол и е образувана преписка рег.№ 3683М185/2026г. Това обстоятелство е било напълно достатъчно полицейският орган да приеме, че са налице данни за извършено престъпление и за съпричастност на проверения водач на МПС към него. В този аспект към същата дата е било налице законно основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл.72 от ЗМВР. В този аспект задържането на жалбоподателя е било необходимо, за да отнета възможността да продължи да управлява МПС под въздействието на наркотично вещество /според данните към този момент/, за провеждане на действия в насока доказване на престъплението и съпричастността му към него /отвеждане до лечебно заведение за вземане на биологични проби/, като и за да се предотврати осуетяване на предстоящи действия по разследването, необходими за разкрИ.е на обективната истина. Съдът намира, че макар действително в обжалваната Заповед е записано, че деянието е извършено от А. на 09.08.2025г., то в случая се касае за техническа грешка , тъй като видно ,че посочената преписка образувана за същото е с регистрационен номер № 3683М-185 от 2026г . Въз основа на това съдът приема, че задържането на К.

К. А. е извършено на законово основание, както и че ограничаването на свободата му е било обосновано и осъществено в съответствие с принципа за съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК. Правата и законните му интереси не са били засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът е бил издаден - да се защити обществото като се преустанови управлението на превозно средство от лице, за което има данни, че е употребило наркотично вещество. Изложеното мотивира извод, че процесната заповед е издадена законосъобразно, при наличие на материалноправните основания за това при спазване на процесуалните правила при издаването й. При този изход на делото - отхвърляне на оспорването, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да се остави без уважение като неоснователно Така мотивиран Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването от К. К. А. от гр.Видин, чрез адв. И. И. от АК на Заповед за задържане на лице рег.№3683319/09.08.2026г., издадена от мл.

Автоконтрольор при сектор ПП при ОДМВР Видин В.В., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка 4

"задържане за срок до 24 часа".

Оставя без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за заплатено възнаграждение на адвокат.

РЕШЕНИЕТО може да бъде оспорено по реда

Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд –Видин в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 5