Определение № 14652 от 01.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14652 гр. София, 01.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20241100514752 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба с вх. № 398181/07.12.2024г., подадена от Д.

В. С., действаща чрез процесуалния си представител адвокат А.Д. срещу разпореждане № 176163 от 29.11.2024г. по гр.дело № 24371/2024г. по описа на СРС, 36 състав (имащо характер на определение по чл.248 ГПК), с което е изменено Решение № 21550/18.09.2024 г., постановено по делото, в частта за разноските, като същото е отменено в частта, с която „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, е осъден да заплати на основание чл.

38, ал. 2 от ЗА на адв. А.Д. личен номер ********, сумата над 500 лева до пълния присъден размер от 1594,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на Д. В.

С. безплатна правна помощ в производството пред СРС.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. В тази връзка се твърди, че районният съд не е съобразил практиката на СЕС и е намалил адвокатският хонорар три пъти. Изложени са съображения, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен, съобразно специфичните особености на делото, като се вземат предвид предмета на спора, неговата цена, както и труда, който следва да бъде положен за защита на накърненото право. Според практиката на Съда на Европейския съюз, следвало да бъде извършена преценка за съответствието на между нивото на предоставената адвокатска услуга и заплатеното в тази връзка възнаграждение. В жалбата се сочи, че адвокатът следва да си осигури приходи, които да покрият изцяло разходите му, като едновременно с това следва да формира и печалба, като присъждането на прекалено ниски адвокатски възнаграждения създавало опасност от предоставяне на некачествени адвокатски услуги. Счита, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ възлиза на определения от съда първоначално с решението по делото от 1594 лева. Предвид това, моли обжалваното определение да бъде изменено и адвокатското възнаграждение да бъде увеличено до размера на сумата от 1594 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна – „Профи Кредит България” ЕООД е подал отговор на частната жалба, с който оспорва нейната основателност. Поддържа, че обжалваният съдебен акт е правилен, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страната и взе предвид 1 данните по делото, намира следното:

Пред Софийски районен съд е предявен главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт” № 40009554792 от 25.06.2022 г., сключен между Д. В. С. в качеството й на кредитополучател и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в качеството му на кредитодател. В условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли главният иск, се предявяват обективно съединени: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40009554792 от 25.06.2022 г., сключен между страните, в частта му относно клаузите „Фаст“ и „Флекси“ и установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40009554792 от 25.06.2022 г., сключен между страните, в частта му относно възнаградителната лихва.

По делото е представен договор за правна защита от 09.04.2024г., сключен между ищцата Д. В. С. и адвокат А.Д. в който е посочено, че е сключен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, тъй като клиентът е материално затруднено лице.

С Решение № 17693 от 02.10.2024г. по гр.дело № 24371/2024г. по описа на СРС, 36 състав, е уважен предявеният от Д. В. С. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД главен иск, като е прогласен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40009554792 от 25.06.2022 г. Със съдебният акт е разпределена и отговорността за разноски, като „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. А.Д. личен номер ******** адвокатско възнаграждение в размер на 1594,00 лева.

На 24.10.2024г. ответникът е депозирал молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на горепосоченото решение в частта за разноските, считайки че определеното от съда адвокатско възнаграждение е прекомерно. Въз основа на тази молба, Софийски районен съд, 36 състав, е постановил разпореждане № 176163 от 29.11.2024г. (с характер на определение по чл.248 ГПК), с което е намалил присъденото в полза на адвокат А.Д. адвокатско възнаграждение за оказаната на Д. С. безплатна правна помощ до размера на сумата от 500 лева. За да формира този извод, съдът е посочил, че следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия по осъществяване на защитата, които според СРС не оправдават присъждане на адвокатско възнаграждение в размер от 1594 лева.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Независимо че в чл.38, ал.2 ЗА е предвидено, че в случаите на оказана безплатна правна помощ съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, настоящият състав счита, че при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/22, с което се приема, че при извършването на тази преценка съдът не е обвързан от определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения /така определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. № 1908/2022 г.; определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и др./. Като критерии за определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производството. В случая делото не се характеризира с 2 каквато и да било правна и/или фактическа сложност, като по спорните между страните въпроси и по правнорелевантните факти е формирана както национална съдебна практика, така и практика на СЕС, която е била съобразена от районния съд. Не се установява в хода на производството да са били събирани значителни по обем относими доказателства, било е обявено от съда за безспорно, че между спорещите страни е бил сключен процесният договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, не е било спорно (предвид изявленията на ответника в отговора на исковата молба), че в ГПР на договора е включена единствено уговорената възнаградителна лихва, но не и възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“, не са допускани съдебни експертизи, не са изслушвани свидетели, като е проведено едно – единствено открито съдебно заседание, на което не се е явил процесуалният представител на ищеца. В случая става въпрос за дело с обичайна за този тип дела сложност, които са типизирани предвид броя дела, които са заведени с такъв предмет. Следва да се съобрази, че представените от адвоката последващи доказателства към молби от 27.05.2024г. и от 19.08.2024г. за извършени плащания по процесния договор за кредит са неотносими към спора между страните, доколкото съдът не е бил сезиран с иск по чл.23 ЗПК, вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради което тази активност не може да обуслови извод за дължимост на адвокатско възнаграждение в по – висок размер.

Същото се отнася и по отношение на становището на адвоката от 05.06.2024г. по отговора на исковата молба, тъй като в него по същество и в изключително синтезиран вид процесуалният представител повторно е заявил, че в размера на ГПР следва да се включат и таксите за допълнителни услуги, каквито съображения са били пространно развити в самата искова молба. С оглед на това съдът приема, че за оказаната на Д. В. С. безплатна адвокатска помощ в хода на първоинстанционното производството на процесуалния й представител адвокат А.Д. правилно е било определено от СРС справедливо адвокатското възнаграждение па основание чл.38, ал.2 ЗА в размер от 500,00 лева, като всеки размер над този би бил прекомерен, с оглед горепосочените критерии и обстоятелства.

Поради това, подадената частна жалба с вх. № 398181/07.12.2024г. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 398181/07.12.2024г., насочена срещу разпореждане № 176163 от 29.11.2024г. по гр.дело № 24371/2024г. по описа на СРС, 36 състав (имащо характер на определение по чл.248 ГПК).

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3