Решение № 34 от 14.03.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20221880100488 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от П. Д. В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник, против „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 202806978, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2, представлявано от управителя Ц.

П. К. Твърди се, че между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия – Договор за кредит „Бяла карта“ от 23.06.2022 г., по силата на който на В. е предоставен кредитен лимит в размер на 1000 лева. Според чл. 20 от договора тя е поела задължение да заплати на кредитора и неустойка в случай, че в срок до три дни, считано от датата на активиране на предоставения й платежен инструмент (карта) не предостави на кредитора допълнително обезпечение – банкова гаранция или поръчителство, която неустойка е в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, и е включена в текущото задължение за настоящия месец, като се начислява на шесто число всеки месец до момента на предоставянето на изисканото обезпечение. Според чл.

21, ал. 4 от договора В. е поела и задължение при забава от нейна страна за плащане на текущото й задължение или на сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит по договора, съгласно чл. 12, ал. 1 от същия, да заплати на кредитора и разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора. Според чл. 21, ал. 5 от договора В. е поела и задължение след настъпване на предсрочна изискуемост да заплати на кредитора такса в размер на 120 лева за извънсъдебно събиране на задължението й. В исковата молба се излага, че клаузите на чл. 20, чл. 21, 1 ал. 4 и ал. 5 от договора са нищожни, тъй като противоречат на закона – първата на чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), а останалите две – на чл. 10а, ал. 2 и чл. 33 от ЗПК или ги заобикалят, както и накърняват добрите нрави, а също така са неравноправни по смисъла на чл.

143, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и доколкото не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, са нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Иска се от съда да прогласи нищожността на горепосочените клаузи на договора. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез пълномощник. Оспорват се фактическите твърдения и правните съждения, изложени в исковата молба, като се твърди, че оспорените клаузи не са нищожни, защото са съобразени с разпоредбите на ЗПК и с правилата за защита на потребителите. По изложените съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.

На 31.10.2022 г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията, е вписано преобразуване на основание чл. 264 и сл. от ТЗ на ответника „Аксес Файнанс“ ООД в „Аксес Файнанс“ АД. С определение от 28.12.2023 г. по делото, на основание чл. 227 от ГПК, като ответник в производство вместо „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 202806978, е конституиран правоприемникът „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2, представлявано от законния представител Ц. П. К.

В открито съдебно заседание страните не се представляват. От пълномощника на ищеца е депозирано писмено становище, с което аргументира съображенията, изложени в исковата молба.

По делото са приети писмени доказателства, представени от ищеца, които не са оспорени от ответника, поради което съдът ги възприема като автентични и верни.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от писмените доказателства, събрани по делото, че на 23.06.2022 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, чийто правоприемник е ответното дружество, като кредитор, и ищеца, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ от 23.06.2022 г., по силата на който на В. е предоставен кредитен лимит в размер на 1000 лева. Според чл. 20 от договора тя е поела задължение да заплати на кредитора и неустойка в случай, че в срок до пет дни (а не както сочат страните три дни), считано от датата на активиране на предоставения й платежен инструмент (карта) не предостави на кредитора допълнително обезпечение – банкова гаранция или поръчителство, която неустойка е в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, и е включена в текущото задължение за настоящия месец, като се начислява на шесто число всеки месец до момента на предоставянето на изисканото обезпечение. Според чл. 21, ал. 4 от договора В. е поела и задължение при 2 забава от нейна страна за плащане на текущото й задължение или на сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит по договора, съгласно чл. 12, ал. 1 от същия, да заплати на кредитора и разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора. Според чл. 21, ал. 5 от договора В. е поела и задължение след настъпване на предсрочна изискуемост да заплати на кредитора такса в размер на 120 лева за дейността на служител, който осъществява дейност по извънсъдебно събиране на задължението.

Изложените факти, при които се иска прогласяването недействителността на част от договора, ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за недействителност е въпрос на правна квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба. Когато са предявени искове за недействителност на една договорна клауза, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание.

Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията за нищожност, подредени според тежестта на порока. По настоящото дело се касае за твърдяна нищожност на всяка една от трите процесни клаузи на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Отделно от изложеното, по силата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което, в случая намират приложение разпоредбите на същия. Съгласно чл. 24 от ЗПК, за договора за потребителски кредит се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, която урежда т. нар. генерална (обща) клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, неизчерпателно (примерно) са изброени различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е предвидено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

Разпоредбите на ЗЗП са резултат на транспонирането на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП).

В случая, клаузата на чл. 20 от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението на потребителя да предостави обезпечение по 3 кредитното правоотношение е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Съгласно последната разпоредба, неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. С оглед липсата на краен срок на процесното договорно правоотношение, неустойка от 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец и се начислява на шесто число всеки месец до момента на предоставяне на изисканото обезпечение означава, че на годишна база тази неустойка може да надхвърли и 100 % от главницата, поради което очевидно е, че клаузата за неустойка по чл. 20 от договора задължава потребителя да плати необосновано висока неустойка. Очевидно е, че чрез същата се цели единствено обогатяване на кредитора, а не възмездяване на реално претърпени вреди. Непредставянето на обезпечение само по себе си не води до каквито и да било вреди за кредитора. Такива биха възникнали едва при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума и невъзможност за удовлетворяване от имуществото му. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключване на договора за кредит при вземането на решение за отпускането на кредита, а не предварително да се постави условие за дължимост на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16 от ЗПК, за която оценка потребителят не дължи такси, комисиони и др. плащания, съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК, и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума или да откаже да предостави кредит, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПК. В случая, включването на клаузата за неустойка, дължима при непредставяне на обезпечение, противоречи на закона, като на практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му.

С оглед изложеното, съдът намира, че клаузата на чл. 20 от процесния договор за дължимост на неустойка за неизпълнение на задължението на потребителя да предостави обезпечение, е неравноправна по смисъла на чл.

143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗЗП и като такава е нищожна поради противоречие на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, т.е. на закона, доколкото въпреки разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест, ответникът не доказа същата да е уговорена индивидуално. Противоречието със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установимо при съпоставка на съдържанието на сделката/клаузата с правилото на закона. В случая е налице уговорка, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и на потребителя, респективно до нищожност на клаузата поради неравноправния й характер.

На следващо място, уговарянето на такава неустойка противоречи и на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а с коментираната клауза се добавя задължение за заплащане на още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – неосигурено обезпечение, от което (както се посочи вече) пряко не произтичат никакви вреди.

4

Последното е изцяло важимо и по отношение на исковете за нищожност на клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от процесния договор за кредит, които са уговорени в противоречие с предвиденото в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, а именно, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая са уговорени допълнителни плащания за разходите за действия по събиране на задълженията при забава за плащането им от страна на потребителя и за разходите за дейността на служител, който осъществява дейността по извънсъдебно събиране на задължението, чиято дължимост е свързана изцяло със забава на длъжника.